Топ новини:

Пловдив VS София: Пешеходци, тротоарища, автомобили

06 Юли 2020 коментара Самуил Петканов vs Стефан Попов;
Пловдив VS София: Пешеходци, тротоарища, автомобили

Виртуалната надпревара между Пловдив и София, водена от Попов и Петканов влиза вече в своя рутинен порядък. Третото издание е юбилейно за хората с по-къса памет и тези, които не могат да боравят с по-големи от едноцифрени числа и перспективи, по-дълги от месец, така че поздравяваме тях. Сигурни сме, че някъде тук ще спрат да четат и ще разгледат само набързо картинките.

Кой град е по-добър за разхождане?

София: От половин година вървя по около 10 километра на ден. Щом го правя, значи София има функционалност за разхождане. Има паркове, булевардните тротоари са в приемливо състояние, кварталните улички само едва те принуждават да стъпваш по асфалта и да криволичиш между него и паркиралите коли, защото тротоарите са заети от тях. 

Вече от неколко години и потомството не бива извеждано с количка, а само здраво е държано за ръка, така че да не се спъне в неравна плочка, да не джапне в разхлопана плочка и да не падне в незатворена шахта, която обезопасителната бригада още не е маркирала с гума или стърчащ клон.

В интерес на истината София става по-достъпна с годините, но през последните десетилетия ходихме да видим други европейски градове с население над един милион и някои се разглезихме от това, станахме претенциозни. Да искаме вело-алея, която наистина да става за това или пък подлез, който да не мирише на… подлез, то няма много места на Планетата, които да миришат по-зле от подлезите ни.

Но, както рекох, успявам да извървя 10-ина километра на ден из улици, паркове и поляни по (сравнително) разнообразни маршрути. В Пловдив може ли да се върви? 

Пловдив: И ние си вървим с густо, чак петите ни се напукват. Тук вече ви бием по всички показатели. Не само, че си имаме паркове, ами повечето даже сме ги направили хълмове. Не всички, щото единият стана МОЛ, ама това е тема за друго състезание. Та има къде да се ходи, ако не си твърде уморен от айляка. При нас той е по-лежерен от сиестата и ходенето се води трудов процес.

Иначе си имаме хубави велосипедни алеи по централните булеварди и последните години се използват все по-масово. Нямам идея дали е еволюция на съзнанието на съгражданите ми за по-здравословен начин на живот или е ужас от нелепия градския транспорт, но е факт.

Плочките по тротоарите също са изрядни. Има улици с нови и равни тротоари, има и такива за носталгици, дето им липсва да се пребият поне веднъж седмично в някой нововъзникнал кратер. Хора всякакви, та и тротоарите ни така.

Хубавото е, че пловдивчани сме свободолюбиви хора и пешеходците не се отказват от правата си да ползват уличното платно, а не тротоарите за разходка. Клаксоните на колите не са агресивни към тях, а празнично поздравяващи волния дух и правото на личен избор.

Къде е по-хубаво за шофьорлък?

София: Не шофирам по 10 километра на ден. Даже хич. Имам книжка, която може би някога трябва да сменя, защото е изтекла. Не шофирам, защото съм алтруист и смятам, че трябва да има повече за другите. Наслаждавам се на шофирането из града като пътник.

Изящно е, че заради интуитивната маркировка, ако не познаваш пътя си, най-вероятно ще пропуснеш правилните места за престрояване и завиване, така че да пошофираш още малко, докато се нагласиш.

Изящно е, че има 3 милиарда коли и само една на всеки четири или пет е управлявана от изключително изнервен човек, който смята, че има шофьорските умения да кара с 300 и заслужава да стигне първи, докато другите се съобразяват с него.

Изящно е, че вече може човек да си купи сносен джип и да го стегне, така че почти да не се тревожи от друпки, изпъкнали трамвайни релси (виж как вмъкнах тип транспорт, дето го нямате), както и кратерите на недостроени линии на метрото (опа, пак вмъкнах).

Изящно е, че при паркирането в София има две школи на мисълта. Популярната е, че паркираш, където успееш физически да поместиш колата си и започваш да се молиш на боговете да не ти я надраскат минувачи, на които си запушил тротоара, хора, на които си паркирал на мястото или да те снимат за фейсбук страници, в които хора кълнат паркиралите като дебили. Другата школа на паркиращата мисъл е да обикаляш, докато намериш нормално място, което често отнема много време, в което е могло да стигнеш пеш, да се раздвижиш и единственият ти стрес да е от времето, прекарано в миризлив подлез.

В Пловдив има ли улици и коли?

Пловдив: Има. С течение на времето подменихме паветата и файтоните и сега и ние се радваме на асфалтова благодат и 30-годишни нови дизели. Файтонджиите запазиха добрите си обноски и изнервеността им е деликатна и ненатрапчива. Най-много да чуеш чат-пат „пъррр есс” или „дур ва” в комбинация с комплимент към родата ти, но в това има някакъв романтичен нюанс от миналото.

Трамваи си нямаме, даже тролеите изчезнаха от града, щото е екологичен транспорт, а нас това ни дразни. Метро и да искаме не може да имаме, щото като копнеш 20 санта под земята ще изблика я Марица, я ще изскочи саркофаг на древен трак.

Паркирането криво-ляво го нагласихме. Вече едва 95% от тротоарите са заети от коли. Хората се научиха с времето да паркират само в градинки и паркове, за да не пречат на пешеходците.

С маркировките и табелите сме добре. Почти няма такава, указваща как да стигнеш до София, ама това не е чак толкова лично към вас. Просто на нас ни е по-важно да видим колко километра има до следващия „Лидъл” или „Била”, щото глад в тия задръствания.

Драмата са ни „умните” светофари, които никой не знае защо се наричат толкова тъпо. В Пловдив спокойно можеш да спреш на кръстовище на червено и докато чакаш да ти дойде реда, разбирай да светне зеленото, да набиеш поне един случаен минувач, да напазаруваш грудки от близкия плод-зеленчук и да набереш цветя от лехите по разделителните ивици на булеварда. После влизаш в колата, чакаш още около 17 минути и тогава вече светва оранжево. На зелено тръгваш само ти, щото другите водачи отдавна са си продали колите и са станали будисти.

тагове: Пловдив, София, сблъсък, забавление, хумор, общество, дебат