Топ новини:

Нашето ЗАЕДНО не е тяхното #ЗАЕДНО

11 Януари 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Нашето ЗАЕДНО не е тяхното #ЗАЕДНО

Мисията на мотото бе да обедини цял един град, етноси и култури в една кауза, но политическият шамар озвучи всяка културна камбана в града 

Това #ЗАЕДНО се превърна в #РАЗЕДИНЕНИ още преди да се даде началото на Европейската столица на културата 

Последните четири години бяха напълно проспани, което доведе до вълна от критики на пловдивчани в навечерието на откриването

В развитието на всяка цивилизация присъстват както възходи, така и спадове. Пловдив, като един от най-старите градове на света, е виждал по много и от двете. През 2014 година с отворени обятия приехме поредния и може би последен от тогава насам възход, когато бяхме избрани за бъдеща Европейска столица на културата, заедно с италианския град Матера. Постижение само по себе си историческо, имайки предвид не толкова светлата съдба на българската нация. В държава, изтъкана от шуробаджанащина, корупция и липса на средна класа, си е цяло чудо, че Пловдив успя да се пребори с достойната конкуренция.

Трябва да подчертаем две причини за избора на комисията – добре проведената културна, интеграционна и туристическа политика на първоначалния УС на „Фондация 2019“ и нескрития замисъл на Мелина Меркури (министър на културата на Гърция и член на Съвета на министрите на културата на Европейския съюз през 1985 година) за подпомагане на градове, които могат да предложат всички нужни аспекти за подобна титла, но чиято икономика е по-слабо развита. Не случайно големите икономически центрове на Европа не са ставали ЕСК.

За справка: В Англия столица на културата е била Ливърпул, в Испания Сан Себастиан, в Полша Вроцлав, в Португалия Гимараеш. Знаейки, че повече от 40 града са се окичвали с лавровия венец, може би е напълно логично, че и нашето време дойде. 

След първоначалното щастие обаче тръгнахме стремглаво надолу по хълма на успеха. Право към бездната на бюрокрацията, спазването на европейски директиви, бавенето на бюджети и неясното им разпределение. Както се казва: „Хубава работа, ама българска“.

И вместо да се обединим, пловдивчани почнахме да се делим.

На две, понякога дори на повече, страни и мнения относно този безспорен успех. Идеята на #ЗАЕДНО, промотирана по всевъзможни начини, по-скоро ни разедини. Разедини ни с липсата на прозрачност, прекомерната намеса на градската управа, смените на екипа на „Фондацията“, множеството скандали…

Разбира се, подобна титла носи своите дивиденти.

Един от основните плюсове е, че изкуството в Пловдив процъфтя. Няма как да не признаем и, че все повече туристи започнаха да посещават красивия ни град, до голяма степен заради ЕСК. Все повече средства се вкарват в култура и туризъм, в ремонтни дейности и привличане на световноизвестни творци. Раздвижването във всички сфери под тепетата е осезаемо, но изглежда ползите се изчерпват до тук, следвани от силно натрапчивите минуси.

Не случайно казах, че изкуството В ПЛОВДИВ процъфтя, а не изкуството на Пловдив, защото пловдивските културни дейци някак си останаха на заден план, особено в първите години от изграждането на апликационната книга. Изместиха ги в ъгъла разни столичани, Асеновци и т.н.. Естествено, за инициатива от подобен мащаб, интернационалният обем е от особено значение, но не и когато изяжда хляба на тези, които реално са спечелили титлата.

А „Капана“ - една от преродените гордости на Общината, се превърна от квартал на творческите индустрии и занаяти, в квартал на пивото и бургерджийниците. В квартал на PR-а и глобите за шума след 23:00 часа. 

И ако все пак приемем, че традицията и изкуството не са чак толкова важни, то тогава нека си поговорим за устойчивата инфраструктурата, без която колкото и събития да се изпълнят в календара на 2019-та, те ще останат само един отминал спомен, без ясен отпечатък. Концертите ще се превърнат в емоционална сянка на ума ни, изложбите ще се сливат с картините от природата. Но разкопания площад ще помним дълго. Отсъствието на Дом за пловдивската опера и зеещата дупка на мястото на изложбената зала на ул. „Гладстон“ също. Както и разрушения Тютюнев град.

Това, че река Марица така и не се урбанизира, а Концертна зала продължава да е символ на разпадащия се соц също. И не защото сме жлъчни, а защото това са историческите символи, културното лоно, които би трябвало да помещават и създават изкуство, търговия и икономика не само през 2019-та, но и в бъдеще.

Мисията на Фондацията да обедини и двата големи родни футболни клуба още в зародиш, по пример на английския Ливърпул, също удари на камък, а само преди няколко дни феновете на Ботев Пловдив се обърнаха срещу ЕСК подари факта, че вече шеста година отборът страда от липса на стадион, отново заради политически игри.

Да посрещнеш 2019-та с разкопан площад не е повод за гордост, нито да провеждаш международни конкурси, които после нямат сила. Да затвориш града, заради ремонти, е абсурдно както за жителите му, така и за посетителите. Да рушиш или да позволяваш рушенето на културни паметници е наказуемо, да не говорим аморално. Да не предложиш постоянен транспортен проект на града (освен седемте линии, които ще работят извънредно на 12-ти януари) вече повече от година е смехотворно.

Да затвориш най-централния от всички булеварди за цял месец, за да издигнеш сцена, която всички сравниха с Вавилонската кула, е трудна хапка за преглъщане. Колкото и голяма, бляскава и LED да е тя, такива сцени в чужбина се строят за три дена и се разглобяват за два. 

Последната рестрикция, която вбеси обществото, бе непрекомерното раздаване на писмени заповеди без печат, на която и да е институция на живущите в близост до сцената. Чрез тях им се забрани да държат отворени прозорците си, както и да излизат на терасите си в периода от 17:00 до 21:00 часа в деня на знаменитото откриване. От правна гледна точка, тази превенция е напълно законна и защитава правата за отразяване, както и сигурност срещу атентати. Въпросът тук по-скоро е не дали действията са законни, а как управата прилага и използва правата и свободата, която притежава. Както и паричния и времеви ресурс, с който Общината разполагаше още когато разбрахме, че ще сме Европейска столица на културата. Да правиш нещата в последния момент, и то на куп, ме връща в началото на думите ми:

„Хубава работа, ама българска“.  

До вчера, когато на специална пресконференция, на която се обсъдиха мерките за сигурност, от Полицията заявиха, че забраната да се гледа от терасите отпада. Свързахме се и със сладкарница „AFREDDO“, чиято тераса гледа точно към сцената и откъдето ни споделиха, че изобщо не са получавали подобна забрана.

Това създава усещането за „двойни стандарти“ в прилагането на указанията на органите на реда и принудителните мерки, спрямо имотите на частни лица и тези в търговския и туристически сектор, попадащи под същите изисквания, налагащи еднакви рестрикции. 

Истината е, че откриването за едни се оказа повод за радост, а други нямат търпение да свърши.

Та не е ли срамно, че обсъждаме повече сцената-кула, отколкото артистите, които ще се качат на нея? Не е ли срамно, че се стигна до това разделение? Че едни плюят разочаровани, а другите плюят тези, които плюят разочаровани? Не е ли срамно, че пловдивчани се караме помежду си? Че останалите градове се подиграват на логото на Фондацията, заживяло свой собствен живот из социалните мрежи под формата на мъжки полов орган?

Нима концепцията на #ЗАЕДНО бе да доведе до опозиция, неодобрение, недоволство? И се чудя кой ли ще победи в този оспорван мач между #ЗАЕДНО и #РАЗЕДИНЕНИ. А има ли и значение за кого ще удари гонгът, след като сърцата на пловдивчани отдавна са решили резултата? Или някой ще направи компромис и ще хвърли бялата кърпа на ринга в знак на примирие?

Само нека не забравяме, че върху бялата кърпа също е „жигосано“ логото на #ЗАЕДНО…

NB: Бюджетът, отпуснат за Матера Европейска столица на културата, наброява 400 милиона евро. От тях 40 % са разпределени за художествената програма, а 60 % за инфраструктура. Те са изцяло обезпечени от национални или структурни фондове. 

Управителният съвет на Матера е изграден от пет члена, като Председател е ректорът на университета на район Базиликата „Аурелия Соле“. Кметът на града Рафаело Де Руджари и президентът на провинция Матера Франческо Де Джакомо играят ролята на съветници в УС на Фондация „Матера Базиликата 2019“.
Площта на Матера е 387,4 km², с население 60 351 души към 2017 година. Площта на Пловдив е 102 km², с население 343 424 души към същата година. 

Чуйте какво сподели немският експерт Надя Грисо, няколко дни след като Пловдив бе избран за ЕСК 2019 пред mediacafe.bg:

А как и заради кой Пловдив стана ЕСК вижте :

СНИМКИ от обявяването на Пловдив за Европейска столица на културата през 2014-та година в София може да видите ТУК 

Снимки: Александър Карамфилов и AirCam

тагове: пловдив, европа, столица, откриване, сцена, хейтъри, разногласия, мнения, култура, събития, община, инфраструктура