Топ новини:

Раница без граница: Червен бряг

20 Юни 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Раница без граница: Червен бряг

Човек живее, когато е на път. В пътешествията откриваме не само непознати култури, но и скрити части от себе си. Откриваме съкровищата на Майката Природа, а тя, Природата, е най-близкото до съвършенство. Затова ще ви отведа дълбоко в дебрите ѝ, ще последвате стъпките ми, за да я разгадаем заедно. Градове, села, резервати и хълмове, у дома или извън границите на България… ще се впуснем в едно красиво приключение, за да обогатя знанията ви и да ви предложа нови идеи за пътешествия.

Когато човек пътува, не всичко е обвързано с красота. Не всеки град е като излязъл от приказка и в това няма нищо лошо, защото животът не е приказка. Светът не е сценарии от детски филм. Трябва да го приемаме такъв, какъвто е. Днес ще Ви отведа в Северозападна България, където по пътя за Плевен е сгушен малкият град Червен бряг – лишен от блясъка на туристическите дестинации. Носещ явно отпечатъка на Соц-а. Град, в който всички се познават. В който няма театър, няма дори кино, но крие други съкровища – индустриални, природни и исторически, които е хубаво човек да знае.

Две са твърденията за произхода на името на града. Едното е чисто географско. В миналото, по бреговете на Искър, близо до града, имало наличие на червена глина, богата на желязо и мед, която оцветявала пясъка. Поради здравословните ѝ вещества, човешката цивилизация в окръга я изкопала, а бреговете изгубили аления си цвят, но името останало. Друго твърдение лежи върху стара легенда, която разказва, че всяка сутрин един пастир изкарвал стадото си на паша, а пътят му преминавал през мост над реката. Една сутрин, докато преминавал през, до болка познатия му, мост забелязал, че водата е червена. Когато се огледал видял жена, лежаща в собствената си кръв на брега. Била заклана, а кръвта ѝ бавно се напоявала във вълните, придавайки им страховит вид. Така се родило наименованието Червен бряг.

Червен бряг е разположен на границата между Предбалкана и централната част от Дунавската равнина – Оряховската и Белослатинската равнини. В покрайнините му се намира природен парк Голеш, който също е богат на глина и хума. Ако пътувате от София, ще ви отнеме около 2 часа с влак или кола. От там минава и главният път за ферибот Оряхово. За първи път се появява в данъчните регистри от 1430 година, после през 16-ти век е регистриран в османските документи като село Добролък. На 26 юни 1929 година гара Червен бряг получава статут на град, като към него е присъединено и старо село със същото име, което в момента обхваща 5-ти квартал.

Именно там е пренощувал за няколко вечери Левски, по време на обиколката си из България в привличане на привърженици за каузата за свобода. В околните села се е организирало и тайно партизанско движение.

Златните години на Червен бряг идват с построяването на Военния завод, за който са се обучавали дори кадри в заводско училище. Той е позициониран там, защото един от хълмовете, който гледа на юг, прикрива много добре телекомуникационната мрежа. Това прави подслушването и следенето на военните дейности почти невъзможно. Заводът е произвеждал части за танкове, които после биват сглобявани в Казанлък. Провеждали са се и опитите с вече сглобените машини. Всъщност, на територията на града са се строяли много фабрики – „Мънго“ за плоскости за мебели, „Щастливо детство“ за кукли и детски съоръжения, нишестена фабрика, консервни фабрики, керамичен завод и други. През социализма заводите са давали препитание на хиляди хора от града и околността, а селата са били големи и развити и пълни с ТКЗС-та. Сега населението наброява по-малко от 15 000 човека.

Най-известната природна забележителност на града е екопътека Реселец, която предлага прохладна разходка из зелените дебри на местността. Официалното ѝ име е „Тектонски гребен Калето“ и е дълга едва 750 метра. Все още са запазени останки от късно антична крепостна стена. Там се отглежда най-хубавият воден лук в цялата страна. В самия град има разпръснати не един или два монумента, като на първо място, несъмнено, застава паметник Голеш, разположен на едноименния хълм, от който се открива панорамна гледка към целия град. Историята говори, че той е вдъхновен от пациентка, избягала от психоболницата на Карлуково. Вечерта се лутала из града, седнала на хълма да си почине и видяла трима пияни мъже. Изправила се, вдигнала високо ръце и започнала да крещи: „Хей, вижте ме! Аз съм тук.“ В нейна чест се построила високата 286,6м статуя, наричана още Паметник на съпротивата.

Други са вилна зона „Маркова могила“, лесопарк „Бунджовица“, геопарк Искър – Панега, до който се стига изключително бързо и лесно, а красотата му ще Ви остави без дъх, градската градина.  

Културният живот, за жалост, не е добре развит и стопанисван. За повече развлечения младите отскачат до Плевен, но все пак не са напълно изолирани. В центъра се помещават единствените културни институции – градската библиотека и градското читалище. Всяка година на Цветница се организира надиграване. През първата събота и неделя на септември се помещава панаир. Провежда се ежегоден метъл фест и празник на града. Провеждат се и турнири по волейбол и футбол, както и по хокей на трева. Предпочитаните заведения за добро прекарване са комплекс „Голеш“, „Таганрог“, механа "Комплекса" и „Ропотамо“.

Червен бряг разполага с две основни училища, четири гимназии и една селскостопанска в село Чомаковци. Преди години Икономическата гимназия се е състезавала да стане Национална, за да може в града да бъде изграден икономически университет. За добро или лошо, Свищов е спечелил битката и вместо в община Червен бряг, Стопанска Академия „Димитър А. Ценов“ се е появила край Дунава.

Като всяко населено място и Червен бряг има своите проблеми, с които местното население се бори. Главните са състоянието на пътищата и горенето на отпадъци. Известни личности са Любо Нейков, Ники Кънчев, Любен Дилов - баща и син, Цветан Банов, Калин Врачански, Христо Цветанов.  

От 1963 година Червен бряг е побратим с руския Таганрог. Въпреки прословутия лют северозападен характер, хората са изключително гостоприемни и ще се погрижат престоят Ви да е приятен. 

И така, въпреки че не е курортна дестинация, градът има какво да предложи – от природни маршрути на една ръка разстояние, до любопитни факти, значими за индустриалната революция на България.

  • Раница без граница: Сливодолското падало може да видите ТУК
  • Раница без граница: Белинташ може да видите ТУК
тагове: червен бряг, туризъм, раница, граница, българия, оряхово, реселец, голеш