Топ новини:

Правителството падна – да му мисли следващото

24 Юли 2014 коментара Силвия Рангелова;
Правителството падна – да му мисли следващото

Най-после оставката на Орешарски беше подадена, гласувана и приета.Край! Свърши адът с това правителство – да се готвим за следващото.

Всъщност тази цяла година на протести не беше белязана единствено от това. Може би протестите срещу управлението бяха само подправката, към цялостната картинка на преразпределенията в страната.

Всичко започва малко преди оставката на правителството на ГЕРБ през февруари 2013 година, когато обществото по типични социални и битови подбуди излиза на протест срещу злоупотребите на електроразпределителните дружества в цялата страна. Тогава Бойко Борисов под претекста, че поема отговорност за събитията и уважава желанието на хората, подава оставка само няколко месеца преди изтичането на редовния му мандат. Мнимата отговорност на тогавашния премиер и правителството му обаче, се превърна в пълна безотговорност, защото остави въпроса с електроразпределителните дружества и проблема с високите сметки на хората, висящ в пространството, отнемайки медийното внимание с процедурите по връчване на мандати и назначаване на служебно правителство. То от своя страна имаше за задача да организира изборите и да потуши напрежението и неодобрението към правителството. А самите избори бяха тотален провал за всички политически партии, поради негативната предизборна кампания, протекла с непрекъснато вадене на компромати и завършила с обявяването на герберските костинбродски бюлетини, които трябваше да осигурят (евентуално) мнозинството на европейската партия в, тогава бъдещия, Парламент. И въпреки че ГЕРБ имаше най-голям процент одобрение от обществото, политическата арогантност, с която се отнасяше към останалите партии, отряза всякакви възможности за сключване на коалиционно партньорство и европейската партия не успя да сформира правителство. Така дойде и може би най-мразеният премиер на власт – Пламен Орешарски, в коалиция с ДПС и негласната подкрепа на Атака.

Последвалите протести, абсурдно поведение от страна на Волен Сидеров, арогантност и високомерие, демонстрирани от всички политици, участвали в управлението и обект на общественото недоволство, няма как да бъдат подминати. Стана ясно за пореден път, че държавните структури, политици и управление обслужват корпоративни, олигархични и дори мафиотски интереси, а многолюдните протести на обществото и обсадите на Народното събрание изглеждаха като дребен дискомфорт за политиците.

Другото обаче, което направи силно впечатление в този период беше странното преориентиране на редица именити журналисти. Мнозина бяха уволнени, някои напуснаха телевизиите си и отидваха в други, а срещу трети се организираха атентати. Това нямаше как да не направи впечатление и на европейските наблюдатели и медии, като силно беше разкритикувана медийната свобода в България.

Появи се и нещото Бареков. Силно надъхан и многократно по-арогантен, той не спря да демонстрира финансова мощ по време на изборите за европейски депутати, като хвърляше в пространството гръмки фрази и закани.

Още една театралност във вечерните новини, която прикриваше задкулисните договорки, корпоративни интереси, много пари и нито капчица заинтересованост за българското общество. Дори от тези, които твърдяха, че поемат отговорност за него и подадоха оставка. Единственото, което те направиха е да не се явяват на работа и на практика да лъжат за поред път доверието на своите избиратели, които ги бяха „сложили“ там, за да защитават техните интереси, да работят за развитието на държавата, а не да пречат на конкурентите си. Защото на практика работата на Народното събрание се превърна в една пародийна игра на котка и мишка, в която всички участници се надлъгваха, следяха дали другия ще влезе в пленарна зала и подхвърляха неуместни коментари. А обикновения гражданин, дал гласа си за тези 240 палячовци, неуморно стоеше пред сградата на Парламента и крещеше „оставка“.

Финалният удар беше КТБ и странните филмови сценарии за изнесени милиона лева в чували от една крехка женица. Това доведе правителството в безизходица, защото явно загуби опората си. И не протеста на хората, а олигархичната корпоративна война свали правителството на Пламен Орешарски, а хората оглупели от нездравословна радост, отвориха шампанско в чест на победата.

Трудно се говори за политика… Трудно се анализира и се правят изводи, а те още по-трудно достигат до хората поради способността на всеки да извлича от текстовете само това, което на него му харесва. В действителност никой не иска да чете колко е прост, некадърен и глупав, поради простата причина, че никой не се смята за такъв. Истината е, че всички сме такива – прости, некадърни и глупави.

Прости сме, защото се оставихме за пореден път да бъдем използвани, провокирани и манипулирани, като едва ли някой човек категорично може да отрече, че първоначалните протести срещу правителството на Орешарски са били спонтанна обществена реакция срещу предложението за назначаване на Делян Пеевски за председател на ДАНС. В последствие протестът се превърна в граждански, в основата си смислен и интелигентен, но това не променя факта, че беше манипулиран в самото начало от политическите субекти.

Некадърни сме, защото за толкова дълъг период на постоянни протести, не съумяхме да намерим реален мирен механизъм, чрез който да успеем да свалим правителството. А арогантността на управляващите, високомерието и ехидните усмивки само нагнетиха още повече напрежението в обществото. И въпреки това, нито многохилядни разходки по големите столични булеварди, нито палаткови лагери пред Парламента или окупации на университетски аудитории, успяха да принудят правителството да пусне кокала.

Глупави сме, че след подадената оставка на премиера повярвахме, че всъщност победата е наша. Че едногодишната ни борба със злодеите най-после е приключила, а в краката ни стоят отсечените глави. Глупави сме, защото отдаваме всичко на нашите усилия, които се засилваха и отслабваха, но никога не бяха достатъчни, за да доведат нещата до края… За тази цел бе необходимо по-добро познаване на държавните механизми и на начина по който действа политиката в България въобще. Вместо това обществеността се разпиля, което даде възможност на правителството да си направи оглушки.

Продължението на българската история едва ли някой от нас (простолюдието) ще може да прогнозира с точност. Поради простата причина, че едва ли можем реално да си представим всички задколисни игри които се случват в политиката. Въпреки това, най-логичният сценарии изглежда коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, но ако бъдем изненадани и ГЕРБ спечелят пълно мнозинство, ще рискуваме да създадем новата тоталитарна фигура в българската история.

Но остава надеждата, че тази година на отявлени, чисто политически протести от страна на гражданите, накараха обществото ни да порасне. Да израсне до нивото на осъзнаване необходимостта от обществена активност по политически въпроси. Това поставя основата на едно стабилно, интелигентно и миролюбиво гражданско общество, чийто интереси, да се надяваме съвсем скоро, политиците ще трябва да задоволяват.

тагове: правителстово, оставка, орешарски, протести,