Топ новини:

Пловдив 2019 срещу града

11 Април 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Пловдив 2019 срещу града

Общината и Фондацията трябваше да са стълбовете, върху които да градим едно светло бъдеще – за всички, независимо от цвят, религия и социално статукво

Уви, Фондацията в момента не обединява, а разделя...

Прозрачността е състояние на материята, което позволява да се наблюдава какво се случва от другата ѝ страна. Във физиката прозрачните предмети отразяват светлината на слънцето, която им придава блясък. В метафорично естество, прозрачността се употребява като еквивалент на честност, откритост, предоставяне на информация. Често се използва за медийни, политически, икономически, социологически ситуации, корупция, банково дело, крупен бизнес.

И ние, като жители на една демократична държава в един, повече или по-малко, демократичен свят, желаем да се възползваме от тази прозрачност, по възможност без да се борим със зъби и нокти за нея, защото тя ни се полага по право! Полага ни се, но само на думи, записани някъде из страниците на Конституцията – документ, който, като че ли, все повече губи своята стойност. Разбира се, тя не е перфектна. Писана е във времена, в които много ситуации са вече неактуални. Но честността, откритостта и предоставянето на информация никога не излизат от рамките на актуалното.

Цялата планета, целият живот са изтъкани от импулси енергия, носеща информация, но в последните години забелязваме, че на пловдивчани информацията не само се съкращава наполовина, ами дори се замаскира в общи приказки, а понякога нагло и категорично се отказва.

Поредният скандал, предизвикал непрозрачност и недоволство, отново е поради или заради Европейска столица на културата. Странно, но колкото повече дни минават от заветната година, толкова по-малко се забелязва усещането за единност, празнично настроение и гордост. Защото хората със скандалите си не се гордеят. След този за проектите, този за официалното откриване на 12-ти януaри, този за бюджета, този за ремонтите и още, които няма смисъл дори да изброяваме, дойде ред да се създаде напрежение между хетеро и ЛГБТ обществото. И ако се чудите кой го създаде, не, не са гражданите, защото пловдивчани сме толерантни, а и на никой не му пречи кой какво прави с интимния си живот.

Никой на никого не държи сметка, нито осъжда. Държането на сметка се случва в Общински съвет, където съветниците, кметът и УС на Фондация „Пловдив 2019“ се сблъскват почти ежедневно като титани, без реален шанс да покорят Олимп. И докато те се карат, джавкат и искат оставки, пловдивчани се превръщат в едни постоянни данъкоплатци, обслужващи, без желание, а и без финансова възможност, прищевките на „по-висшепоставените“. Защото за общински сесии са нужни пари, които се взимат от хазната на Общината, а хазната се пълни от кого? От нас!

И то хубаво, ако се стигаше до разрешаване на проблемите, но това не се случва. Защото нито исканите отчети се предоставят като официален документ, нито оставките се приемат, нито г-жа Светлана Куюмджиева се явява в залата, за да се защити, като вместо това оставя мъже като кмета Иван Тотев и изпълнителния директор на Фондацията Кирил Велчев да го правят вместо нея. Криейки се зад тежките им гърбове, обидата си и чуждестранните журналистически издания, които, апропо, изслушват само нейната позиция.

Това автоматично говори за непрозрачност на международно ниво в медийно отношение и ако г-жа Куюмджиева е обидена на съветниците и града, на журналистите в Пловдив и на кого ли още не, то градът може да ѝ се обиди, че подронва авторитета му пред световните мрежи.

И така, вече четвърти месец стоим разединени, само препъни камъчетата се променят. Но този път разединението се опитва да наложи омраза между различните сексуални предпочитания, което е мерзки опит в години, в които хората все повече имат нужда от разбиране и подкрепа. Но, всъщност, нищо чудно. Светът е полудял, отдаден толкова силно на мрънкане, съществуване в интернет пространството и постоянното желание всеки всекиго да съди за щяло и нещяло. Няма да се учудя, ако скоро ЛГБТ общността подаде иск срещу града за потискане на човешки права и дискриминация. И ще е права, от своята гледна точка, защото сигурно смята, че градът има нещо против нея. Но това не е точно така, нали?

Хората не ги интересува дали ще се правят изложби с хомо тематика или не. Пука им, че парите им отиват за нещо, което не са одобрили и което не влиза в концепцията на ЕСК. Защото политическите или каквито и да е пропаганди нямат място в културния календар, не защото нямат културна стойност, сами по себе си, а защото се използват за задкулисни цели и само глупак, независимо от кой фронт е, няма да го разбере. Все пак, да не забравяме, че идват избори!

Между другото, за всички, които се заблуждават, че прословутият ЛГБТ прайд не е бил заложен в апликационната книга, а само изложбата, не е така. Проектът в сайта на Фондацията вече е редактиран, но до скоро шествието бе основен елемент в него, а както казахме манифестациите не влизат в концепцията на ЕСК. Има си друго време и място за тях.

ЕСК не е борба за свобода, не е Октобер фест, не е Удсток, не е манифест срещу Тръмп, не е карнавалът в Рио, не е расистки форум, не е нищо от изброените.

И всеки, който се опитва да се възползва от политическата ѝ зависимост, която всъщност трябваше да бъде независимост, не е приятел на Пловдив. Уви, към неприятелите все повече се присламчват Общината и Фондацията, а точно те трябваше да бъдат стълбовете, върху които да градим едно светло бъдеще – за всички, независимо от цвят, религия и социално статукво. Вместо това стълбовете съвсем скоро ще бъдат изгорени, а в пламъците ще видим единствено дупките, които оставиха помежду ни.

Уви, но е така! Фондацията в момента не обединява, а разделя...

Още за разединението и Пловдив може да прочетете ТУК!

Снимки: Mediacafe.bg и интернет

тагове: Пловдив, Пловдив 2019, Фондация Пловдив 2019, Светлана Куюмджиева, Кирил Велчев, Иван Тотев, Община Пловдив, ЕСК, ЛГБТ