Топ новини:

Дисекция на интелекта

31 Юли 2020 коментара Mediacafe.bg;
Дисекция на интелекта

Преди десетина години д-р Милен Врабевски създава един проект, какъвто до сега в България не е създаван. Един проект за истинска и некомерсиялна музика, чийто корени са в добрия стар прогресив рок на ’70-те и ’80- те години на миналия век. Това е проект, роден от силата на чистата и ясна музика, неподвластна на мейнстрийма, залял ни през 21 век.

Когато си пуснете Intelligent Music Project ,няма да чуете Вагнер или Щокхаузен ,грохота на разбиващи се самолети, дрънчене на мечове или призначни гласове от готик катедрали.Това са едни чисто изрисувани картини с ясна посока и нагласа за спокойна мелодика, очертани от пътя на Чайковски, Бетовен, Шопен и, преминали в рока от Yes , EL&P, ELO и TОТО естествено.Казвам “естествено”,защото в тази група(или по-правилно е да се каже “супергрупа”) влиза Саймън Филипс, не само като музикант, но и като ко-продуцент. Освен него тук са Джоузеф Уилямс ,Джон Лоутън,Нейтън Ийст,Тим Пиърс ,Джон Пейн,Каръл Сентънс, а на по-късен етап се включват Рони Ромеро и Ричард Гризман. Редом до тях седят и такива изпълнители от българската сцена като: Иво Стефанов ,Самуел Ефтимов, Стоян Янкулов,Ивайло Звездомиров ,Бисер Иванов , Боби Косатката,Славин Славчев, Лина Никол... Със сигурност изпускам някое име,но така е при мащабните проекти - понякога музикантите са повече от песните.В този случай обаче нещата не стоят така!

В началото беше “The power of mind”

Началото като всяко начало, е малко несигурно и търсещо .Напипване в пространството,тоновете и концепцията.Същата тази концепция,която е пресъздадена в The Power of mind ,чрез една добре позната на всички прог рок фенове - сонатна форма.Всяко парче е свързано с другото в едно интро-аутро, и стова е показано, че всичко е едно цяло.Музиката се лее леко и ненатрапчиво, а цялостната фабула не губи концентрацията си.Уникално светъл вокал на Джон Лоутън ме връща във времената на Firefly, а пътят на групата е ясно предначертан- спокойствие – чистота-ангелски хармонии.

Отличителни парчета в албума са  Now I know, Loves light shining, Fairytale, New rhythm

Вторият албум е издаден през 2014 г.и тук вече влизат звездите Саймън Филипс и Джоузеф Уилямс от ТОТО .Нещата започват да се избистрят и за д-р Врабевски. Песните звучат по-завършено,по-нахъсано и с по-голямо самочувствие. Пристигането на Филипс се усеща осезателно- не само като музикант, но и като ко-продуцент!

Тук по-разпознаваеми песни саConclusion (играта на бързо и бавно темпо , ще намери своя отзвук и в следващите албуми на проекта), No one can Deny it(фънкът винаги е бил част от прогресив сцената), Friends(Джоузеф Уилямс ясно подчертава корените на поп-рока) и, разбира се, бавната мелодична хармония на “Love song”.

В третия албум – “Touching the divine”,съставът става  по-многоброен, като в него влизат Каръл Сантъс,Джон Пейн ,Ричард Гризман,Нейтън Ийст.Няма как при наличието на тези музиканти и палитрата на многообразието да не се разшири. Така и възможността от стилистично повтаряне се намалява до минимум - това ще стане запазена марка на д-р Врабевски и в следващите албуми-по някое ново име да изплува в Интелигентния проект.Тук водещи композиции са Sky,Simply feels good, Fate, Mind projection.

За четвъртия албум ще направим нещо друго (и не е въпросът ,че за мен лично това е най-доброто произведение до сега на Милен Врабевски), ще направя сравнителен анализ с петия проект и ще се вгледам в плюсовете и минусите в тези албуми.

Нека да тръгнем от там,че в рока числото 4 е някък вълшебно.Докато говорим за успешни велики дебюти(няма да спомена нито един, те са десетки),то четвъртият албум на една група винаги е бил крайъгълен камък в кариерата им. Дали заради факта,че многоот тях се разпадатслед него или,че просто тогава достигат до пика на сработванетоси и за много от тях това е един от шедьоврите им.Ще си позволя да цитирам само малка част от тях- Led zeppelin 4,Foreigner 4,TOTO 4 и, за да не си помислите,че залагам само на цифричката ето ви още- A night at the opera,Aqualung,Fragile;2112 (хм,пак цифри)и по-тежките- In Rock, Demons & wizards и т.н и т.н./За незапознатите, моля прослушайте тези тави/.

Но да се върнем на IMP.Както казах вече,за мен в Sorcery inside нещата се издигат на едно друго ниво,сякаш тази група се познаваот 20г. И още от толкова споделят музикални идеи.Няма как да не започнем с Yesterdays That Mattered(сякаш и с това парче ми се иска да приключим). Тотален ,ама като казвам тотален рок хит!!! Риф, аранжимент, пауър, фийлинг- най-доброто произведение в рок културата на българската сцена от десетина години насам.Достойно да бъде въртяно денонощно по MTV (но онова MTV от ’90-те години, когато рокът беше не само приоритет, но и начин на живот. Не в сегашното риалити – лигаво подобие на музикална телевизия).Пусках си го и пак и пак и невярвайки ,че песента е написана от български автор – ТА ТЯ Е ВСЕЛЕНСКА!

Тук ще започна с паралелите към Life motion- отварящото A kind of a real life,което няма нищо общо с Yesterdays ,звучащо вяло и отнесено за начало . В едно мое старо ревю за Life motion , казах ,че ми липсва пикът на албума, песента, която да те ритне и възпламени. ВSorcery insideтова е Yesterdays That Mattered с пълна сила!

За да не минавам като бърз влак през всяка една песен, звучейки клиширано,директно ще направя съпоставка на двата последно издадени албума.Sorcery звучи по-грапаво , по-напомпано и нахално.Той може да си го позволи, това все пак е четвъртият албум на групата- вече са по-сработени,имат си доверие и това ясно се чувства в саунда.В никакъв случай той не излиза от релсите на прогресива от предишните албуми, но за мен този албум звучи най-хашлашки.Може би и периодът му на създаване е съвпаднал с „неравности”по пътя на д-р Врабевски - не знам. Знам само , че въпреки светлината, която се излъчва от всеки негов проект ,този път има и малко тъмни нюанси.Но точно това го прави по-разнообразен, по-загадъчен  и дори по-пиперлив от следващия.Sorcery inside, без да бяга от основната концепция, създава усещане за разум, бягство и дори отрезвяване в определена степен.Никой не отричаLife motion като по-слаб или по-безидеен , напротив точно той е в пъти по-сработен от предишния,но влизането в една рутина сякаш го е превърнал в спокоен,хармоничен и някак утопичен път през музикалните небеса.

В завършек бих посочил водещите песни в албума- рифовото Looking For The Feeling,Granted - сякаш  Styx живеят в това парче, Life Lingers, Love (защото всичко е любов) и разбира сеYesterdays That Mattered!

Не подценявам нито едно парче, написано от д-р Милен Врабевски,но искам да кажа ,че Yesterdays представлява едно избухване на автора и в него академичността някъде остава на заден план за сметка на бунтарското в него.Наистина му пожелавам и в следващите продукции да има поне по едно такова kick ass парче – респект!

И за финал метафорично погледнато , това са два коренно различни албума и, ако вLife motion се движите в гондола в спокойните канали на Венеция, то с  Sorcery inside сте в лодка и редувате бързи и бавни течения покрай норвежките фиорди.

Но не си вадете извода ,че това е черното и бялото в приказките на Милен Врабевски – не, това е една и съща монета с две страни - просто едната е по-грапава.

Нямам търпение да чуя шестия, за да видя и третата страна на монетата. Ще кажете -такава няма! Ами ще видим!

Калин Стефанов –K@RT

Вокалистът на Rainbow - Рони Ромеро и Intelligent Music Project с концерт в Пловдив

тагове: пловдив, концерт, Античен театър, рок, intelligent music, сцена