Топ новини:

Какво се случва при извънредно положение?

13 Март 2020 коментара Младежка медия;
Какво се случва при извънредно положение?

Уредбата, която се отнася до обявяване на извънредно положение на територията на цялата страна, е изключително постна и дава възможност за различни тълкувания, както и за основателни страхове по отношение на прилагането й.

В конституцията терминът извънредно положение се споменава 6 пъти, винаги в комплект с военно положение. Правото да се разрешава обявяване на извънредно положение е дадено единствено на парламента. То може да става по искане на Министерски съвет и на президента. Президентът може да иска такова разрешение, когато парламентът не заседава. Тогава Народното събрание се събира извънредно и веднага.

Сега сме в хипотезата на действащ парламент. Тук правото да се иска обявяване на извънредно положение е единствено на правителството. Парламентът разрешава с обикновено мнозинство.

Какво се включва в извънредното положение и какво следва с неговото обявяване. Конституцията продължава да е твърде сдържана. В нея има само една норма, свързана с човешките права. След като основният закон казва, че основните права на гражданите са неотменими, че не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, се прави едно изключение.

"При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите", пише в основния закон. Веднага след това се казва, че дори и при извънредно положение не могат да се ограничават правата, свързани с правото на живот. Не може да се ограничи и правилото, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. Действа и правилото, че никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие. При извънредно положение остават в сила и всички права, свързани с презумпцията за невинност. 

Според конституцията с извънредното положение не може да се нарушава правилото, че личният живот на гражданите е неприкосновен, както и че всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. При извънредно положение обаче може да се ограничава правилото, че "никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи".

С извънредното положение не може да се ограничава и още едно право - "свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними".

Това означава, че всички останали записани в конституцията права може да бъдат ограничавани. Важно е да се отбележи обаче, че това ограничаване може да стане само със закон. Това означава само от Народното събрание.

Какво ще стане след обявяването на извънредното положение, което със сигурност ще има временен характер. Очевидно ще може да се приемат закони с временен характер. Това може да бъде закон, в който да се предвиждат санкции при неизпълнение на някакви, свързани с конкретната карантина указания или нареждания на държавни органи. За времето на извънредното положение.

Основните правомощия ще са на правителството, което ще може да внася в парламента за приемане такива закони.

За извънредно положение говори закона за отбраната и въоръжените сили. Специално то се обявава по същия ред, но изречно е посочено, че става дума само за случаи "при възникване на опасност от въвличане на  България във военнополитическа криза или във въоръжен конфликт", вън от случаите на обявяване на война и военно положение. Очевидно няма опасност нито от външнополитическа криза, нито от въоръжен криза. Затова и тук става дума за специфично извънредно положение, извънредно положение само по ЗОВС и би било не само спорно, но и опасно правителството да ползва тези норми.

Затова ще се задейства очевидно Законът за защита при бедствия. В него се предвижда, че се задейства единна спасителна система при определени хипотези. Една от тези хипотези "ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести". Тук като дейности по защитата на населението са записани :

- предупреждение,  изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието, оповестяване, спасителни операции, оказване на медицинска помощ при спешни състояния, оказване на първа психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи, временно извеждане, евакуация, укриване и предоставяне на индивидуални средства за защита и други подобни.

За съжаление и този закон е твърде общ и неясен. Той работи с термини като например "други операции, свързани със защитата".  Това дава възможност за наистина твърде разширени тълкувания и за отваряне на вратата към  извънредни правомощия на изпълнителната власт. 

Информация: в. Сега

тагове: извънредна ситуация, криза, епидемия, война, правителство, закон, конституция, права, хора