Топ новини:

Раница без граница: Сливодолското падало

28 Февруари 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Раница без граница: Сливодолското падало

Сливодолското падало е с височина 49 метра, което го прави най-високият водопад в Родопа планина

Извира от обраслата с мъх седиментна поликристална скала

Човек живее, когато е на път. В пътешествията откриваме не само непознати култури, но и скрити части от себе си. Откриваме съкровищата на Майката Природа, а тя, Природата, е най-близкото до съвършенство. Затова ще ви отведа дълбоко в дебрите ѝ, ще последвате стъпките ми, за да я разгадаем заедно. Градове, села, резервати и хълмове, у дома или извън границите на България… ще се впуснем в едно красиво приключение, за да обогатя знанията ви и да ви предложа нови идеи за пътешествия.

Започваме с, близкото до Пловдив, Сливодолско падало в дяла Добростан. Може да го срещнете и като Сливовдолско падало. Името на водопада идва от река Сливов дол, приток на Чепеларска река, чието официално име от 1989 година е Асеница – десен приток на река Марица. Тя впечатлява окото, а и сърцето, с бистрота и запленяващ зеленикав цвят, който, като по поръчка, се слива с разпукалата зеленина около ѝ. Падалото се помещава в резерват „Червената стена“, който е на, едва, пет километра от Бачково. С автомобил ще стигнете бързо, но дори да не разполагате с превозно средство, не се безпокойте. Аз и моите щури приятели минахме разстоянието пеша, за около час и половина. Така че, ако сте с приключенски дух, слагайте удобните обувки и се пригответе за малко вървене. Единственият по-рисков участък е, когато стигнете до моста. Ако, пък, не ви се рискува, вдигайте палеца. Със сигурност, някой ще ви качи на стоп. Все пак се намираме в родопска област, а родопчани са прословути с гостоприемство и добро отношение.

Веднага след първия тунел, от Бачково в посока Смолян, се откроява пътека в ляво от шосето, с обозначени табели и чешма, от която ви съветвам да се запасите с вода.

Няма да имате друга възможност, а ще ви е нужна, особено ако планирате тази разходка през лятото. Ако се затруднявате да я откриете, ориентир ще ви бъдат рибарникът и чакълестият паркинг на отсрещната страна.

От там, поемате нагоре по чудна екопътека, обозначена със синя туристическа маркировка, която се минава за малко повече от 60 минути, с почивките. А такива ще може да си правите на няколко по-полегати участъка, както и на дългата дървена маса в средата на пътеката, построена специално за целта. Забавен факт е, че колкото и връщащи се, надолу, хора да срещнете, ако ги питате: „Колко още остава“, всички ще ви кажат: „Още малко“. Забавно е, защото този отговор ще получите и в началото на пътеката, и в средата, и към края… и никога не е още малко. Не и докато не стигнете до финалната права, която ще разпознаете по металното помощно въже. Но до тогава има още време…

Самият преход не е труден. Може да е леко хлъзгава, ако е валяло, изморява заради дължината си, но стръмните части и пропасти са малко, колкото да повдигнат адреналина и да ни напомнят колко незначителни сме, всъщност, сред такова величие. По продължението могат да се видят много каскади и малки водопадчета, чиито води кокетно прескачат по камъните и пръскат краката ви, докато преминавате по мостчетата им. Трябва да отбележа, че буковата гора е доста гъста и прохладна, така че си дайте възможност да ѝ се насладите. На места има и паднали, от времето, дървета, по които може да се покатерите. Оглеждайте се за земните извори, както и за карстовите образувания. Растителният и животински вид в резервата са изключително разнообразни.

Записани са 645 вида висши растения, 38, от които, са включени в Червената книга на България. Той е и единствената местност, в която вирее орхидеята Венерина пантофка.

Забранено е сеченето на дървета, ловът, риболовът, паленето на огън, както и късането на цветя, освен ако не се събират семена за научна цел и разсаждане.

Наближаваме финала на пътеката. Някъде там, може да поемете по една по-скрита пресечка, която ще ви изведе до коритото на водопада, където водата е синя. Ако продължите по уречения път, обаче, ще може да му се възхитите от високо.

Стигнете ли върха, се озовавате на ръба на пропастта на водопада. Има скована пейка, но при по-засилена посещаемост, ще се наложи да стоите прави. Внимавайте да не изпуснете нещо в пропастта – да, случва се. Сливодолското падало е с височина 49 метра и надморска височина 700 метра, което го определя като най-високият водопад в Родопа планина и извира от обраслата с мъх седиментна поликристална скала, тип травертин. През 2005 година бива обявен за природна забележителност и напълно заслужено. Мястото е магическо, изпълва те с покой и душевен мир. През пролетта водопадът е най-пълноводен, но ако случайно отидете през зимата, има вероятност да заварите струите му замръзнали, което ще е не по-малко невероятна гледка. Така че, ако се чудите до къде да отскочите скоро, недейте. Нарамвайте раницата и напред към приключенията. И не забравяйте – в планината всички се поздравяваме!

СНИМКИ: Паулина Гегова

тагове: Сливодолско падало, Родопите, Бачково, Природа, Раница, Пътешествие, Червената стена, Асеница, Марица, Водопад