Топ новини:

Всичко българско и родно, любя, тача и милея

16 Април 2014 коментара Силвия Рангелова;
Всичко българско и родно, любя, тача и милея

Българите обичаме да се изтъкваме колко сме топъл и гостоприемен народ, но и как в същото време сме мързеливи и завистливи твари. Всъщност сме известни с прословутата си „любов“ към чуждия успех. Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле. Разбира се, не всички са такива, но като че ли по-голямата част от хората са неспособни да признаят нечий чужд успех, без той да е благодарение на родители, кредитори или интимни партньори. Благодарение на дългогодишни медицински изследвания, се установи, че българите са едни от най-големите хейтъри в Света. Но, естествено, не си го признават. Освен това съществуват множество, меко казано, неприятни навици, които ако недай си Боже, някой се осмели да осъди, се отключва невъобразима тирада от цветущи думи, упреци и възвесяване на собствената личност. Общо взето толерантността към интересите, сексуалността, родителството, индивидуалността като цяло е в много ниски граници в нашето общество.

Този път ще си позволя и аз да бъда нетолерантна и да обсъдя някои от тези български навици. Едно от любимите ми неща, когато се разхождам по улиците, е човекът срещу мен звучно да събере секретите от носната и гърлената си кухина и да ги изплюе почти в краката ми. А когато инстинктивно лицето ми се изкриви в погнусена гримаса – да последва въпросително поглеждане, понякога дори реплика и никаква мисъл, че всъщност това което се извършва е меко казано – отвратително!

Очевидно една голяма част от българите не са научени да си изхвърлят боклуците в предназначените за това места (какво остава да вземат и да си разделят боклука), поради тази причина всичко се хвърля на земята. Може би тези хора си мислят, че кошчетата по улиците или са за украса, или са средство на комлексирани младежи, да изкарат насъбраната си пубертетска агресия. Всъщност винаги съм се чудела в какъв ужас живеят тези хора… Та нали са свикнали всичко да хвърлят по земята и да не чистят след това – най-вероятно са заринати с боклук!

Преди няколко месеца очаквайки градския транспорт да се появи и да ме отведе в топлия ми дом, след края на работния ден, на спирката група от три жени на средна възраст, страстно дърпаха от цигарите си, в очакване на същото нещо. Автобусът се появи, а тази която трябваше да се качи на него изстреля фаса си на земята, при положение, че седеше на буквално 30 сантиметра от кошчето за боклук. Най-вероятно действието да загаси цигарата си в коша и да я изхвърли в него, би ѝ отнело толкова много време, че автобусът ще тръгне без нея… Или живее с максимата – „И за циганките трябва да има работа!“.

Следващото нещо, което отчасти обединява горните две, е разходката с пакетче слънчоглед. Честно казано, не разбирам удоволствието от това да вървиш възможно най-флегматично и да плюеш шлюпки от семки ту вляво, ту вдясно. Но всеки си има различни разбирания за приятно прекарване… Упс! Забравих, че не трябваше да бъда толерантна!

От една страна това не само застрашава хората, с които се разминавате, да бъдат полепени със слюнката ви, ами на всичкото отгоре не ви пука от факта, че го правите.

Естествено има още много подобни привички, за които ни свърши ефирното време. За тях ще говорим някой друг път. А вие помнете – бъдете щастливи такива каквито сте, без да ви интересува чуждото мнение!

тагове: българи, манталитет, семки, храчки, толерантност