Топ новини:

Пловдивски прочит на резултатите от изборите за лидер на БСП

13 Септември 2020 коментара Видин Сукарев;
Пловдивски прочит на резултатите от изборите за лидер на БСП

Резултатите от партийните избори на БСП са вече известни. Навсякъде досегашният лидер Корнелия Нинова печели с огромна преднина. Разликата обаче е, че това се случи не на конгрес с делегати – обикновено стари апаратчици, посветени и замесени в прикрити схеми, уговорки и взаимодействия, а на масов избор, в който всеки партиен член имаше възможност да даде пряко гласа си. Това със сигурност означава поне две неща – мобилизация за предстоящите парламентарни избори и високо одобрение на политиката, налагана от Нинова на скъсване с тежести от близкото минало. Такива тежести бяха почти доживотният статут на депутати и местни партийни ръководители и връзките с олигархията. Докато първото вреди чисто организационно и функционално поради самозабравяне и изхабяване на много от дългогодишните ръководни кадри, второто нанася далеч по-сериозен удар, защото вреди на партийния облик пред твърдия електорат и особено пред тези, които симпатизират, но се колебаят. А точно вторите могат да изстрелят лявата партия в политическите висини. Първите са ясни като количество и качество – с тях столетницата може да бъде най-много водеща опозиционна сила. И това не е малко, но за никоя политическа формация с амбиции и потенциал да управлява не е достатъчно. Освен това твърдите ядра не са критерий за развитието и модернизацията на една толкова трудна за промяна и носеща тежко наследство организация. На тях и едно магаре да им се посочи като лидер, ще го изберат на стария принцип, че всяка линия, успоредна на партийната е права линия. Това обаче не важи за симпатизантите. Те са далеч по-безкомпромисни от редовите членове и виждайки грешките и нерядко истинските глупости, допускани от партийното ръководство, оттеглят подкрепата си.

Може би един от най-очевидните примери за това е Пловдив. В началото на ХХ век градът с неговия тютюнев пролетариат е една от крепостите на Комунистическата партия. Тази традиция се запазва и през следващите десетилетия. През Втората световна война Пловдив е център на значима по-мащаб комунистическа съпротива – в самия град и в региона. На тази основа след 9 септември местните партийни ръководители кроят планове градът да се превърне в това, което е Ленинград за Съветския съюз, но бързо са приземени от централното софийско ръководство, което се изгражда предимно от участници в партизанския отряд „Чавдар“ и пловдивчаните на първостепенни ръководни постове са малко. Особено след като в началото на 60-те години Антон Югов изпада в немилост пред Тодор Живков. След началото на демократичните промени нещата преминаха в другата крайност и Пловдив се превърна в „синя крепост“, но въпреки това до края на първото десетилетие на новия век столетницата беше безспорна сила № 2 в града под тепетата, като на президентските избори през 2001 и 2006 и на парламентарните през 2005 се превръщаше в първа.

Някъде тогава започна походът на Георги Гергов към политическата власт, след като вече беше достигнал върховете на олигархичната в края на 90-те. От близък до Иван Костов и афиширащ се като седесар, бизнесменът се върна в лоното на социалистическата идея. Преди 10 ноември той се издига в кариерата като ръководител на огромния свинекомплекс в Маноле – пост, който е невъзможно да бъде зает без вярност към партията. Вече като мултимилионер, въпреки крещящото противоречие между идеология, традиции и демонстрирания стандарт на живот и поведение, той става лидер на БСП в Пловдив и областта. Опозицията е лесно укротена с апетитни постове и материални жестове към членската маса. Олигархията няма цвят и Гергов очевидно остана близък с всички властимащи през годините. По оста София – Пловдив – Варна и обратно, по неясни начини и причини, бизнесменът се сдоби с апетитни имоти и предприятия. Така той утвърди своята бизнес империя и обществен успех, но на цена пълна маргинализация на политическата сила, която ръководи на местно ниво. Противоречията, които той има с Корнелия Нинова никога не са били тайна, но досега Гергов устояваше партийния си престиж заради почти пълното доверие на пловдивската организация към него. То се показа и на последното му преизбиране. Днес обаче – на прекия вот, членовете на БСП дадоха над 80 процента подкрепа на Корнелия Нинова и отхвърлиха Кирил Добрев – кандидатът, който е публична тайна, че бе подкрепян от Гергов. Това няма да остане без последствия. Дали обаче е начало на очистване на БСП от стари грехове и теглещи я към електоралното дъно зависимости и личности, или ще я обвърже с нови – в скоро време трябва да стане ясно.

Снимки: Официален сайт на БСП

тагове: БСП, вътрешни избори, Корнелия Нинова, Георги Гергов, анализ