Топ новини:

Символите на Пловдив

17 Януари 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Символите на Пловдив

Тепетата, Каменица или реката? А кои са вашите любими пловдивски символи?

Замисляли ли сте се някога за града, в който живеете? Не само за повърхностните фактори, а за истинската му красота. Онази, която го определя! Ако сте от Пловдив, сигурно сте се. Все пак, град на 8000 години има да предложи богата тема за размисъл, нали? История, наука, архитектура, археология, мистика, изкуство, ерес и Ренесанс - всичко това е само малка част от развитието на вечния град, който и до ден днешен е съхранил елементи от античността си. 

И като всеки град, съществуващ от векове, така и Пловдив е запазил или тепърва изгражда своите архитектурно-исторически или природни символи, с които жителите му се гордеят. Те са повече, отколкото можем да преброим. От миналото до настоящето, от Римската империя, през Османско иго, до Модернизъм. Но макар големия им брой, подбрахме някои, които определено са отражение на всичко, с което градът се е сблъсквал през годините, носят духа на епохата си и са едно от първите неща, за които се сещате, когато чуете името Пловдив. 

Тепетата

Няма как да говорим за символите на Пловдив и да не споменем на първо място тепетата. Мненията за бройката им е спорна. Най-известно прието е , че са седем, от където идва и изразът: „Градът на седемте хълма“, но изследвания сочат, че могат да се броят и като девет, ако включим всяко едно от Трихълмието като отделно. Така или иначе техните имена, съществуващи или разрушени, са: Младежки хълм или Джендем тепе (най-високото от всички), Бунарджика или Хълм на освободителите, Сахат тепе, Трихълмието, включващо в себе си Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, както и вече разрушените Марково тепе, Лаут тепе и Алтъ тепе, известно още като Каменица. Независимо как ще ги броим, техният принос за инфраструктурата и стратегическото положение на града е от изключително значение. На почти всяко от тях, сами по себе си, съществуват символи, достойни да се извлекат на преден план. Такива са паметникът на незнайния войн Альоша, Старият град или Часовниковата кула. От където и да го погледнем, тепетата на едновремешния Филипопол са едно от онези достойнства, които ни различават от останалите градове. Много малко хора по света могат да се похвалят, че живеят на местност, наситена с хълмове и пловдивчани сме горди, че сме едни от тях. 

Река Марица

Колкото с хълмовете, толкова сме горди и с река Марица – четвъртата най-дълга река в България. След Дунав Марица е с най-големия водосборен басейн в България. Още от древността долината на реката се използва за бърз и удобен транспорт. Навремето, след Освобождението, тя е представлявала една от границите на града. Тогава район „Северен“ не е влизал в територията на Пловдив, но много търговци от селата са я пресичали, за да предлагат стоките си на градските пазари. В наши дни реката е притегателна сила за риболов, събития или разходки. Да, истина е, че вече не е толкова пълноводна, но това не я прави по-малко красива. Ако не вярвате, отидете на брега ѝ по залез. Сами ще се удивите какъв вътрешен покой ще изпитате.

Гребната база

Като заговорихме за вода, не може да пропуснем Гребната база – едно от съоръженията, издигащи Пловдив до други висини в спортния бранш. Разположена е в парк „Отдих и култура“. В него се помещават също стадион „Пловдив“, Зоопарка и Розариума. Този зелен къс от Рая е идеален за разходки, спорт, романтика, за която допринася Моста на влюбените, както и за професионални състезания по гребане, риболов и други. Проектът за Гребната база е изработен през 1984 година и завършен през 1988-та. Каналът е дълъг 2,2 км, широк 120 м и дълбок 3 м, което го прави най-големият на Балканския полуостров.
Стадион „Пловдив“.

И докато сме там, нека отчетем и стадион „Пловдив“ или бившия „9-ти септември“

Подобно на канала, така и стадионът е най-големият в България, с 55 000 седящи места. Той бива открит официално през 1950 година. На него са играли едни от най-големите отбори, състезавали са се шампиони, провеждали са се нечувани и невиждани концерти. Уви, от няколко десетилетия той не е това, което трябва да бъде. Лошото му състояние често е повод за дрязги между гражданите и управлението. Въпреки не толкова светлата му съдба, през 2019-та се очаква реконструкция, така че се надяваме в близкото бъдеще отново да се похвалим с най-хубавия стадион в страната. 

Античен театър

Връщаме се обратно в централната част на града, където се изкачваме по калдъръма на Стария град и спираме на Античния театър. Той не може и не бива да бъде слаган наедно със Старинен Пловдив, защото е, най-вероятно, най-старата ни находка, запазена през годините. По последни проучвания от 2016 година стана ясно, че амфитеатърът съществува още от I-ви век, по времето на първожреца Тит Флавий Котис. Античният театър е и най-добре запазеният до първоначалния си образ в Европа и е доказателство, че Пловдив е бил столица на провинция Тракия, а не Перин, както се смяташе до скоро. Освен с историческата си наситеност, мястото е любимо на жителите и за културни мероприятия, сред които театрални постановки, концерти и танцови спектакли. 

Площад „Съединение“

Площад „Съединение“, както и прилежащият на него паметник, са от онези символи, които пораждат революционерска гордост в нас. Паметникът е изграден през 1985 година за 100 годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, на която Пловдив е бил столица. Именно тук се е подписал договорът за Съединението и възвръщането на оригиналната ни територия, преди да бъдем разделени през 1878-ма. Самият паметник представлява 12 м висока фигура на жена – олицетворение на Съединението, с крила на птица, които метафорично показват стремежа към единство и освободен живот на двете разединени части на страната. На всеки 6-ти септември площадът се изпълва с хиляди пловдивчани, които отдават почит на загиналите. 

Каменица 

Въпреки че завод Каменица е бутнат, а основното седалище за производство на едноименната бира се премести в Хасково, мястото винаги ще остане нарицателно за Пловдив. Изграждането на фабриката започва през 1881 година от тримата швейцарци Рудолф Фрик, Фридрих Сулцер и Кристиан Август Бомонти, а производството тръгва официално две години по-късно. В момента на мястото се издига единствено символичната кула на бирата. Очаква се съвсем скоро там да отвори музей на бирата, най-голямата пивоварна в града, парк и допълнителни съоръжения, които да подчертаят бирената култура.

Турските бани

Турските бани в Пловдив са неизменна част от историята му. Те са белег на историческото време, в което са живеели прадедите ни и са изключително архитектурно постижение. Чифте баня, Орта мезар, Тахта кале, Хюнкяр хамам, Ени хамам и други са представители на османската архитектура, а всички знаем, че Пловдив събира в себе си културата и религията на много етноси, които в наши дни са се научили да съществуват заедно. Ако влезете в някоя от запазилите се бани, ще останете изумени. Това е повече от възможно в Баня старинна (Чифте баня) защото тя е център за съвременно изкуство и може да я посетите винаги, когато има изложба. 

Статуята на Мильо

Малко се знае за пловдивския талисман Мильо. Данните разказват, че той е бил добродушен, но психично болен човек, който на мравката път прави и е изключително надарен. Тези клюки са му носели както приятни, така и неприятни моменти. Докато жените са се чудили, а някои дори са се възползвали от надареността му, мъжете са се шегували с него и понякога са го поставяли в затруднено положение. Въпреки това градът е обичал Мильо, а Мильо е обичал града. Много улични истории от близкото минало са свързани с този сърцат чудак. Заснет е дори в култовия сериал „На всеки километър“. Поради неговия колорит и неизменим принос към културата на Пловдив, на стълбите на Каменица на Главната улица се издига негова бронзова скулптура. Тя привлича множество минувачи – кореняци и туристи. Всеки се спира, прошепва нещо в ухото му и с блага усмивка отминава. Мненията за Мильо са спорни – някои смятат, че не бива да е символ на града, за други е извор на закачливи спомени. Каквото и да е мнението, обаче, такова винаги има.

Зала „Лотос“

Ако се интересувате от архитектура, ще знаете, че едни от най-видните специалисти в областта в Пловдив са архитектите Димка Танева и Мария Сапунджиева. Точно тези две дами са създали Зала Лотос през 1973 година, с конструктор инж. Драгия Алексиев. Реално Зала Лотос е създадена като Дом на новороденото към Обредния дом, който преди се намираше в съседната сграда. Забележителността на тази постройка е архитектурният визионерски поглед и дръзкият замах, с които са работили професионалистите. Постройката е направила толкова силно впечатление, че бива копирана от молдовски проектанти в град Кишинев през 79-та. Към днешна дата, тя се присъедини към Регионален природонаучен музей Пловдив и помещава новосъздадена експозиция от праисторията.

Кино „Въстаник“

Прехвърляме се в другия край на града, или по-точно в квартал „Кючук Париж“. Символи на Пловдив има навсякъде, така че не трябва да се учудваме, че ще се спрем на два в район „Южен“. Първият е кино „Въстаник“, сега известно като Народно читалище „Христо Ботев“. То е основано в далечната 1905 година като единственото културно средище в квартала, с председател Никола Дюлгеров. В него се сформира и театрален състав с премиерен спектакъл „Многострадална Геновева“. През годините в читалището се развиват много културни дейности и школи като танци, хор, библиотечно дело, уроци по музика, театър. Помещава кино салон, който преди години функционираше. През 2005 година се създават два фестивала: Зимен фестивал на професионалното изкуство „Сцена, палитра, слово” и Национален фестивал на школите по изкуства към читалища, домове за работа с деца и частни школи. В него се е помещавал и Ансамбъл „Тракия“. Днес все още може да запишете детето си в някоя от школите или да посетите гостуваща постановка. 

Акведукт на Филипопол 

Като продължим надолу, посока Куклен, ще стигнем и до едно от най-скъпите и ценни съоръжения на града в миналото – Акведуктът. Тъй като античният град се е снабдявал с вода от Родопа планина, изворите ѝ се отбивали чрез главните глинени водопроводи на акведукта. Той е построен през II-ри век като най-грандиозното техническо-инженерно постижение. За основа на неговите пилони е изграден непрекъснат зид с ширина 4,40м. Във височина е използван характерният за римляните начин на зидане - редове каменни квадри, последвани от  редове тухли. Поради трудността на строене, малко градове на Континента могат да се похвалят с Акведукт, а Пловдив е един от тях.

Това са само част от бижутата на вечния град, но има още много с какво да се гордеем.

СНИМКИ: Паулина Гегова, Алекс Карамфилов и AirCam

тагове: пловдив, обекти, локации, срещу, симовли, паметници, култура, акведукт, история, тракия, съхранение