Топ новини:

Раница без граница: Белинташ

12 Април 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Раница без граница: Белинташ

Вярва се, че скалното плато датира още от Енеолита, теория, подкрепена от откритата в един от скалните процепи глинена енеолитна антропоморфна статуетка

Човек живее, когато е на път. В пътешествията откриваме не само непознати култури, но и скрити части от себе си. Откриваме съкровищата на Майката Природа, а тя, Природата, е най-близкото до съвършенство. Затова ще ви отведа дълбоко в дебрите ѝ, ще последвате стъпките ми, за да я разгадаем заедно. Градове, села, резервати и хълмове, у дома или извън границите на България… ще се впуснем в едно красиво приключение, за да обогатя знанията ви и да ви предложа нови идеи за пътешествия.

Днес сме на тема скали, а когато говорим за български скали, няма как да не отдадем почит на една от най-красивите – Белинташ. Местността е обвита в мистика и езически легенди, които винаги привличат ума към разкритие или, поне, желание да се докоснем до тази магия. Вярва се, че скалното плато датира още от Енеолита, теория, подкрепена от откритата в един от скалните процепи глинена енеолитна антропоморфна статуетка. Използвало се е за ритуалите на населяващите племена. Какви са били тези ритуали и функциите им е загадка и до ден днешен, а историята ни говори много повече за тракийската намеса по Родопа планина, въпреки че въпросителната за миналото винаги ще остане на дневен ред. 

Първите официални археологически проучвания на селището и прилежащата скала се провеждат през 1975 година от Исторически музей Асеновград.

Знае се, че по време на траките беси платото е представлявала слънчева обсерватория, предназначена за религиозни и земеделски дейности.

През годините изследователи смятали, че Белинташ е дълго търсеното светилище на бог Дионис, но това твърдение отпада при проучвания през 2010 година. През същата са открити фрагменти от огнища олтари, в които са изливани вино, мляко и кръв от жертвоприношения. През следващата година са открити останки от издигната навремето стена, която е ограждала платото напречно. Открити са останки и от храм, за който се смята, че е разрушен насилствено.

Името на местността идва от родопския диалект „белън“ и турцизма „таш“. В превод Белинташ означава „Белият камък“. Други твърдения са, че означава „Камък на войната“, а народните поверия говорят, че скалата е кръстена на Бельо войвода или на мома, която се е хвърлила от ръба, за да се спаси от турското нашествие и закачила бялата си риза, която се веела дълго след това. Което и твърдение да е вярно, няма как да отречем, че на върха на скалата се усеща някаква необяснима енергия и още по-необяснима, но жадувана, свобода.

Светилището се издига високо над села Тополово, Мостово и Долнослав. Разположено е на 50 км южно от Пловдив, а маршрутът минава по шосе Асеновград-Кърджали. Пътят е лесен до село Червен, след което трябва да се оглеждате много внимателно за насочващите табели, като не забравяте да се наслаждавате на прелестните гледки, които ви заобикалят. В някакъв момент ще се наложи да оставите превозното си средство и да продължите пеш. Ще преминете през чудна гора, която ще изпълни дробовете ви със свеж въздух, настроението с позитивизъм от доброто отношение на останалите туристи, а въображението с изкривяване на реалността от величествените и на моменти причудливи дървета.

Следва да преминете през скала Инкая, приела, посредством човешка намеса, формата на главата на бог Сабазий, с прилежащия му тракийски шлем.

По пътя ще видите беседка с барбекюта, малък параклис и един от най-интересните елементи – череп на говедо, забучен на прът. Така и не разбрахме дали е същият, който през 2002 година е „подхвърлен“ за череп на извънземно, за да се създаде сензация или е просто туристическа атракция, но което и да е, допълва перфектно картинката.

                              

След още малко вървене пред погледа ви ще се разкрие свещената скала, която е обособена за лесно изкачване, но може да се наложи да изчакате тълпата да се изниже, ако сте хванали период на силен поток на посетители. Когато се изкачите, ще се почувствате така, все едно само с едно протягане на ръка ще докоснете Рая! Скалният връх е с 1225 м надморска височина, с площ от 2.3 хектара и открит хоризонт на всички посоки. По повърхността му ще забележите четири щерни (скални басейни), пълни с вода дори през горещите месеци. Вярва се, че тракийските жреци са гадаели по тях, а много пълководци са идвали специално, за да им се врачува бъдещето. В тях все още хората хвърлят стотинки за здраве и късмет.

                                   

Около Белинташ витае толкова силна магнитна аномалия, че много учени уфолози вярват, че привлича НЛО. То е второто по големина светилище на територията на България, след Перперек. В близост се намират Кръстова гора, Караджов камък, Ин кая, Къз кая, Хайдут кая, Питвото – всички представители на необяснима енергийна сила, образуващи обособен микрорайон с култов център Белинташ. Светилището се стопанисва от Община Асеновград, като по него могат да се видят защитените видове червенокръстна лястовица, червеношипа ветрушка, алпийски бързолет. Един от основите туристически проблеми е замърсяването. Моят апел към всички бъдещи посетители е да не замърсяват местността с останки от храна, питиета и цигари. Не потъпквайте това, което не ви принадлежи. Пазете природата и тя ще ви отвърне със същото!

Фотографии: Александър Карамфилов

Още от поредицата Раница без граница може да видите ТУК

тагове: Белинташ, Траки, Беси, Енеолит, Светилище, България, Родопи, Кръстова гора, Караджов камък, Пловдив, История