Топ новини:

Под прицел: Корупция ли?

13 Август 2020 коментара Видин Сукарев;
Под прицел: Корупция ли?

Много се говори за корупция; протестите са ежедневни, а с корупцията оправдаваме всеки свой проблем. Но трябва ли да бъде така? Дефиницията на понятието е ясна – използване на власт с цел облага – лична, на други лица, но никога на обществото или голямата част от него; винаги на ограничени кръгове. Всичко това става извън закон, скрито от контролни органи или посоченото общество. Поне в началната фаза на корумпираност. В по-зрели стадии вече прикритие не се търси. С оглед на широко разпространеното мнение за това, че държавата ни е разядена от корупция, не е далеч от ума заключението, че в това отношение сме сред развитите и както обикновено се открояваме като негативен пример.

Твърде погрешно е корупция да се търси навсякъде, без оглед на това какво се случва. Често нещата опират по-скоро до лоша организация, некомпетентност, безхаберие (любимо за мен понятие), непукизъм и куп други слабости. Лични, колективни, обществени. Ако те се навържат в причинно-следствена връзка, заключението може да бъде далеч по-различно – язвите на обществото са много и соченето с пръст само и единствено на корупцията ни отдалечава от решаването на проблемите. Аз работя в сфера където няма особени възможности за генериране на корупция – културната. Още преди 40 години, когато мой колега в музея карал шофьорски курс, се наложило за нещо инструкторът да го посети в кабинета му. Като огледал с интерес пълното с книги пространство, обучаващият казал на колегата „Ти си луд, за да стоиш тук. Няма нищо за крадене!“

В едно от новите си изследвания проф. Иван Еленков изнесе множество данни за корупцията във времето на зрелия социализъм. Ако погледнем по-назад също ще видим подобни свидетелства. Така че това са очевидно стари явления и процеси. Но, разбира се, да се доказва, че в България е имало и има корупция, е хабене на мастило. Трябва ли да доказваме, че водата е мокра? Важно е обаче да се определят реалните измерения и характеристики, за да има точна оценка и от там отправна точка за ограничаване и преодоляване на поне най-вредните и скандални проявления.

Изхождам от собствен опит – житейски и професионален. Работя и в образователната сфера. Там вече е друго – доста често гърмят новини за хванати с подкуп преподаватели, въпреки че обикновено доказателствата и процесите зациклят и в крайна сметка осъдителни присъди липсват. Общественото мнение обаче е категорично. Много отдавна „Ъпсурт“ възпяха как се вземат три изпита в УНСС – „за 200 марки и едно прасе“. Още имаше марки. Аз обаче повече от десет години преподавам и изпитвам, но досега никой нищо не ми е предлагал. Много важно е обаче да не искаш. Защото корупцията има две страни – една, която взема и една, която дава. Това е простото уравнение. Само с една действието е безрезултатно. Това е като да събираш с 0. Тук обаче идват и други отдавна установени в природата и обект на изследване в науката закони – пазарните. Като има търсене, има и предлагане. Така че, когато някой е готов да даде, винаги ще се намери и кой да го вземе. А въпросът с даването е много деликатен, най-малкото защото има много измерения. Всеизвестно е, че нещо ако не може да се купи с пари, значи не са дадени достатъчно. И когато сумата е действително голяма, задръжките изчезват. Проста логика.

Във времето на икономическия преход в България се появиха действително много богати хора. Твърдеше се (не знам доколко е доказано), че Васил Божков е плащал по 10 хиляди лева на ден на длъжностно лице от Комисията по хазарта. За такива пари много, наистина много хора биха се изкушили.

Даването на нещо е важен психологически момент в отношения, които би следвало да се професионални. Дори, когато няма основания за корупция, се чувстваш задължен. Преди вече доста години при мен дойде студент, който трябваше да изпитам спешно, за да може да се яви на държавен изпит, а дисциплината беше избираема от първи курс. За да не занимавам излишно и себе си, и него, го попитах дали е съгласен да му пиша тройка, без да го изпитвам, на което той с охота потвърди. Получи си оценката и си тръгна с благодарности, но след малко се върна с торба напитки и храни на значителна стойност. Като видях това изобилие, първосигналната ми реакция беше да съжаля, че съм му писал толкова ниска оценка, но бързо си дадох сметка, че корупцията се корени именно в това. Така че, хора, за Бога, не искайте и не вземайте, а ако ви искат на вас, не давайте! Толкова е просто.

Сигурно всеки шофиращ е попадал в положението на хванат в нарушение от пътна полиция. Много често се стига до въпроса „какво правим сега“ от полицая, или „не може ли да направим (или да се направи) нещо?“ от нарушителя. Това е тест за двете страни и който задава въпроса, предлага нерегламентирано решение на проблема. Забележете изразното средство – казва се „правим“ в множествено число или безличното „да се направи“. Чисто подсъзнателно отговорността се размива още на вербално ниво. В крайна сметка трябва да се знае, че винаги за по-виновен се смята този който е взел, а не който е дал, но при всички положения вина имат и двете страни.

Аз обаче се увлякох. Конкретният повод беше псевдо или квази корупцията, която също ни заобикаля, но се дължи в по-голяма степен на липса на компетентност и елементарна далновидност.

От известно време до сайта с дигитализирани колекции на Народна библиотека „Иван Вазов“ няма достъп https://libplovdiv.com/index.php/bg/2009-09-04-08-21-01. Това беше много полезна директория, в която можеше да се четат от дистанция стари печатни издания, да се търси по ключови думи и да се извършват много други важни за изследователя на миналото дейности. Оказа се, че проблемът не е технически. Проектът е изтекъл, договорът също и сега няма кой да поддържа сайта. Обезсмисля се огромен труд на много хора. В този проект участваха и много други институции, включително и хора от нашия музей. Индиректно и аз съм бил ангажиран. От самото начало имаше множество спънки и недомислици – обикновено с дестинация столични учреждения или местно общинско ръководство. Колегите работиха при всевъзможни компромиси от тяхна страна, с понижени възнаграждения и съкратени срокове – доколкото си спомням от 5 години на шест месеца! Въпреки това резултатите бяха на лице. Пловдивчани, а с ресурсите на мрежата – цялото свързано човечество, разполагаха с достъп до огромни ресурси на пловдивското куртурно-историческо наследство. Виждаше се, че разработващите сайта нямат необходимите познания и капацитет, така например музейните ценности бяха качвани, без да се посочат инвентарните номера и пълните описания; на малка резолюция, но все пак имаше полза. За материалите от библиотеката, както казах, тя беше още по-голяма. За това относително кратко време аз лично съм ползвал десетки издания, карти и снимки, цитирал съм ги в публикации, давал съм проектът като добър пример. Сега всичко свърши. Защо? Корупция ли е това или недобре свършена работа? Пловдивските културни институции ли са виновни, административните ръководства над тях или отговорността е споделена? Не мога да кажа, но със сигурност нещо действащо и полезно изчезна и очевидно засега няма близка перспектива да се възстанови.

И ако тук все пак може да се потърсят материални интереси, задкулисия и облагодетелстване, макар че много по-очевидни са недалновидност и непрофесионализъм, какво да кажем за други неща. Аз лично от февруари (няма лъжа, няма измама) очаквам да дойдат хора от „Паркове и градини“, които да извозят листна маса от нашата градина в музея. Преди процедурата беше рутинна – обаждане по телефона и до седмица най-много хората идват и разчистват. Сега чакам половин година. Обаждания по стационарни и мобилни номера, имейли. Отговорът винаги е, че до ден-два ще дойдат, но не би... Един буден служител, загрижен за проблема, ме посъветва „да ги разхвърлям по кофите“. Аз обаче спазвам правилата. Така съм възпитаван, така го чувствам. А и нали сме институция. Културна при това. Забравих да кажа, че Регионалният музей в административно отношение е подчинен на общинските власти, точно както и въпросното предприятие. Това сега корупция ли е? Не. Но в двора на музея стои купчина растителни отпадъци и посетителите минават край нея.

Неизвършването на морални и професионални задължения е факторът за почти всичко негативно, което се случва в малка или голяма обществена единица. Така се нарушават правила, така се създава чувство на несигурност. Така се ражда и КОРУПЦИЯТА.

тагове: Анализи, общество, корупция, причини