Топ новини:

ВСЕКИ ИСКА ДА ЖИВЕЕ

14 Ноември 2017 коментара Илия ДИМИТРОВ;
ВСЕКИ ИСКА ДА ЖИВЕЕ

Текстът „Възвишение“ на Милен Русков е едно от важните културни събития в най-новата българска история

На първо място, защото в литературната ни среда не се появяват често романи, които за няколко години да преминат през десетки литературни награди и преиздавания, през хитова театрална постановка и да достигнат до филм, който да събере на едно място най-познатите лица от екрана, да намери пътя си към хиляди пъти повече хора в киносалоните  и да предизвика истински фурор с появяването си. И на второ място –

защото Възвишение е страшно адаптивен текст към всяко светоусещане, което има в основната си чифт човешки очи – свободни да гледат и да се оглеждат в шантавата игра на материя и дух.

В тази масовост обаче не трябва да се търси комерсиализацията, ниското качество или лесната възприемчивост, които по презумпция са синоними на всеки един популярен продукт. Възвишение е масов, защото това не е история само за Арабаконашкия обир, не е исторически роман единствено за четата на Димитър Общи, за Левски, за Възраждането. Това е вечният човешки разказ за съдбата на тленното тяло, изоставено сред вечността на планините, взряно нагоре към безкрайното синьо, стъпило на пожълтяващата наесен и побеляващата зиме земна твърд. Възвишение е връхната точка в житейската крива, начертана от добре познатите на общия ни български разказ позор и слава, героизъм и предателство.

Филмът на Виктор Божинов нарежда „Възвишение“ до едни от най-знаковите филми за българската и човешка съдба. По изключително адекватен начин най-важните смислови ядра от романа на Милен Русков са имплантирани в сцените от филма. Монолозите на Гичо, изигран от Александър Алексиев, разтрисат сюжетната линия и я отпращат в една съвсем различна, висока и рядко достижима вселена – извън ежедневното и моментното – в пределите на фундаменталната свобода, която те примамва отвсякъде. Всички природни кадри във „Възвишение“ пък я онаглеждават – планините и горите със своята единствено сезонна и външна променливост, но пък с устойчив и вечен принцип – да бъдат свободни в устройството си, какъвто човекът невинаги е. Затова, който иска да е свободен, абие да фаща гората. Свободата, която светът на „Възвишение“ намира някъде между гората и смъртта – в полета на орела, в изкуството да „глаголиш“ глагола любя, в стръкчетата трева, които сякаш ти казват свободен бъди.

Тук трябва да отбележим и завидния професионализъм на всеки един, замесен във филма, който си личи, че е правен не просто с идеята за поредния кино продукт, а със съзнание за важна художествена и духовна стойност. Така „Възвишение“ ще надрастне времето си и несъмнено ще се превърне в едно от имената на българското кино, литература и театър, които хората ще помнят и помнейки, ще им се ще да бъдат свободни, поне колкото свободно е всичко във “Възвишение”. 

Вижте емоциите на актьорите Александър Алексиев и Стоян Дойнов, както и на писателя Милен Русков,  след предприемиерната прожекция на Възвишение в Пловдив ТУК

Официален трейлър:

тагове: милен русков, възвишение, филм, кино, виктор божинов, свобода, възраждане, литература