Топ новини:

Нашето ЗАЕДНО не е тяхното #ЗАЕДНО

11 Януари 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Нашето ЗАЕДНО не е тяхното #ЗАЕДНО

Мисията на мотото бе да обедини цял един град, етноси и култури в една кауза, но политическият шамар озвучи всяка културна камбана в града 

Това #ЗАЕДНО се превърна в #РАЗЕДИНЕНИ още преди да се даде началото на Европейската столица на културата 

Последните четири години бяха напълно проспани, което доведе до вълна от критики на пловдивчани в навечерието на откриването

В развитието на всяка цивилизация присъстват както възходи, така и спадове. Пловдив, като един от най-старите градове на света, е виждал по много и от двете. През 2014 година с отворени обятия приехме поредния и, може би, последен от тогава насам, възход, когато бяхме избрани за бъдеща Европейска столица на културата, заедно с италианския град Матера. Постижение, само по себе си, историческо, имайки предвид не толкова светлата съдба на българската нация. В държава, изтъкана от шуробаджанащина, корупция и липса на средна класа, си е цяло чудо, че Пловдив успя да се пребори с достойната конкуренция.

Трябва да подчертаем две причини за избора на комисията – добре проведената културна, интеграционна и туристическа политика на първоначалния УС на „Фондация 2019“ и нескрития замисъл на Мелина Меркури (министър на културата на Гърция и член на Съвета на министрите на културата на Европейския съюз през 1985 година) за подпомагане на градове, които могат да предложат всички нужни аспекти за подобна титла, но чиято икономика е по-слабо развита. Не случайно големите икономически центрове на Европа не са ставали ЕСК.

За справка: В Англия столица на културата е била Ливърпул, в Испания Сан Себастиан, в Полша Вроцлав, в Португалия Гимараеш. Знаейки, че повече от 40 града са се окичвали с лавровия венец, може би, е напълно логично, че и нашето време дойде. 

След първоначалното щастие обаче, като че ли, тръгнахме стремглаво надолу по хълма на успеха. Право към бездната на бюрокрацията, спазването на европейски директиви, бавенето на бюджети и неясното им разпределение. Както се казва: „Хубава работа, ама българска“.

И вместо да се обединим, пловдивчани почнахме да се делим.

На две, понякога дори на повече, страни и мнения относно този безспорен успех. Идеята на #ЗАЕДНО, промотирана по всевъзможни начини, по-скоро, ни разедини. Разедини ни с липсата на прозрачност, прекомерната намеса на градската управа, смените на екипа на „Фондацията“, множеството скандали…

Разбира се, подобна титла носи своите дивиденти.

Един от основните плюсове е, че изкуството в Пловдив процъфтя. Няма как да не признаем и, че все повече туристи започнаха да посещават красивия ни град, до голяма степен заради ЕСК. Все повече средства се вкарват в култура и туризъм, в ремонтни дейности и привличане на световноизвестни творци. Раздвижването във всички сфери под тепетата е осезаемо, но изглежда ползите се изчерпват до тук, следвани от силно натрапчивите минуси.

Не случайно казах, че изкуството В ПЛОВДИВ процъфтя, а не изкуството

На Пловдив, защото пловдивските културни дейци, някак си, останаха на заден план, особено в първите години от изграждането на апликационната книга. Изместиха ги в ъгъла разни столичани, Асеновци и т.н.. Естествено, за инициатива от подобен мащаб, интернационалният обем е от особено значение, но не и когато изяжда хляба на тези, които реално са спечелили титлата.

А „Капана“, една от преродените гордости на Общината, се превърна от квартал на творческите индустрии и занаяти, в квартал на пивото и бургерджийниците. В квартал на PR-а и глобите за шума след 23:00 часа. 

И ако, все пак, приемем, че традицията и изкуството не са чак толкова важни, то тогава нека си поговорим за устойчивата инфраструктурата, без която колкото и събития да се изпълнят в календара на 2019-та, те ще останат само един отминал спомен, без ясен отпечатък. Концертите ще се превърнат в емоционална сянка на ума ни, изложбите ще се сливат с картините от природата. Но разкопания площад ще помним дълго. Отсъствието на Дом за пловдивската опера и зеещата дупка на мястото на изложбената зала на ул. „Гладстон“, също. Както и разрушения Тютюнев град.

Това, че река Марица така и не се урбанизира, а Концертна зала продължава да е символ на разпадащия се соц, също. И не защото сме жлъчни, а защото това са историческите символи, културното лоно, които би трябвало да помещават и създават изкуство, търговия и икономика не само през 2019-та, но и в бъдеще.

Мисията на Фондацията да обедини и двата големи родни футболни клуба още в зародиш, по пример на английския Ливърпул, също удари на камък, а само преди няколко дни феновете на Ботев Пловдив се обърнаха срещу ЕСК подари факта, че вече 6-та година отборът страда от липса на стадион, отново заради политически игри.

Да посрещнеш 2019-та с разкопан площад не е повод за гордост, нито да провеждаш международни конкурси, които после нямат сила. Да затвориш града, заради ремонти е абсурдно, както за жителите му, така и за посетителите. Да рушиш или да позволяваш рушенето на културни паметници е наказуемо, да не говорим аморално. Да не предложиш постоянен транспортен проект на града (освен седемте линии, които ще работят извънредно на 12-ти януари) вече повече от година, е смехотворно.

Да затвориш най-централния от всички булеварди за цял месец, за да издигнеш сцена, която всички сравниха с Вавилонската кула, е трудна хапка за преглъщане. Колкото и голяма, бляскава и LED да е тя, такива сцени в чужбина се строят за три дена и се разглобяват за два. 

Последната рестрикция, която вбеси обществото, бе непрекомерното раздаване на писмени заповеди без печат на която и да е институция на живущите в близост до сцената. Чрез тях им се забрани да държат отворени прозорците си, както и да излизат на терасите си в периода от 17:00 до 21:00 часа в деня на знаменитото откриване. От правна гледна точка, тази превенция е напълно законна и защитава правата за отразяване, както и сигурност срещу атентати. Въпросът тук, по-скоро, е не дали действията са законни, а как управата прилага и използва правата и свободата, която притежава. Както и паричния и времеви ресурс, с който Общината разполагаше още когато разбрахме, че ще сме Европейска столица на културата. Да правиш нещата в последния момент, и то на куп, ме връща в началото на думите ми:

„Хубава работа, ама българска“.  

До вчера, когато на специална пресконференция, на която се обсъдиха мерките за сигурност, от Полицията заявиха, че забраната да се гледа от терасите отпада. Свързахме се и със сладкарница „AFREDDO“, чиято тераса гледа точно към сцената и от където ни споделиха, че изобщо не са получавали подобна забрана.

Това създава усещането за „двойни стандарти“ в прилагането на указанията на органите на реда и принудителните мерки, спрямо имотите на частни лица и тези в търговския и туристически сектор, попадащи под същите изисквания, налагащи еднакви рестрикции. 

Истината е, че откриването за едни се оказа повод за радост, а други нямат търпение да свърши.

Та не е ли срамно, че обсъждаме повече сцената-кула, отколкото артистите, които ще се качат на нея? Не е ли срамно, че се стигна до това разделение? Че едни плюят разочаровани, а другите плюят тези, които плюят разочаровани? Не е ли срамно, че пловдивчани се караме помежду си? Че останалите градове се подиграват на логото на Фондацията, заживяло свой собствен живот из социалните мрежи под формата на мъжки полов орган?

Нима концепцията на #ЗАЕДНО бе да доведе до опозиция, неодобрение, недоволство? И се чудя, кой ли ще победи в този оспорван мач между #ЗАЕДНО и #РАЗЕДИНЕНИ. А има ли и значение за кого ще удари гонгът, след като сърцата на пловдивчани отдавна са решили резултата? Или някой ще направи компромис и ще хвърли бялата кърпа на ринга в знак на примирие?

Само нека не забравяме, че върху бялата кърпа също е „жигосано“ логото на #ЗАЕДНО…

NB: Бюджетът, отпуснат за Матера Европейска столица на културата, наброява 400 милиона евро. От тях 40 % са разпределени за художествената програма, а 60 % за инфраструктура. Те са изцяло обезпечени от национални или структурни фондове. 

Управителният съвет на Матера е изграден от пет члена, като Председател е ректорът на университета на район Базиликата „Аурелия Соле“. Кметът на града Рафаело Де Руджари и президентът на провинция Матера Франческо Де Джакомо играят ролята на съветници в УС на Фондация „Матера Базиликата 2019“.
Площта на Матера е 387,4 km², с население 60 351 души към 2017 година. Площта на Пловдив е 102 km², с население 343 424 души към същата година. 

Чуйте какво сподели немският експерт Надя Грисо, няколко дни след като Пловдив бе избран за ЕСК 2019 пред mediacafe.bg:

А как и заради кой Пловдив стана ЕСК, вижте :

СНИМКИ от обявяването на Пловдив за Европейска столица на културата през 2014-та година в София може да видите ТУК 

Снимки: Александър Карамфилов и AirCam

тагове: пловдив, европа, столица, откриване, сцена, хейтъри, разногласия, мнения, култура, събития, община, инфраструктура