Топ новини:

ИкономиКафе: Оскъдни ресурси

12 Февруари 2014 коментара Mediacafe.bg;
ИкономиКафе: Оскъдни ресурси

Какво да правим, когато не ни достигат ресурсите? Всички имаме различни желания, но понякога ресурсите за постигането им не стигат. Какво се случва тогава - това е темата на поредното издание на рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив.

Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса. По днешната тема пише Лъчезар Богданов:

Ресурс е всичко онова, което хората възприемат като средство за постигане на желана цел. Потребностите, желанията, нуждите са най-разнообразни, затова и "ресурсите" за удовлетворяването им са различни. Ресурс е всяко нещо, което някой цени (има стойност за него или нея) и иска да използва в преследването на индивидуалната си цел. Ресурс е всяко нещо, което някои взема (заема, добива, използва и т.н.), за да направи нещо друго. Най-често споменаваните примери за ресурс са: земя, вода, топлина, полезни изкопаеми, енергийни носители, труд, знания, умения, пари и капитал.

Допускането за оскъдност на ресурсите е другата страна на разбирането, че потребностите са неограничени.

Изобщо ресурсът има смисъл, когато е ограничен и е ценен от някой, което е почти едно и също. Аз взимам вода и изсушен цвят от чаен храст, сварявам водата и запарвам цвета, получава се питието чай. То е моята добавена стойност "над" и "след" онази на хората, добили и доставили водата, и хората, засадили, обрали и изсушили чаения храст и доставили цвета на едно доста далечно място, където се намирам аз, приготвящ напитката. Но цялото това обвързано по моя воля и избор използване на ресурси има смисъл доколкото аз имам желание да пия чай, или доколкото за някой друг пиенето на чай е важно, има стойност.

Най-ежедневното ограничение, с което се сблъскваме, е "недостига" на пари; усещането за недостиг всъщност означава, че имаме желания и потребности, които винаги надвишават "наличните" средства за удовлетворяването им.

Когато казваме, че не ни стига време, т.е., че времето е ограничен ресурс, имаме предвид, че имаме желание да извършим действия, които биха отнели повече време, отколкото имаме.

Стопански ресурс наричаме именно това, което се използва за удовлетворяване на потребностите и което винаги не достига, т.е. не може да служи едновременно за осъществяването на всички цели.

Всяко индивидуално човешко действие е съпроводено с ограничението на оскъдните ресурси. Както гласи поговорката, "не може и вълкът сит, и агнето цяло". Не може едновременно две фирми да използват една и съща машина. Не може едновременно да работим и да почиваме. А дори когато почиваме, свободното време ни стига само за ограничен кръг забавления, не може да осъществим всяко намерение, което ни хрумне.

Оскъдността ражда конкуренция. Когато няколко човека (или фирми) искат да ползват определен ресурс при преследване на целите си, то те неизбежно се състезават за придобиването му. Както наличието само на един златен медал в спорта поражда стремеж към състезание между участниците, така и в обществото непрестанно се случва конкуренция за възможността за използване на ресурсите.

Ресурсите са оскъдни, но не винаги изчерпаеми. Например, нуждата от транспорт винаги предизвиква оскъдност на ресурса "гориво". Но начините за добиване на горива и самите горива се променят, а с течение на времето предприемаческите открития дават възможност нови вещества да се "превърнат" в ценен ресурс. Когато например автомобилът започва да замества останалите средства за превоз в началото на 20-ти век, нефтът се превръща изведнъж в много ценен ресурс, докато въглищата и конете губят своята полезност.

Когато няма оскъдност и избор, няма стопанско действие. Например, слънчевата светлина по принцип безспорно е абсолютно необходима за човешкото съществуване. Каквото и да правим обаче, слънцето си е на мястото, а светлината не зависи от броя на хората на планетата. И наистина конкуренция за светлина няма, няма пазар, няма цена на светлината. В абстрактната си форма "светлината" не е ресурс. В конкретна ситуация обаче, например когато фирмите се състезават на пазара на туристически услуги, наличието на слънчеви и топли дни на съответното място е важно условие; в този смисъл "оскъдни" са имотите и местата, където климатът се харесва на туристите. Една форма на недостиг на даден ресурс може да води до съревнование по повод достъпа до друг ресурс, съответно до неговата оскъдица. Такъв е случаят с иначе дадената от бога слънчева светлина, когато в (например) градски условия сравнително високата оскъдица на земя (водеща до висока стойност, цени) води до сгъстяване на разположението на сградите и сблъсък на интереси за ползване на въздух, светлина и "естествен" пейзаж, който сблъсък (желания, усилия и стойности) в крайна сметка отново получават паричен израз в цените.

Един от изразите на тази трансформируемост на недостига е т.нар. недостиг на капитали: в него става дума за общия знаменател на недостига на всички ресурси, включително човешки. По отношение на разбирането на "капитал" една от основните грешки в разбирането му е отъждествяването с „парите” Всъщност капитал е създаден от човека ресурс, който позволява да се произвежда в бъдеще. 

снимка: p-in.it

тагове: икономика, бизнес, икономикафе, ограничени, ресурси