Топ новини:

Под прицел: Учение по време на пандемия

15 Септември 2020 коментара Видин Сукарев;
Под прицел: Учение по време на пандемия

Новата учебна година настъпи. За пръв път в историята вълнението и емоциите на ученици и родители са примесени с притеснения и напрегнатост заради върлуващата пандемия. Каквото и да се говори и пише за корона вируса или против него, фактите са налице. Това микроскопично нещо преобърна света с главата надолу. Отмениха Олимпиада за пръв път в мирно време и още какво ли не. Много хора обедняха, още повече почувстваха нарушаването на естествени права, каквито са тези на свободно придвижване и труд. Постепенно свикнахме с вируса и той вече не изглежда толкова страшен, въпреки всекидневните смъртни случаи. Те са само статистика, ако не ни засегнат лично. Разбра се и че мерките не трябва да надвишават по строгост последствията от самото заболяване – образно казано заради бълхата да не изгаряме юргана. Добре видяхме, как интересите на мнозинството и на различни влиятелни обществени сегменти се налагат над санитарно-хигиенните правила. Детските градини отвориха отдавна, същото стана и с нощните заведения и стадионите. Последното е особено смешно на фона на празните трибуни на всички европейски първенства, които по принцип са изпълнени с хора. В България сякаш напук започнаха да се посещават повече спортни мероприятия в последно време, въпреки че доскоро редица мачове от  висшия еталон имаха по-малко публика от такива на ниво детски футбол.

Горките ученици и студенти нямаха късмета на питомците в детски градини и ясли. Затвориха ги по домовете и ги подхванаха с електронно обучение. Без съмнение системата реагира адекватно и децата се справиха, но все пак, както се гласи лозунгът на конгреса на канибалите „компютърът никога няма да замени човека!“ Как се справят децата в нов етап на обучение – Първи, Пети, Осми клас? Особено най-малките, които не могат да четат. Как се изучават технически предмети? Физкултура? На този фон обаче обществото ни отново показа своите крайности. Българският родител е нещо страховито. Всеки учител може да го потвърди. Хора, които едва четат и не могат да напишат изречение без поне три грешки, имат претенции към колегите, каквито нямат лордовете, пратили децата си в Итън и Бeйлилол. Избуяването на демократичните отношения докара нещата от стриктен ред и дисциплина до пълна анархия. Много родители си мислят, че е напълно в реда на нещата децата им да бъдат обгрижвани и възпитавани в училище дори повече, отколкото това става вкъщи и въобще не се свенят до го изявяват. Преди няколко седмици на фона на доста разхлабените мерки срещу пандемията и сравнително благоприятната картина на заболеваемост се заговори, че загрижени родители искали среща с министър на образованието, за да продължи дистанционното обучение. Те били притеснени за деца и други по-възрастни близки. Сякаш другите нямат такива. Притеснението е естествено човешко чувство, но не и това да искаш да го наложиш на останалите. Ясно е, че приемлив вариант за абсолютно всички няма да се намери, но вече дори и на най-големите двойкаджии им се връща в училище. Мерките срещу болестта са ясни – всеки, който има рискови членове на семейството знае как да ги пази.

Трябва да се има предвид, че по времето на пандемията от т. нар. Испански грип в България са починали много повече хора. Няма точна статистика, но се счита че жертвите са около 80 хиляди! При това на фона на загиналите за три години около 100 хиляди по фронтовете и още 50 хиляди през Балканските войни. Сега често се успокояваме, че голяма част от починалите са възрастни хора с придружаващи заболявания, но тогава средната продължителност на живота в страната е около 40 години, т. е. доживелите зряла възраст индивиди са имали доста висок естествен имунитет. От този грип умира прадядо ми, на 30 години, след като се е завърнал жив и здрав от три войни. Прабаба ми е останала вдовица с три момченца, като най-малкото е родено няколко месеца след смъртта на баща си. И това далеч не е изолиран случай. Как са се справяли тогавашните българи? Със сигурност не са искали срещи с министри и дистанционно обучение.

Тези дни пък излезе друго творение на загрижени за бъдните поколения мами и татковци – подписка срещу носенето на маски в училище. Изследвания доказали, че било вредно. То стана като с кафето. През няколко месеца се появяват публикации ту, че е полезно, ту обратното. Интересно защо хората, на които това им е работата – лекари и други медицински кадри, по цял ден са с маски в операционни и по време на епидемии? Но разбира се има родители – специалисти по всичко.

Тестът върху здравната система се оказа много важен. Дано сега всички да са наясно колко ценни са медиците и поне да престанат да ги бият. Аз лично просто се изумих, като разбрах че дори в Пловдив, където здравните заведения са повече от читалищата и има голям Медицински университет, персоналът не достига. Какво остава за други населени места. Ако и сега това не се превърне в обект на национална политика, значи наистина сме на доизживяване като държава и общество.

Дистанционното обучение показа много ползи. Вече грипни и дървени ваканции няма да има, за съжаление на учащата младеж. А вирусът ще бъде част от живота. Добре би било и да не повтаряме стари грешки заради геополитическата ориентация. Очевидно е, че руснаците се оказаха най-напред в работата по направа на ваксина, но как сега като част от западния свят да го признаем? Това е велика глупост, която свидетелства, че от времето на Студената война нищо не се е променило, освен че сме от другата страна на барикадата. В никакъв случай не трябва да отричаме огромните възможности и достижения на великата северна страна. По принцип руснаците са известни повече с качеството си на работа на изделия, които са предназначени за убиване, но тяхната наука навсякъде е на високо ниво.

Последно. Днес получих прозрение, което искам да споделя. Много ме дразнеше наименованието шлем на плексигласовите предпазители. Шлемът предполага да има нещо отгоре на главата, при това твърдо. И като се запънах да се сетя за подходящо понятие, се върнах назад в археологията, откъдето е и понятието „шлем“, та се сетих – думата е ЗАБРАЛО. Това е лицевата част на бронята на рицаря. Определено е в речника така: Прозрачен или решетъчен предпазител за лице, който се спуска отгоре надолу. Обикновено се закрепя към шлем или придържаща пръстеновидна лента, поставяна на горната част на главата. Та, ако маската дразни, може да се замени със забрало. Така можем и да възродим позабравена дума в българския език, още докато не е заменена от някоя чуждица.

 

тагове: пандемия, коронавирус, учебна година, маски, шлемове, ученици, учители, родители