Топ новини:

Мулти Култи картата – шареният пъзел на София

06 Януари 2014 коментара Мирелаа Василева;
Мулти Култи картата – шареният пъзел на София

Знаете ли къде може да похапнете автентична сирийска, виетнамска или перуанска кухня? Един млад и ентусиазиран екип ви предлага лист с нестандартни ресторанти с чуждестранна храна из София в т.нар. „Мулти-култи карта“. Тя бе представена в столицата преди около месец във Виваком Артхол при сериозен интерес и много любители на необичайните вкусотии.

Мулти-култи обаче не е просто карта на ресторантите. Това е начин хората да се обединят, да преодолеят националните и културните си различия.  Един от основните идеолози на проекта за представяне на „шарената“ София е Бистра Иванова. Иванова е млад човек с интереси в доста области на живота. Смята, че е нужно човек постоянно да търси начини да се развива, защото светът е прекрасно място. Грабва всяка възможност стига да й хареса идеята за даден проект. Нещата при нея се случ-ват, защото трябва да се случат. Защитава становището, че, когато един човек е в мир и се приема, то той приема и другите така.

Какво разказа за Мулти-култи картата, толерантността и разбирателството между различните хора Бистра Иванова, четете в интервюто на Мирелаа Василева:

 

- Поводът за нашата среща е „Мулти култи” картата. Преди колко време възникна идеята като цяло за създаване на „Мулти култи” кухня и карта?

- Идеята ни тръгна от нашата основателка Звезда Ванкова. Тя е експерт по емиграция и интеграция и е следвала в Дания. Там е имало студенти от целия свят, които са си правели вечеринки, посветени на своята страна. Имало кухня и тя е забелязала, че това е начинът хората да се разчупят, да се запознаят и опознаят. Когато се е върнала в София, е решила, че ще е бъде супер, ако включим в нашето общество и живот чужденците и тяхната кухня. Това е станало преди 3-4 години.

Направила е едно пробно „Мулти Култи” със сериозна част, с чужденци, с експерти, с дебати в „Червената къща”. Не се е получило много успешно смесването между сериозното и забавното. През пролетта на 2011 г. ние направихме първото „Мулти култи китчън”, което беше по-скоро весело. Пак имаше разговори, но не на ниво експерти. Оттогава сме направили над 10 подобни събития с държави от целия свят. Това се оказа много успешен формат.

- Ти самата заради творческото предизвикателство ли се включи в проекта или по други причини?

- Не съм сигурна. Още в гимназията обичах да ходя в чуждестранни ресторанти. Имах си списък, търсех кои са новите и ги посещавах така или иначе. А за запознанството ми със Звезда - стана покрай участието ми в друг проект, където бях доброволец една година в „Отворено общество”. В последствие тя ме покани на „Мулти Култи”, на мен ми хареса, а тя само това чакаше. Нещата просто се случват заради това, че се случват, а не, защото аз го търся. Ако ми хареса, грабвам възможността.

- При създаването на „Мулти култи” представяли ли сте си успеха, който постигнахте?

- Не сме мислили, планирали и чакали. Направихме го за удоволствие, като доброволци. Непрекъснато се увеличаваше екипът ни чрез доброволци и фенове. Това е естествена следваща стъпка. Вярваме, че тепърва ни предстоят още много успехи. И в България, и в други държави.

- Спомена, че се занимаваш с много неща в момента. „Мулти Култи” е твоята доброволческа инициатива, твоето хоби. С какво се занимаваш в момента?

- С много неща се занимавам. „Мулти Култи” вече не е само хоби. От година и нещо сме регистрирани като сдружение по закона за дължимостта и физическите лица с нестопанска цел. То си е напълно легитимен орган. Аз съм в управителния съвет. Имаме доста сериозни задължения към държавата, институции, донори и фенове.

Ние освен „Мулти Култи” правим и много други неща на ниво политики, работим с държавни институции. Имаме договор с европейската комисия, координатор сме на европейския сайт за интеграция. Членове сме на една много голяма европейска мрежа, базирана в Брюксел, за емигранти и образование. Работата си е сериозна.

Освен това участвам в управителния съвет на „TimeHeroes”. Това е платформа, която събира всички доброволци на едно място. Работя в още две фондации „Про Медия” и „Про Инфо”. Те са свързани. Там правим европейска къща на гражданското общество. Това е нова структура на европейско ниво. Идеята е във всяка държава да има такава къща на гражданското общество, където гражданите могат да се информират, да получават консултации, да се правят дискусии за вземане на решение на европейско ниво.

Също така от около 3-4 години работя в още една фондация, където ръководя екип от 30 души. Това са само някои от основните неща. Междувременно правя и още неща. Работя и с фондация „Отворено общество”. Много ми е трудно да казвам „Не”, има невероятно много интересни неща в света.

- Всичките тези занимания и запознанството ти с Весела ли са причината Вие да се включите към Столична община, за да можете да получите финансиране за вашата карта?

- Да. Шест месеца по-рано бяхме получили финансиране от фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГ).Финансирането на тази карта е много истинско, тъй като ФРГ ни финансираха чрез грант, който е по модела за дарителския кръг. Както хората се събират, за да наддават за картина и т.н., така хората се събират и даряват определена сума пари за дадена кауза. Ние се явихме пред 200-300 души, Весела представи идеята за картата. За такива като нас хората даряват 50-100-200 лв.

- Т.е. това са обикновени граждани?

- Точно така. Тези граждани бяха подкрепили идеята още в самото начало. За „Мулти култи” това си е характерно, че е гражданско сдружение. Ние дойдохме отдолу. Бяхме неформална група, приятели, доброволци и лека по-лека се случиха нещата. Станахме сдружение, когато получихме този грант, тъй като си казахме, че става сериозно. Трябва да има счетоводство, пък ние до преди това нямахме. Относно Столична община Весела предложи да кандидатстваме за финансиране и то се получи.

- По този начин вие успяхте да се включите в събирането на точки за заявката на София за културна столица 2019 г.

- Да. Защото ние без да сме чели условията, мислим, че София е мултикултурен град, че това е бъдещето на Европа. Работим, така или иначе, в тази посока.

- Столична община включи ли се по друг начин освен чрез финансиране? Идея, насока?

- Не, нямат такава практика. Финансират много идеи, но нямат капацитет за участие. По-скоро кандидатурата на София се движи от асоциация за развитие на София „Артс”.

- От колко души са екипите на „Мулти Култи” и на „Компот“(авторите на дизайна)? Как успяхте да се сработите?

- „Компот” са около 15-20 души. Относно „Мулти Култи” броят на хората постоянно се променя. Ако в началото сме започнали двама-трима души, лека-полека броят им се увеличава. Някои си заминават, други се завръщат. Чисто официално пред съда сме 15 души, но имаме много повече хора като доброволци. Това е идея, която сама си намира хората и намира начин да се случи.

За екипа ни има още един интересен момент. Хората, които са се включили, са от различни държави. Имаме дори участник бегълка от Ирак, американка, имаме българи. Като професии спектърът е много широк. Започваме с експерт по емиграция и интеграция. Имаме хора от ООН, от комисарията за бежанците и Червения кръст, от съвета за жените бежанки. Имаме адвокат, финансист, музикален продуцент, дизайнер, фермер, главен готвач. Всякакви хора събрани заедно. Дава ни много нюанси.

- Теб с какво те обогати участието ти във вечернинките?

- С много неща. Като започнем с професионалните умения за организиране на събитие, как се подбира екип, защото всяко събитие има различен екип. При нас домакините имат по-голяма роля от нашата. Те са двигателят на събитието и те са тези, които определят какво и как да се случи. Всичко зависи от това как те си представят вечерта. Всеки път екипът е нов заради домакините. Съвсем естествено се създават нови приятелства и познанства. Ние с тези хора продължаваме да си поддържаме контакти, да работим, да се чуваме, да се виждаме, да си помагаме.

- Според теб готвенето или сядането край масата е по-лесният начин за сближаване на непознатите?

- За мен това е един супер начин и са взаимосвързани.

- Весела сподели, че според нея по-лесният начин е като вече е сготвено и се сервира, тъй като всички могат да седнат на масата, но не всеки може да готви.

- Да, вярно е, но е много готино, когато всички готвят заедно и после заедно хапнат. Нашите домакини правят и кулинарни курсове. Ако толкова ти хареса кухнята на Доминиканската република, например, може да се запишеш на курс. Нашата домакиня Джохана ще ти покаже как се правят всички тези вкусотии и после заедно ще хапнете. В самия процес на готвене могат да се случат много неща, които иначе не биха, ако седнете просто да похапнете. А докато готвите ти ще нарежеш едно, аз ще направя друго. Това е пак комуникация.

- Какви са според теб чужденците в България? В нашето общество сирийският въпрос стана доста актуален. Как виждаш ситуацията?

-  Той не е толкова важен. Просто стана голям. Иначе сирийци си има в България отдавна. Ти нали чу, че като беше блокиран пътят от Казанлък, излязоха хора, които казаха, че не желаят да се мърсят града?

-  Да, беше доста крайно.

- Знаеш ли кое е куриозното? Маслодайната роза, която расте в Казанлък и не само, тя идва от Сирия. България винаги е била на кръстопът и не е учудващо, не е и нещо ново. България става все по-привлекателна и за хора от Европейския съюз, и за хора от трети държави, за бежанци.

-  За живот, за работа, за развлечение, за туризъм – кое най-вече според теб?

- Скоро излезе в някоя от световните медии класация за петте най-горещи града за туризъм. София беше на второ място. В България обаче е лоша администрацията. За бизнес е тежко, защото има тежки и тромави процедури. Много хора ми се оплакаха, че им е трудно да поддържат ресторанта си жив, защото просто винаги нещо става. Променят им наредбата. Първо им казват едно, после второ. Казват им, че дадена новост ще трае няколко седмици, а тя трае няколко месеца. Така че за бизнес – България не е най-блестящата. С плоския данък, който скоро ще бъде махнат, това ще бъде облекчение. Иначе в картата при интервютата хората масово казват, че българите сме един гостоприемен, толерантен, отворен народ. Според мен в медиите това не се отразява добре, а също така смятам и че медиите пишат неверни неща.

- Имаш предвид, че представената посока не е обективната ли?

- Да, това имам предвид. Със сигурност посоката не е обективната. Медийната среда в България не е устойчива. С тази фондация, с която се занимавам, например представяме данни за медийната устойчивост. Всяка година България отива все по-надолу в класацията. Идексът се казва MSI (Media Stability Index). Това изследване го организират от IREX. За това смятам, че медиите повече вредят. Вместо да уталожат и успокоят страстите, те ги разпалват. Ако медиите си вършеха работата, щяха да покажат позитивния пример. Въобще не е вярно, че бежанците искат да крадат, да сеят болести и зарази.

- Значи смяташ, че по-правилното разглеждане на въпроса е от чисто човешката му страна, а не политическата, икономическата или религиозната?

- Проблемът е комплексен и има своите гледни точки. Има си и политическия въпрос, и икономическия, и културния, и човешкия. Не можем да кажем кое е по-важно. Ние като гражданско сдружение гледаме човешката гледна точка. Естествено, че ДАНС ще разглежда въпроса от гледна точка на сигурността и безопасността. Всичко трябва да бъде много повече балансирано. Още повече, че българските политици не познават международното право и правят абсолютно незаконни неща.

Незаконно е да се затваря границата на България. Подписали сме през 50-те години Женевската конвенция, че гарантираме защита на бежанците. Ако дойде някой и каже „Аз съм бежанец”, се започва процедура проверка дали той е бежанец или не. Не може да се затвори вратата пред носа на някого без са проверени нещата. Още повече имаме процедура и се изисква проверка. Комисарът, отговарящ за Източна Европа, беше тук наскоро. Той каза същото.

- Излиза, че тази ситуация идва при нас, за да покаже, че имаме нужда да излезем от стереотипа и да приемем различните. Без значение цвета на кожата, очите, косата или религията. Даже напротив, приемането може да ни обогати и това е пътят за интеграция и едно по-добро същестуване на нас с останалите култури.

- Да. И това. Смятам, че, ако един човек не приема другите, то той не приема себе си. Това е, върху което българското общество има да работи. В най-общ смисъл, ако е изпълнен с негативизъм, омраза, недоволство, това е винаги към самия човек. Когато човек е в мир със себе си, държи живота в ръцете си, може да се оправи с живота. Дава това право и на другите, т.е. приема ги като равни. Когато е потиснат, комплексиран, това избива точно в противоположното – мачкане на другите, неуважение, несъобразяване с тях, незачитане.

- България понякога е определяна като страна от Близкия изток. Толкова близки или толкова далечни сме със страни като Сърбия, Индия, Виетнам, Турция, Франция, Перу като традиция, кухня?

- Има си разлики, но не мисля, че България е част от Близкия изток в никакъв случай. Имаме много сходства с Близкия изток. Факт е, че България идва от там. Велика България е на изток, в Азия. Била е една огромна федерация между държавите. Много е интересно да се обърнем назад и да погледнем, че българите никога не са имали роби.  Много интересен факт, който се забравя. Българите винаги са проявявали търпимост, толерантност и приемане. За това ми се вижда алогично да се „джафкаме” за някакви 5000 души. Но това е по-скоро за мен е резултат от комунизма и от това, че българският народ е поставен в много мизерно положение. И в политическо, и в икономическо, и в културно.

- За настоящия момент ли говориш или за миналото?

- За настоящия момент. Имам предвид последните 60 години. България просто не е България. Аз мисля, че българският дух е нещо много по-различно и по-силно. Той пак ще си дойде. Мен това не ме притеснява. Ще се възродим като Феникс. Знаеш, че сме минали през доста препятствия, робства и т.н. и винаги сме се възраждали. Пак ще се случи. Това, че сега сме в ниска точка, значи че пътят само нагоре.

- Ще те върна към повода на нашата среща – картата. Кои са държавите и защо точно тях избрахте да включите в първата хартиена карта?

- В първата хартиена карта имаше чисто технически параметри. Има 26 квадратчета, в които не можехме да сложим повече ресторанти, макар че вече имаме таблица с още 25 места, които чакат реда си. Дали сме 19 държави, които сме задали като основни. Ако имаме още общо 5 ресторанта от Индия, сложили сме един, а другите ще ги добавим с течение на времето.

Критериите на картата са два. Първият е или главният готвач, или собственикът да са от сътветната страна на произход. Вторият е да се съгласят, защото имаше хора, които казаха, че не желаят да участват. Искам да отбележа, че освен интернационална кухня, ние представяме и българска кухня, тъй като емиграцията е двустранен процес. Правихме българско „Мулти Култи” за една Коледа, за да видят представителите на другите държави какво са пълнени чушки, например. В тази карта има два български ресторанта и един магазин.

- Участието ти в проекта има ли общо с американския филм с участието на Мерил Стрийп „Джули и Джулия”?

- (Смее се) Не. Много харесвам и филма, и  Мерил Стрийп, и Джулия Чайлд. Биографията на Джулия Чайлд е изключително впечатляваща. Препоръчвам я за четене. Тя е една позитивна, ведра жена. Истинската Джулия Чайлд е доста впечатляваща жена, която бърка яйца с перлите. Тя е изключително мотивираща и е променила американската кухня в много голяма степен.

- Има ли планове картата да се разрастне и да достигне други градове, например Пловдив?

- Да, има. Живот и здраве, сайтът е проектиран в съответствие в гугъл и целия свят. Включени са и български градове, и други градове и държави. Имаме си агенти. Няколко души от „Мулти Култи” са в Брюксел, Ниш и т.н. Планираме да осъществяваме контакти навсякъде и да пренесем модела и в други градове. С тези хора са водени разговори и се очаква всеки момент да се стартират нещата и там.

- Какво ще пожелаеш на читателите на MediaCafe?

- Любимият ми въпрос. Нека бъдат здрави, да бъдат господари на живота си, да го правят по своя собствен вкус и виждания, а не да следват чуждия пример.

тагове: кухня, култура, мултикулти, карта, храна