Топ новини:

Подробен анализ на коронавируса

04 Април 2020 коментара Димитър Фердинандов;
Подробен анализ на коронавируса
Пълен анализ на коронавируса или какво трябва да знаем за него
 
Пандемията от Свински грип през 2009 година и епидемията от Ебола през 2014-та дадоха тревожен сигнал на човечеството, че неговият модерен и свързан свят е твърде крехък и уязвим от развитието на глобална пандемия, която вероятно би се развила скоро. Но никой не подозираше колко скоро. 
 
Коронавирусът ни удари изневиделица и бързо се превърна в тема, която залива информационния поток и някак си изпитва нашата готовност да реагираме адекватно в извънредни ситуации. Тема, за която всеки ден се споделят стотици статии в медийното пространство, отразяващи страховити статистики и предлагащи феноменални новооткрити начини за лечение, повечето от които напълно отхвърлени от научната общност.
 
За съжаление, много политици, журналисти, известни личности откриха пандемията като възможност да се изявят, да наберат популярност, независимо от високата цена, която не те, а обществото ще плати. Тази цена, познаваме като страх, който на практика е много по-заразен от COVID-19. Страх, способен да разделя хората на раси, противоположни крайни мнения, да ги поставя едни срещу други, да всява паника и смут.
 
Вчера бе Международния ден на fact-checking-a и нека за момент се допитаме до науката и нека разберем какво наистина е COVID-19, как се съпоставя с други познати ни заболявания, какво вероятно ще е бъдещето развитие на пандемията и как всички ние бихме могли да реагираме. Ще се опитаме да разберем защо абсолютните отговори, които получаваме на горещите си въпроси, всъщност са един от най-големите врагове на медицината и как да проверяваме информацията, която получаваме. Настанете се удобно!
 
Какво представлява Коронавирусът? Откъде се появи и как се развива заболяването?
 
Дори само с просто допитване до Уикипедия ще разберете, че Коронавирусите са широкоразпространено семейство едноверижни РНК вируси, които причиняват заболявания при бозайници и птици. При хората Коронавирусите причиняват респираторни инфекции (заболявания на дихателната система), повечето от които безобидни като обикновената настинка, но макар и по-рядко, могат да причинят наистина опасни и смъртоносни заболявания като ТОРС (Тежък остър респираторен синдром, на англ. SARS) и MERS (Близкоизточният респираторен синдром). При епидемията на ТОРС между ноември 2002 г. и юли 2003 г. смъртността е около 9,6%, а MERS причинява смърт при цели 36% от заболелите. И макар това да са наистина стряскащи статистики за заболявания, които не сме абсолютно наясно как да лекуваме (не са открити ваксини), можем да получим по-ясна представа за същността на новопоявилия се член на семейството Коронавируси – вирусът SARS-CoV-2, причиняващ заболяването COVID-19. 
 
Проведените изследвания на новооткрития коронавирус, малко след засичането му в местността Ухан, Китай, карат учените да причислят 2019-nCoV като щам (вариация) на вече известния от 2002 г. ТОРС коронавирус (SARS-CoV-1). SARS-CoV-2 е със зоонотичен произход, като най-вероятно се развил първо в популации на прилепи, подобно на своя предшественик. За първоизточник на заразата генерално се приема „мокрият пазар“ в град Ухан, където се предлагат всякакви видове месо и местни продукти. Поради ниската хигиена в този тип пазари, Световната здравна организация отдавна ги припознава като рискови места за появата на нови епидемии на опасни вируси. 
 
Мокър пазар в Макао, Китай
(Снимка: Getty Images – Getty)
Мокър пазар в столицата на Тайван Тайпе.
(Снимкаt: We Animals Archive)
 
Установи се още, че SARS-CoV-2 се предава лесно по въздушно-капков път или при допир със заразен. Предаването по въздушно-капков път не означава, че вирусът може да се разпространява свободно по въздух, а чрез респираторни капчици, когато някой се изкашля или изкиха без да употреби салфетка или прикрие устата си с ръка/лакът. Вярва се, че Коронавирусът може да издържи некратко време и на различни повърхности, но тъй като проучванията за това имат тотално различни резултати, никой, към този момент, не може да излезе с конкретно времетраене.
 
Когато патогенът (вирусът) достигне до очите, носа или устата – обикновено чрез докосване със замърсени ръце, той тихомълком си проправя път до червата, далака или белите дробове, където има най-разрушителен ефект. Човешките органи са облицовани с предпазна „стена“, която предпазва органите и лигавицата. Това е епителната тъкан, която е основна цел на Коронавируса. Вирусите са на прага между живото и неживото. Те на практика са една обвивка около генетичен материал и няколко протеина. За да се размножат, те се нуждаят от гостоприемник, който в случая на коронавируса, са епителните клетки. Посредством протеини на повърхността си (пепломер), SARS-CoV-2 се свързва с един от трансмембранните протеини на телесната клетка (ензима ACE2), чрез който си осигурява достъп до вътрешността на жертвата си. Там вирусът инжектира своя генетичен материал. Абсолютно ненаясно със случващото се, клетката започва да изпълнява новите прости инструкции, вписани в генетичния материал на патогена, като по този начин започва да създава армия от нови вируси. Когато броят им стане критичен, телесната клетка умира и се „стопява“, освобождавайки хиляди нови вируси, готови да поразят още клетки. И въпреки значителните щети, които коронавирусът е нанесъл върху епителната тъкан, той все още не е освободил същинския звяр – нашата собствена имунна система. 
 
Коронавирусът поразява клетките на имунната система и нарушава деликатната комуникация между тях. Това води до хаос и кара все повече и повече от войниците на имунната система да се притекат на помощ на мястото на заразата. По този начин те нанасят повече щети на епителната тъкан, отколкото й помагат, като същевременно хабят и жизненоважни ресурси. 
 
 
Най-засегнати изглежда са неутрофилите и T-лимфоцитите (в частност CD8+ клетките), които обикновено карат инфектирани клетки да извършват контролирано самоубийство, унищожавайки със себе си и новосъздадените във вътрешността им вируси. Объркани, те сега все по-често нареждат и на здравите клетки да извършат същото. Въпреки че в повечето случаи имунната система съумява бързо да се адаптира и да подобри комуникацията, понякога тя нанася щети, които могат да доведат до доживотни увреждания на органите. И макар близо 80% от заболявания с COVID-19 да приключват бързо след момента, в който имунната система успее да си възвърне контрола, пресичайки нови опити за инфекция и почиствайки епителната тъкан от мъртвите клетки, не са малко и тежките или дори критичните случаи.
 
Слабата имунна система и милионите мъртви епителни клетки, които по принцип предпазват белите дробове, позволяват на бактерии да поразят алвеолите и да нарушат нормалния процес на дишане на пациента. В нормални условия, тези бактерии не са проблем за имунната система, но сега те се множат изключително бързо в незащитените бели дробове и могат да доведат до възпаления и пневмония. За тези пациенти апаратите за командно дишане стават ключови. 
 
Но какво различава COVID-19 и сезонния грип например?
 
Някои от вас може би забелязаха, че развитието на коронавируса много наподобява това на грипа. Много пъти се използваха данни за заболелите и починали от сезонния грип, за да се омаловажи опасността, която създава коронавируса. Най-често се цитират данни от Световната здравна организация, според които през изминалата година над 650 000 души са починали от грип и усложнения, свързани с него, което е в пъти повече от смъртните случаи на коронавирус. Съществуват обаче две ключови разлики между двете заболявания, които правят COVID-19 сравнително по-опасен.
 
Първо – скорост на разпространение. Генетични анализи на коронавируса разкриват отличителни белези в неговото устройство, които го правят на практика невидим за имунната система и улесняват инфектирането на телесните клетки. Освен това, заболяването COVID-19 притежава по-голяма продължителност на инкубационния период (времето от заразяването до появата на първите симптоми), т.е. човек може да бъде приносител на вируса без да е наясно, че изобщо е инфектиран. Счита се, че всеки болен от коронавирус може да предаде заболяването на средно до трима от десет души. 
 
Второ – липса на имунитет и ваксина. От години съществуват ваксини и доказани методи за лечение на сезонния грип. За новия коронавирус, за съжаление, не можем да твърдим същото. Съществуват обещаващи методи, които обаче тепърва започват наистина да се изпробват. Въпреки многото разговори и clickbait новини за новооткрити сигурни лекарства и ваксини срещу коронавирус, истината е, че не разполагаме с медикамент или лечение, в което да сме 100% сигурни. Повече за това след малко.
 
Именно темпът на разпространение и страхът от препълване на болничните заведения с пациенти в тежки състояния са причината за затягането на мерките и обявяването на извънредни положения в голяма част от страните по целия свят.
 
Какво бихме могли да направим ние, за да ограничим заразата? 
 
1. Физическото (социално) дистанциране изглежда е най-ефективният начин за превенция от коя и да е болест и е съществен при борбата с коронавируса. Ограничаването на физическите контакти спомага при осъществяването на две ключови цели – да не се заразим самите ние или да не заразяваме хората около нас, защото може да сме приносители без да показваме симптоми. Случаят с круизния кораб Diamond Princess доказа, че близо 20% от случаите на коронавирус могат да протекат асимптоматично, т.е. болният е заразен, но не показва симптоми на заболяването (или това се случва в по-късен етап).
 
Това, че сте физически дистанцирани, не означава, че трябва да се отдалечите социално от приятели и семейство. Напротив! Благодарение на модерните технологии, именно сега е моментът да се сближите повече със своите приятели, а вкъщи - да отделите нужното време на любимите си хора. НОСЕТЕ РЪКАВИЦИ!
 
2. Редовно миене на ръце всъщност е най-ефективният начин за убиване на вируса, тъй като сапунът разгражда капсидата на вируса и така го унищожава. Употребата на ръкавици може да е добра практика, но отново трябва да се избягва контакт с лицето. Според СЗО, честото миене на ръце остава по-ефективно от носенето на ръкавици.
 
3. Носенето на медицински маски. Дебатът по този въпрос е далеч от своя финал. Въпреки настояването на Световната здравна организация да не се използват медицински маски от здрави хора, много държави започват да задължават своите граждани да използват маски на обществени места. България също се опита да въведе подобен закон, но срещна голямо публично недоволство и мярката бе отменена. Към този момент, изследванията не могат да потвърдят със сигурност, че подобна мярка забавя разпространението на COVID-19, защото има прекалено много променливи, които трябва да се вземат под внимание. От друга страна, масовото презапасяване с медицински маски за еднократна употреба води до недостиг в болничните заведения, където те са най-необходими. В допълнение, поради неправилната употреба, медицинските маски могат по-скоро да навредят, отколкото да помогнат. 
 
Замърсените маски могат да бъдат идеален начин за заразяване с бактерии и други вируси, 
когато се поставят отново на лицето. Погрешното чувство на защита също е толкова опасно. Лекарите използват медицински маски по време на операции, не толкова за да не заразят себе си, а пациента, който оперират. Така те могат да са сигурни, че ако се наложи да се изкихат, изкашлят или дори говорят, могат да го направят безопасно в маската без да инфектират пациента. 
 
Съветът ни е или да се опитате да си направите, или да си закупите ръчно изработени маски за многократна употреба. По този начин в системата ще останат достатъчно запаси от хирургически медицински маски за медицинския персонал, който се бори ежедневно с епидемията в страната.
 
4. Не измивайте храни със сапун. Видео, в което доктор мие плодове и зеленчуци със сапун, бързо набра популярност в Интернет и много хора започнаха да следват този пример. Оказва се обаче, че това не само не е необходимо, но и може да бъде опасно. Повечето плодове и зеленчуци могат да абсорбират сапуна и консумацията им може сериозно да навреди на стомаха. 
 
5. Не прекалявайте с приема на имуностимулатори, хранителни добавки и витамини. Приемът на допълнителни витамини и минерали не може да подобри дейността на имунната система. Разбира се, изключваме случаите на недостига им, когато добавките са предписани от медицински лица. Въпреки че много фармацевтични компании се опитват да ни убедят в ефекта на тези продукти, медицината никога не е успяла да докаже ефективността им. Големите количества витамин C, витамин D, витамин E, цинк и т.н. няма да ви помогнат в борбата с COVID-19, защото вече приемате достатъчно витамини и минерали от храненето или тялото ви само ги синтезира. Вместо да „стимулираме“ имунната си система, може да се опитаме да я оптимизираме. Това се случва с добрия сън, правилното хранене, честите упражнения и избягването на лоши навици. Не търсете бързите и лесни решения! В повечето случаи това ще ви подведе.
 
6. НЕ ПРИБЯГВАЙТЕ КЪМ АЛТЕРНАТИВНИ НАЧИНИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ. 
Това може да ви навреди много повече от COVID-19. Доверете се на медицината и институциите.
 
Днес много хора сякаш са загубили доверие в медицината и науката като цяло. Основно, защото тя не винаги може да даде отговори на горещите ни въпроси. Фактът е, че не сме наясно с много от нещата, които се случват и ще се случат в близкото бъдеще, но това и не трябва да ни плаши, защото се взимат адекватни мерки, които отразяват възможно най-актуалното ни познание. Всекидневно се публикуват десетки висококачествени научни изследвания, които градят буквално върху знания, придобити в последния месец. Борбата ни с COVID-19 е изключително динамична, но благодарение на международната кооперация между държавите, информацията лесно достига до експертите и бързо се прилагат обещаващи методи на лечение. Пример за това е така известният  противомалариен препарат хидрокисхлороквин (още: плаквенил или хидроксихлорохин), който, макар и с ненапълно доказан ефект, се превърна в основен медикамент за лечение в редица държави, включително и България. Под номер [11] в „Източници“ ще откриете спорната научна статия за хидрокисхлороквина.
 
България реагира бързо, затягайки мерките отрано, и може да се похвали със сравнително малък брой заразени – 498 са регистрираните случаи към 08:00 ч. на 04.04.2020 г. Разбира се, поради ограничените тестове, този брой не отразява напълно епидемиологичната картината, но неголемият брой хоспитализирани е доказателство, че извънредното положение в страната дава положителен резултат. По-долу може да видите къде се нарежда страната ни спрямо няколко други държави.  
 
Най-доброто, което можете да направите сега, е да се доверите на специалистите, да спазвате техните предписания и може би да изключите телевизора. Ако желаете да следите разпространението на болестта, направете го от сигурен източник и не се поддавайте на страха. Скоро всичко ще бъде наред! 
 
Източници:
Видове коронавируси:
Как се развива коронавирусът?
[3] Hussin A. Rothan. Siddappa N. Byrareddy. The epidemiology and pathogenesis of coronavirus disease (COVID-19) outbreak. Journal of Pharmaceutical Analysis, 2020 
[4] Adhikari, S., Meng, S., Wu, Y. et al. Epidemiology, causes, clinical manifestation and diagnosis, prevention and control of coronavirus disease (COVID-19) during the early outbreak period: a scoping review. Infect Dis Poverty 9, 29 (2020)
Ефект на коронавируса върху имунната система:

[5] Xiaowei Li, Manman Geng, Yizhao Peng, Liesu Meng, Shemin Lu. Molecular immune pathogenesis
and diagnosis of COVID-19. Journal of Pharmaceutical Analysis, 2020
[6] Tomoki Yoshikawa,Terence Hill,Kui Li,Clarence J. Peters,Chien-Te K. Tseng. Severe Acute

Respiratory Syndrome (SARS) Coronavirus-Induced Lung Epithelial Cytokines Exacerbate SARS Pathogenesis by Modulating Intrinsic Functions of Monocyte-Derived Macrophages and Dendritic. Cells. Journal of Virology, Mar 10, 2009

Източници за информация, относно сезонния грип:

[7] World Health Organization | Influenza 
[8] Centers for Disease Control and Prevention | Influenza
[9] Paget J, Spreeuwenberg P, Charu V, et al. Global mortality associated with seasonal influenza
epidemics: New burden estimates and predictors from the GLaMOR Project. J Glob Health. 2019 
Имуностимуланти:
[10] Can supplements help boost your immune system. Harvard Health Publishing. January, 2020

Употреба на хидрокисхлороквина:
[11] Philippe Gautret, Jean-Christophe Lagier, Philippe Parola, Van Thuan Hoang, Line Meddeb,
Morgane Mailhe, Barbara Doudier, Johan Courjon, Valérie Giordanengo, Vera Esteves Vieira, Hervé
Tissot Dupont, Stéphane Honoré, Philippe Colson, Eric Chabrière, Bernard La Scola, Jean-Marc Rolain,
Philippe Brouqui, Didier Raoult. Hydroxychloroquine and azithromycin as a treatment of COVID-19:
results of an open-label non-randomized clinical trial. International Journal of Antimicrobial Agents.
2020.
[12] Yazdany J, Kim AH. Use of Hydroxychloroquine and Chloroquine During the COVID-19 Pandemic:
What Every Clinician Should Know. Ann Intern Med. 2020; [Epub ahead of print 31 March 2020].
Графики:
[13] Max Roser, Hannah Ritchie and Esteban Ortiz-Ospina (2020) - "Coronavirus Disease (COVID-19) –
Statistics and Research". Published online at OurWorldInData.org. Retrieved from:

Ето и съветa на mediacafe.bg как да се включите в борбата, за да стоите безучастни ТУК
 
тагове: пандемия, коронавирус, covid-10, изследвания, китай, препарати, fact-checking, РНК