Топ новини:

Диагноза „Випуск 2020“

05 Май 2020 коментара Димитър Фердинандов;
Диагноза „Випуск 2020“
На 16-ти септември 2019 година стотици хиляди български ученици пристъпиха прага на своето училище за своя последен пръв учебен ден
 
За някои това означаваше, че са крачка по-близо до гимназията, а за други – до горчивата раздяла с детството. На седмокласниците предстояха едни от най-вълнуващите ученически години, докато дванадесетокласниците бяха готови, готови да изживеят пълноценно последните си мигове в училище, последните си безгрижни дни, споделени със скъпи приятели. 
 
Зрелостниците мечтаеха да празнуват, мечтаеха да пътуват и да сбъдват своите мечти. Те бяха решени, че през 2020 г. ще натрупат незабравими спомени от невероятни приключения, към които да се връщат цял живот. Копнееха за същите онези преживявания, които сгряват душите на всички завършили преди 2019 г. и палят въображението на по-малките.
 
За съжаление, след 5-ти март сякаш всички тези копнежи и мечти бавно започнаха да се топят в безсмислие, незначителност и забрава. Изненадващо, в късния четвъртъчен следобед бе съобщено обявяването на грипна ваканция за всички ученици, която по-късно бе удължена, а след това се сля и с въведеното извънредно положение. Взетите от Министерството на образованието решения за невръщане на учениците в училище и продължаване на дистанционното обучение до края на учебната 2019/2020 г. превърнаха неочаквано 5-ти март в последния физически присъствен учебен ден на учениците в седми и дванадесети клас. 
 
 
Пандемията от коронавирус със сигурност разтърси ключови аспекти на модерния ни свят. Образованието не остана незасегнато. Във връзка с тревожността и неяснотата около провеждането на Национално външно оценяване и Държавни зрелостни изпити, в периода от 19:00 часа на 1-ви май до 14:00 часа на 3-ти май проведохме национално онлайн допитване чрез платформата Google Forms, чиято цял бе да събере информация относно физическото и психическото благополучие на учениците в периода на въведеното в България извънредно положение. Анкетата попълниха 1011 ученици, които наред с ключовата информация относно своето здраве, споделиха своите мнения, опасения и предложения за провеждането на тазгодишните матури.
 
Каква информация се опитахме да съберем с нашата анкета?
 
Провеждането на допитването бе провокирано от липсата на възможност за обратна връзка и неефективната комуникация между учениците и институциите, взимащи ключови решения. Проучването цели не само да обобщи настроенията на учениците към въведеното дистанционно обучение, но и да отрази самооценката им за тяхната психическа готовност да се явят на Национално външно оценяване или Държавни зрелостни изпити.
 
 
Със зададените въпроси се опитахме да оценим онези фактори, които влияят най-силно върху възможността учениците да се представят добре на предстоящите изпити и  са отдавна припознати в науката като ключови за развитието на когнитивните способности на човека. Примери за това са доброто физическо състояние, добрият сън, наличието на стрес и тревожност, достатъчно добрата подготовка.
 
Проучването заключи следното:
 
Участниците поставиха оценка 4,72 точки (от макс. 10 т.) на въведеното онлайн обучение. Някои от тях (316 души, 31%) отразиха и своята неспособност да усвоят преподадения дистанционно материал.
 
Периодът на извънредно положение изглежда е имал най-сериозен ефект върху способността на учениците да се концентрират – 675 души споделиха за проблеми с фокусирането за дълъг период от време, като 44% от анкетираните отдават проблемите си с изпълняването на ежедневните си задължения именно на влошената си концентрация. [9], [10]
 
Не се забелязва тревожно намаляване на времето, отделено за сън, макар близо 44% да съобщават, че спят по-малко от препоръчителните 8 часа на вечер. [2], [3] От друга страна, 55% от анкетираните констатират увеличение на честотата на своите сънища, като 25% докладват за по-често сънуване на кошмари. [6] Това може да се дължи на увеличението на случаите, в които участниците изпадат в състояния на тревожност и уплаха [5] – близо 48% от допитаните споделят за тяхното увеличение.
 
Оказва се, че въведеното извънредно положение прави 58,8% от анкетираните по-раздразнителни. Други 18,5% споделят за проблеми с комуникацията с приятели, а 17,5% съобщават за затруднения или забавяне при опит за отговор или осъзнаване на въпрос, което говори за разсеяност и затвърждава проблема с концентрирането. [11]
 
За пореден път се констатира тревожната статистика, че голяма част от българските ученици не изпълняват физически упражнения (в случая 24,7% от анкетираните), но се забелязва и сравнителен ръст на броя на нетрениращите, причинен от затварянето на спортните комплекси и фитнес центровете – 44% от участниците не тренират в периода на извънредното положение. От тези, които правят физически упражнения вкъщи, 42% съобщават за спад в тяхната честота. [7], [8]
 
Из официален анализ на резултатите от проведеното онлайн проучване, които са предоставени на Министерството на образованието и науката.
 
Подробния анализ на събраните данни може да разгледате на следния линк ТУК
 
Анализ и възможно тълкуване на данните
 
Основен проблем, с който се сблъскват ежедневно участниците в проведеното онлайн проучване, се оказа невъзможността за концентрация за дълъг период от време. Това затруднение възпрепятства успешната самоподготовка, преговор и усвояването на нов материал. Макар 44% от анкетираните да спят по-малко от препоръчителните 8 часа на вечер, събраните от проучването данни не предполагат проблемите с концентрацията да се дължат на липсата на сън, която обикновено предизвиква този поведенчески феномен. [2] По-голямата част от допитаните или не съобщават за промени в продължителността на съня си, или са увеличили времето за почивка. Проблемът с концентрацията вероятно се дължи на средата, в която се намират анкетираните – вкъщи, където човек лесно се разсейва. Постоянният контакт с дигитални устройства и изкушението от незабавно възнаграждение с прилив на допамин, когато отворим известие в социална мрежа, допълнително ограничават способността на младите да се концентрират. [11]
 
Разгледахме въпроса за сънищата и промяната в тяхната честота и съдържание, тъй като екип от учени в Харвардския университет предупредиха за евентуални промени в същността на сънищата, провокирани от стрес и от смяната на обичайната социална среда (социалното дистанциране). [6]
 
 
Анкетата отчете ръст в честотата на сънищата на българските ученици и алармира за увеличаване на броя на кошмари, които се сънуват. Водещата теория защо сънуваме и защо толкова често сънуваме кошмари е, че чрез сънищата човек се изправя срещу своите страхове и причини за тревожност. [5] Близо половината от участниците споделиха за увеличаване на броя на случаите, в които те изпадат в състояния на тревожност и уплаха.
 
 
Липсата на физическа активност, влошаването на способността за концентрация, появата на стрес и тревожност могат да повлияят негативно върху възможността на учениците да покажат обективно своите знания и умения.
 
Лична препоръка въз основа на събраните данни
 
Преди да дам своята лична оценка на ситуацията и препоръка за провеждането на тазгодишните матури, бих искал да разясня няколко неща за себе си.
  1. Не ме е страх от явяване на ДЗИ. Казвам го, защото много хора обвиниха мои съученици, споделили своето мнение в писма до министъра на образованието и науките, именно в това, че ги е страх или че не са учили достатъчно. Някои от тези ученици са дори в моя клас и съм напълно убеден, че са изключително добре подготвени и със сигурност ще се справят отлично при нормални условия на провеждане на матурите. От началото на 2019 г. се явих на 12 сериозни международни изпита (SAT и SAT Mathematics Level 2 Subject Test, SAT Physics Subject Test, ETS TOEFL, CAE, DSD II, приемни изпити за TU Delft), на които се справих много добре и натрупах ценен опит.
  2. От години се занимавам с младежка политика и с разрешаване на проблемите пред българските ученици и родното образование. Пандемията от коронавирус постави цялата система в безпрецедентна ситуация, към която трябва да се подходи с голямо внимание и добра информираност. Темата за провеждането на тазгодишните матури ме вълнува не само със своята сложност, но и поради простата причина, че чуждестранните университети, в които кандидатствам се нуждаят от моя резултат на матурите.
 
Макар и да се нуждая от оценките си на матурите, осъзнавам, че тяхното провеждане е същото толкова ключово за бъдещето на десетки хиляди български деца, колкото е и за моето. Огромният брой ученици, които в проведеното национално допитване докладваха, че изпитват затруднения с концентрирането за дълъг период от време, тези, които споделиха в кратък текст за отвикването от учебния процес, тези, които отчетоха проблеми с усвояването на нов материал и преговарянето на вече преподадения в училище, дванадесетокласниците, които разказаха за невъзможността да учат адекватно вкъщи, отново са ученици, пред които предстои едно от най-сериозните предизвикателства в училищния им живот. Настъпилият период е тежък и необичаен за всички ни, затова би било безотговорно да не се вземат под внимание мненията и опасенията на този немалък процент от възпитаниците на българската образователна система.
 
Решението относно провеждането на тазгодишните изпити трябва да се вземе независимо от политиките на останалите европейски държави по въпроса, тъй като България остава много по-различна от нашите съседи. По данни на синдикат „Образование“ за 2018 г., предоставени на bTV Media Group, средната възраст на българския учител е над 50 г., което го поставя в рисковата възраст при евентуално развиване на COVID-19. За сравнение, средната възраст на учителите в Европа е 43 години. Голяма част от учителите у нас страдат и от хронични заболявания, което може да окаже животозастрашаващ ефект върху протичането на заболяване с коронавирус. [12]
 
 
COVID-19 може да не е толкова опасен за младежите и за децата, но това не важи за възрастните хора, с които ние имаме контакт. Способността на SARS-CoV-2 тихомълком да си проправя път в общностите, като протича често асимптоматично при голяма част от заразените, е един от факторите, които го правят и толкова опасен. Младите не се разболяват тежко, но разпространяват отлично вируса. И макар възможността да се разболеем да изглежда малка, с явяването си на изпити за външно оценяване, ние поемаме риск, които може да струва човешки животи. Играем си с огъня и не е ясно кой ще поеме отговорността, ако загубим на руската рулетка.
 
Страхът от евентуално заразяване ще донесе допълнително стрес за учениците, явяващите се на матура, а както обяснихме по-рано, именно стресът и тревожността са сред онези ключови фактори, които определят успеха на нашето представяне на изпитите. Необичайните условия на провеждане, високите юнски температури, носенето на маска в продължение на 4 часа (която между другото трябва да се сменя на поне 2 часа) са все предпоставки за занижено представяне на матурите. И в това може да Ви увери всеки ученик.
 
Отменянето на тазгодишните матури ще създаде допълнителна неяснота относно бъдещото кандидатстване на седмокласниците и зрелостниците, както в България, така и в Европа, но е решение, което ще опази най-ценното – здравето и живота на стотици, вероятно и хиляди. Иначе защо пропиляхме най-хубавите си ученически дни във висене вкъщи? Защо аз и моите връстници изгубихме възможността да затворим подобаващо тази страница от живота си? И не, не говоря за купонясване, пиене и чалготеки, а за едно дълго, горчиво и съкровено сбогуване, което да остане гравирано в нашите сърца със спомени от споделените мигове. 
 
Все още тлее надеждата, че ще можем да наваксаме загубеното време като споделим последното си лято. Не ни отнемайте тази надежда и не ни превръщайте в убийци на онези хора диаманти, които ни отгледаха, възпитаха и превърнаха в хората, които сме днес. 
 
Сега е времето за непопулярни, но отговорни решения.
 
Източници и препратки
 
Ефект на съня върху когнитивните способности на човека:
[1] Medic G, Wille M, Hemels ME. Short- and long-term health consequences of sleep disruption. Nat Sci Sleep. 2017;9:151‐161. Published 2017 May 19. doi:10.2147/NSS.S134864
[2] Alhola, P., & Polo-Kantola, P. (2007). Sleep deprivation: Impact on cognitive performance. Neuropsychiatric disease and treatment, 3(5), 553–567. 
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2656292/
[3] Patti CL, Zanin KA, Sanday L, et al. Effects of sleep deprivation on memory in mice: role of state - dependent learning. Sleep. 2010;33(12):1669‐1679. doi:10.1093/sleep/33.12.1669
[4] Tarja Porkka-Heiskanen, Leena Tuomisto, Markku Ylinen, Dag Stenberg. The effect of REM sleep deprivation on histamine concentrations in different brain areas. Life Sciences, Volume 54, Issue 22. 1994. Link to study.
Защо сънуваме:
[5] Hannah Nichols. Timothy J. Legg, Ph.D., CRNP. What does it mean when we dream. MedicalNewsToday. June 28. 2018. Link to article.
Ефектът на пандемията от коронавирус и социалното дистанциране върху същността на сънищата:
[6] Rebecca Renner. The pandemic is giving people vivid, unusual dreams. Here’s why. National Geographic. April 15. 2020. Link to article.
Влиянието на честите физически упражнения върху когнитивните способности:
[7] Gomez-Pinilla, F., & Hillman, C. (2013). The influence of exercise on cognitive abilities. Comprehensive Physiology, 3(1), 403–428. https://doi.org/10.1002/cphy.c110063 Link to study.
[8] European College of Neuropsychopharmacology. (2019, September 9). The fast and the curious: Fitter adults have fitter brains: Large database links fitness to better cognitive performance and healthy white matter in brain. ScienceDaily. Retrieved May 3, 2020 from https://www.sciencedaily.com/releases/2019/09/190909121245.htm
Проблеми с концентрацията:
[9] Harvard Health Publishing. Focus on concentration. February 2020. Link to article.
[10] Cleverism Magazine.  Anastasia Belyh. Five Reasons Why You Can’t Focus, and What to Do About It. (2018, September 11) Link to article.
[11] Lodge, J. M., & Harrison, W. J. (2019). The Role of Attention in Learning in the Digital Age. The Yale journal of biology and medicine, 92(1), 21–28. Link to study.
Усложнения при протичането на COVID-19 при пациенти със съпътстващи заболявания: 
[12] Preliminary Estimates of the Prevalence of Selected Underlying Health Conditions Among Patients with Coronavirus Disease 2019 — United States, February 12–March 28, 2020. MMWR Morb Mortal Wkly Rep 2020;69:382–386. DOI: http://dx.doi.org/10.15585/mmwr.mm6913e2external
 
тагове: анализ, гимназия, активност, абитуриенти, физическо, движение, проучване, английската