Топ новини:

Пловдивски архитектурен обзор: Пропуснатите възможности от годините на ентусиазъм

20 Март 2017 коментара Теодор Караколев;
Пловдивски архитектурен обзор: Пропуснатите възможности от годините на ентусиазъм

Тенденциите в развитието на градската среда през 2016-а в Пловдив не показват особено бързо развитие. Не показват и някаква промяна, спрямо политиката в последните години. Надеждата, че ще успеем да влезем в крак със световните тенденции в архитектурата и градоустройството някак изчезнаха. Събития от европейски мащаб, като One Architecture Week или плахите опити на Камара на архитектите – регионална колегия Пловдив с конкурси и други инициативи – остават по-скоро маргинални, без никакъв ефект върху действащата с остаряли методи община.

Едно от топ-събитията на 2016-а бе гостуването на световноизвестния и уважаван урбанист Ян Геел, консултирал десетки градове в света. Вместо обаче – гостувайки на щедро субсидиран от общината фестивал – неговите съвети да бъдат приети от същата тази община, тя тръшна вратите пред него. И Ян Геел ще консултира София. А в Пловдив продължаваме да разширяваме улици, за сметка на зоните за пешеходци, както около ул. "Виктор Юго" в центъра.

Дали софиянци ще се поучат от съветите му и да направят града си един от най-добрите за живеене – както останалите, консултирани от него, не е ясно. Ясно е, че в Пловдив дълго време ще се хвалим само с относително добре подредените тротоари, каквито имат и в Ямбол или Хасково. Какво обаче пропуснахме в последните няколко години – покрай ентусиазма да се докажем, като европейски град, и по-конкретно, като Европейска столица на културата? Иска ми се, в навечерието (мина доста от 2017 година, а през 2018 година трябва да сме напълно готови, да не се лъжем колко време има) на годината като Европейска столица на културата да прегледаме какво ще представим като мащабни архитектурни проекти през света - нещата, които очаквахме, които трябваше да съществуват и за които има надежда да се случат:

Площад Централен

През 2013 година при голям ентусиазъм сред обществеността бе обявен международен конкурс за идеен проект за тъй мразената от всички ни зона площад „Централен“. Великолепният форум, който стои абсолютно неглижиран, щеше да се свърже със средата, с градината, а се официализираха от кмета и идеи - с недолюбваната поща, която щеше да се впише с част от сградата, като музей към префасонирания площад…

4 години по-късно не е преместен и един камък. Конкурсът спечелиха интересни млади архитекти от Португалия, които обаче бързо бяха изгонени от българската действителност. Освен с разходите за конкурса, Община Пловдив се набута и с такса да им плати, за да им откупи идейния проект. И в крайна сметка – нищо не се случва. От една чудесна идея, през доста добре прозрачно изпълнен конкурс, стигнахме до пълното неумение на общинската администрация да продължи този положителен процес.

В последните месеци темата тук-таме се появява по страниците на някой вестник, като от обновен площад на два етажа с музей на открито и закрито, с подвижна сцена и прочее, проектът изведнъж вече кметът Иван Тотев говори просто за „подмяна на плочките“. Нито е европейско, нито е пробивно и новаторско. Толкова си можем.

Още по-притеснителното е, че дори да почнем днес, няма никакъв реален шанс до 2019-а година оградите около сегашните разкопки до Пощата от страната на часовника да се премахнат и мястото да стане достъпно; зоната около Одеона и споменатите разкопки да се събере в едно идейно цяло; старата дупка около Пощата от към Тримонциум и бул. „Цар Борис“ също да стане достъпна. Физическо време и няма и вероятността централният ни площад през 2019 година да изглежда по същия начин; или да бъде затворен за ремонт през 2019 година е огромен.

Площад пред Градския дом на културата

Не е много по-различна историята с площада пред Градския дом на културата – сградата с единствената що-годе адекватна зала за концертни спектакли, които не са традиционен театър. В града Европейска столица на културата. Можем да приемем, че строителството нова или преработването на друга зала в някакъв адекватен вид (а не с ужасна акустика и 500 места, от които 50 са невъзможни за наблюдаване на каквото и да е) е сложно, скъпо и времеемко. Но поне зоната пред тази най-престижна за града ни зала можеше да стане по-смислено.

Уви, не. Проведе се конкурс – награди се и победител. От тук нататък обаче, желание за изпълнение на каквото и да е няма. Никой не коментира реконстркцията на това пространство, то продължава да изглежда изключително некомфортно и, да си го кажем право – грозно. Въпреки всички обещания и заявки от Община Пловдив, кметове, зам.-кметове и прочее, отново оставаме само с обещания и с грозен град.

А тук дори не е толкова сложно – зоната е общинска, няма (или поне не се очаква да излезе) някаква археология, няма да има и спънки от Министерства (нали все те са виновни), мястото не е и голямо, за да е проблем и финансовият ресурс… Очевидно липсва единствено желание. Каквото има само за преасфалтиране на улици, булеварди и изграждане на многомилионни и ненужни подлези, кръгови и недостъпни фонтани.

Кино Космос

Друг голям инфраструктурен обект, свързан с културата на града е кино Космос. Сграда, която предната общинска власт искаше да събаря, а сегашната иска да постави да си падне сама. Поведение, което е изключително странно, предвид очевидните политически и електорални дивиденти, които това може да донесе.

След като огромна обществена енергия спаси кино Космос от събаряне, тази енергия се трансформира в следващите години в обединението „Колектив Кино Космос“ – група архитекти и експерти в други области, се погрижиха сградата да получи своя живот. След почиствания, архитектурни акции, изграждане на различни инсталации, съдействие за десетки събития през последните години, Колективът се пребори и сградата да влезе по-сериозно в обществените дебати. Тоест – след едно сериозно изследване, се изгради план, който като първа стъпка включваше и ремонт на сградата.

Опряхме ли отново до строителство, отново се натъкнахме на проблем. Вместо Община Пловдив да използва енергията, усилията и познанията на Колектив Кино Космос, тя реши да ги изключи от тази дейност и съучастие в конструктивното обследване. На база това обследване трябва да се реши и какво и как точно ще се ремонтира.

В случая нещо е задвижено и живот и здраве, до края на 2017 година или в началото на 2018 година може и да стартира някакъв ремонт. Огромен е обаче проблемът с липса на независим и обществено достъпен контрол. Защото резултатите, когато такъв липсва, ги виждаме: Градският дом на културата е с протекъл таван; общинските фонтани се ремонтираха няколко пъти след откриването; дори дребни „реставрации“ от няколко квадратни педи, хвалени от кмета, като опаковането в стиропор на легендарната книжарница на ъгъла на Джумаята, вече е в плачевно състояние. Иначе казано – общинската администрация се е доказала, че без външен контрол или делегиране на дейността (както с Малката базилика – един чудесен пример), просто не може да ремонтира нищо качествено.

И ако в някои от горните примери има или имаше време да се ремонтира ремонтираното, то за кино Космос няма да има такова време – и опасността да стегнем покрива и той да протече тъкмо за 2019 година е съвсем реална. Опитът го е доказал и е трудно да повярваме, че нещо друго ще се случи. Единственото спасение е за първи път този процес да се проведе открито.

Има ли добри примери?

Винаги съм искал да завършвам с показване на хубавите примери, с нещо позитивно. В случая те са малко. Единият хубав пример е реставрацията на т.нар. „Голяма базилика“. Там обаче всичко хубаво се случва, защото Община Пловдив се съгласява с повечето идеи и изисквания на инвеститорът – фондация „Америка за България“. Тъкмо в това може да е и основната критика – в решението на фондацията да избере собствен проект, без конкурси и особена обществена разгласа. Но въпреки това, реставрацията и представянето в градска среда на действително уникалната сграда е нещо хубаво, което към днешна дата май е единственото, за което можем искрено да се радваме.

Не е подобна съдбата на друг изключително важен за културата на града ни обект – Гарнизонна фурна. Сградата е великолепна и с огромен потенциал да бъде централна за представянето на цялото ни изкуство. Оправдания пред общината няма – за разлика от „спасяването“ на Тютюневите складове и превръщането им в места за култура, където те са на „частни собственици“ (сякаш са извънземни и не може да се запознаем с тях), или пък „Адата“, който остров все пак е ценна природна среда, то Гарнизонна фурна е обект, с който може да се направи всичко. И ще бъде оценен на световно ниво. Обществеността успя да се пребори и тази сграда да не бъде съборена засега. Общината пък изглежда сравнително диалогична, обявявайки обществено обсъждане, на което бе чуто категоричното мнение на пловдивчани за запазването ѝ и превръщането в арт-център, вписан в съществуващия сега голям парк. Дали ще бъде изпълнено това очакване ще разберем в близките месеци, като засега топката се тупка с цел печелене (а всъщност – губене) на време с „референдум след изборите“. Но всъщност, сградата е напълно здрава и стабилна, а ремонтът ѝ няма да отнеме повече от няколко месеца.

Така Гарнизонна фурна може да бъде единствената – или, една от двете, при адекватна политика за съдружие с гражданският и експертен потенциал в Колектив Кино Космос, за сградата кино Косомс – сграда, която да посреща културни събития на европейско ниво през 2019 година. Шансовете все още не са съвсем загубени. Шансове Пловдив да се представи като жив град с адекватна на съвремието архитектура, а не спрял в безвремието на 80-те. 

Още по темата Архитектурен обзор:

тагове: архитектура, история, култура, пловдив, европейска столица, конкурс, площад централен