Топ новини:

Ботев и границите на употреба

03 Юни 2019 коментара Илия ДИМИТРОВ;
Ботев и границите на употреба

Пловдивчани, принудени да стоят най-отзад и да гледат гърбовете на водещите, декламиращи сякаш лично на местната власт и да слушат поредното слово, което дори май вече са слушали

Може би никак не е учудващ минималният, почти никакъв интерес от страна на пловдивчани към официозните чествания на големите национални дати в календара. В последните няколко години едни и същи камерни състави от местната власт и всевъзможни гравитиращи около нея или мечтаещи за нея организации спретват ежегодните доскучали и банални PR акции. И това някак естествено отблъсна и ще продължи да отблъсква пловдивчани от участието им в тези чествания и опасността неволно да станат част от личната реклама на кой ли не, решил да употреби паметта в услуга на дребния си интерес.

Подобна съдба сполетя и тазгодишния втори юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Похвална е инициативата на градската управа да организира и почита всички важни дати, но начинът, по който това се случва, е необходимо да се премисли из основи. Малко преди дванайсет на обяд паметникът на Христо Ботев в Цар-Симеоновата градина прилича по-скоро на сесия на Общинския съвет, отколкото на сборно място за преклонение. Представители на всяка политическа партия, младежките ѝ структури, дипломатически служители, управляващи и опозиция, знайни и незнайни организации, частни фирми, всичките ярки пазители на националната памет, бленуващи за заветния миг, в който ще фотографират своя венец пред бюста на Поета, ще го публикуват в социалните мрежи и ще осребрят що-годе ранното ставане в неделния предиобед. 

Цялата концепция на всяко подобно честване създава предпоставката за употреба на всичко онова, което не ни принадлежи – света Ботев, думите му, миналото, времето.

Превръщаме датата за памет в дата за по-евтин PR и реклама, реабилитираме политическата мръсотия като ѝ позволяваме да се закичи с висотата на Ботев. Тълкуваме думите му и угодно за някого ги насочваме в определена политическа перспектива. И стоим пред паметника гузни, но доволни.

Затова и обикновените хора няма да дойдат. Защото те там са най-малко важни. И малките им цветя какво ли значат пред красивите венци, фактурирани и платени от нечий бюджет.

Хората, принудени да стоят най-отзад и да гледат гърбовете на водещите, декламиращи сякаш лично на местната власт,

и да слушат поредното слово, което дори май вече са слушали. 

(Справка на mediacafe.bg от 2-ри юни 2013-та година - мястото е същото, лицата - същите, словото също)

А Ботев не е ничие знаме, не е рекламен образ, гарантиращ одобрението и овациите на електората, не е параван, върху който да звучим по-чисти.

Ботев е идеята, в която ще потърсим себе си сред лъжите на днес.

И ако не разберем какви сме или какви сме били, то поне ще знаем какви не трябва да бъдем. 

тагове: пловдив, пр, политика, история, памет, слово, 2-ри юни, почит, преклонение, свобода