Топ новини:

Фестивалите – пир по време на пандемия?

01 Юли 2020 коментара Паулина Гегова;
Фестивалите – пир по време на пандемия?

Подобно романа на Габриел Гарсия Маркес „Любов по време на холера“, когато човечеството е изправено пред опасност, тогава най-много му се живее. Без значение от епохата и вида зараза, хората се отдават на пир, макар и с леки ограничения.

Този психологически фактор сигурно идва от идеята, че така и така скоро ще се „мре“, нека поне малко да се позабавляваме преди това. Което може би е предпочитаният вариант, вместо да се тръшкаме в ужас и паника, осъзнавайки нашата смъртност, която, така и така, не можем да променим.

През последните седмици дебатът за забавленията и дали изобщо трябва да ги има, обхвана от абитуриентските балове, през футболните мачове, до фестивалите на открито. Докато част от обществото, водено от логика и разум, заклеймява подобни „пишман“ прояви, то друга, вдъхновена от желанието за свобода и чист въздух, ги приветства. Дали има вирус, или няма, също е тема, която не можем да конкретизираме. Едно е сигурно – трябва да свикнем да живеем с него, за да можем да го преборим. Страхът никога не бива да се превръща в основата, определяща живота ни.

Вече минаха няколко бала из цяла България, минаха и няколко фестивала, други се провеждат в момента. И противно на очакванията не пламнаха огнища, нито се изнасяха трупове в чували. И като цяло, кой го измисли този израз „пламна огнище? Ама честно, що за сравнение?!

Надявам се да не сме лоши пророци, но преувеличаването не е хубаво качество, да не говорим за продуктивно. Без значение какво се случва по света, той няма да спре и да ни изчака, а ще продължи да се върти. Наша отговорност е да го настигнем. Иначе, просто ще изпаднем от орбитата му.

За жалост хората обичат да критикуват чуждите действия. В природата им е, докато не им дойде на главата. То е малко като неправилното пресичане. Учим децата да не го правят, ама и ние от време на време изхитряваме. Тарикатлък да има, пък оправдание винаги ще се намери. Та и с фестивалите така.

„Ей, какво са се събрали тея лентяи да пият бира по полянките“, се възмущават някои, но го забравят, ако тяхното отроче е абитуриент. Тогава дават мило и драго да съберат цялата рода, за да покажем колко хубава рокля сме купили или колко елегантен костюм сме ушили по поръчка. Пък и подаръци се дават на абитуриентските, не е хич без келепир.

Или когато комшията каже, че е отворил новата „сливова“ и те кани да се почерпите, ей тъй – за здраве. Или когато намалят офертите за морето. „Е, ама то в солената вода коронавирус не се хваща“. Правилно!

Дали подобен вид вечеринки са най-важното по време на пандемия? Със сигурност – не! Но дали трябва да се шмугнем в миша дупка и да треперим, докато голямото зло нещо си отиде? Отново не! Или както е казал великият Маркес: „Никое лекарство не лекува това, което щастието не може“.

тагове: Пловдив, фестивали, епидемия