Топ новини:

На моите учители с любов

24 Май 2019 коментара Надина ЧОЛАКОВА;
На моите учители с любов

Това са думи, които отдавна исках да кажа

Но и думите няма да са достатъчни, за да благодаря на хората, заради които аз реших да стана част от българското образование

Моята история започва преди 17 години, имайки невероятния шанс да бъда приета в ГХП "Св. Св. Кирил и Методий" (сега вече ПХГ „Св. Св. Кирил и Методий“). Прекрачвайки прага на моята гимназия, една приказка започна. Започна леко, плахо, още с първите ми впечатления от сградата, невероятната взаимовръзка с църквата срещу входа на училището, която носи същото име, което ми вдъхна необяснимо чувство на одухотвореност. 

Но най-значимото събитие беше срещата с моите учители, които по-късно ме накараха да обикна тази гимназия с цялото си сърце. Всеки един от тях е оставил своя отпечатък в моето съзнание. Тук е моментът да благодаря на родителите ми за възпитанието, което получих. Част от любовта към образованието имам от тях. Те не са учители, но говориха за учителите и образованието с много уважение. У дома на беше позволено да се изрече лоша дума за някой учител или учебен предмет. 

Но да се върна на срещата с моите учители. И без да казвам излишни думи, направо ще започна с това, че те са хората, заради които аз съм това, което съм сега. Вярата в самата мен, стремежът към доброто и красивото и възхищението пред будителската дейност са само част от духовното наследство, което получих от тях. 

Благодаря на моята класна Сашка Александрова, че беше слънцето, което правеше денят ни още по-хубав. Благодаря на госпожа Мирела Йорданова, която ме научи на английски. Благодаря на госпожа Даниела Русева, която ми показа красотата на думите и езика. Благодаря на госпожа Олга Ангелова, че имах възможност да познавам литератор и човек, като нея. 

Благодаря Васил Арабаджиев, че направи така, че математиката да не изгледа чак толкова страшна. Благодаря на Деница Ганчева (вече Георгиева, до колкото знам), която беше крехкото младо цвете, което понякога имаше сълзи в очите си, защото имаше много непослушен клас. Благодаря на Желязко Събев, който винаги ни насърчаваше да бъдем себе си и винаги беше усмихнат. Благодаря на всички мои учители, които ми дадоха огромна обща култура и които се държаха с нас с уважение, въпреки че не винаги сме го заслужавали.

Благодаря за спомените, благодаря за житейските уроци. Благодаря, че ни водихте по музеи, театри, изложби. Благодаря, че бяхте истински, честни и открити. Скъпи учители, знайте, че всичко, което сте направили за мен, за нас - учениците е било оценено и е дало своя резултат, макар и на по-късен етап от живота ни. И моля Ви, колкото и да е трудна битката понякога, не се отказвайте, защото сте нужни! 

Защо казвам всичко това днес 24ти май?

Защото това е един от най-ярките ми и любими спомени - подготовката за празника. Помня как месец преди това по физическо репетирахме "Върви народе възродени". Не ме питайте защо по физическо, но така беше. И гордостта, с която точно ние, точно моето училище водеше всички други. Оттогава до ден днешен аз знам наизуст химна на солунските братя. И не пропускам да отида да гледам шествието. 

Безкрайното ми възхищението към моите учители доведе до силното желание един ден да бъда, като тях.

Помня този момент сякаш беше вчера. Бях 12-ти клас. Лутах се в странни мисли за бъдещето и искрено незнание какво да правя оттук нататък. За разлика от обичайните тенденции в 12-ти клас да се избягва ходенето на училище, ние избягвахме да пропуснем училище. Защото на нас ни харесваше. Харесваше ни да виждаме учителите си, да говорим с тях, да ни напътстват. И в един такъв ден, в час по литература аз разбрах, че всичко, което искам е да бъда, като тези хора.

Но въпреки, че съм тръгнала по техните стъпки, имам още дълъг път да извървя. 

И ще бъда истински щастлива, ако някой ден бъда поне наполовина толкова добър учител, будител, човек и пример за поколенията, колкото са моите учители.

Блгодаря ви за всичко, което сте направили за нас мои учители.

Поклон. 

Екипът на Mediacafe.bg честити празника на всички обвързали живота си със словото, българският език, книжнината, духовността и образованието!

тагове: пловдив, праник, 24-ти май, учеители, образование, любов, гимназия, писменост, култура