Топ новини:

Ужасът на travel фотографията с Димитър Караниколов

26 Февруари 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Ужасът на travel фотографията с Димитър Караниколов

Любимите дестинации на фотографа са Монголия, Куба, Исландия и Мианмар, но най-любима, от всички, си остава България

Когато става въпрос за travel фотография, винаги се заплесваме по чуждото. Онова екзотичното, което мнозина от нас могат да зърнат единствено през снимките на късметлиите, докоснали се до него на живо. Много често сме чували как български фотографи се оплакват, че не могат да си позволят да пътуват и затова нямат разнообразни кадри, но дали наистина е така? Няма ли България какво да предложи, че дори в повече?

На тази тема говори в бар „Отсреща“ Димитър Караниколов – един от видните родни любители фотографи. Казваме любител, не защото работата му не е на световно ниво, а защото я прави за удоволствие. Реално, снимките му са толкова добри, че биват публикувани в National Geographic, Lonely Planet, Fubiz, дори Adobe използват част от монголската му серия за рекламната кампания на новосъздаден сървър. А иначе, по образование Димитър Караниколов е архитект. Занимава се професионално с архитектурни визуализации, което, до някъде, обяснява и перфектните му умения с програмите за обработване, макар че неговите кадри са едва докоснати, колкото да подчертаят магията, без да я видоизменят и преувеличават. Последната страст на Димитър е фотографията с дрон, но сам признава, че, за него, няма значение с какво снима човек, нито с колко пиксела е камерата. Важното, на първо място, е съдържанието на снимката, после концепцията и чак накрая цветовете и мястото. Като заговорихме за места, той е обиколил не едно или две. Посещавал е Испания, Камбоджа, Мексико, Малдивите, Карибските острови, Мианмар, Филипините, Монголия, Исландия, Йордания, Гибралтар, Бали, Мароко, Португалия, Италия, Сингапур, Гърция, Дубай, Китай, Германия, Япония, Перу (където му крадат фотоапарата), Малта, Македония, Куба, живял е в Англия. Признава, че понякога е изморително, но от друга страна преживяваш приключения, които иначе не би.

                             

„Монголия е една от най-автентичните държави, които съм посещавал. Там хората наистина не бяха виждали туристи преди в живота си. Казахите са изключително свободни духом. Попитахме ги на кого принадлежи земята, на която живеят, а те не можаха да разберат въпроса. „Да принадлежи? Не принадлежи на никого!“, отговориха. Много са интересни. Територията им е много голяма, но пуста. Почти не се срещат дървета. Децата се учат да яздят без седло от четиригодишни. Тъй като почвата е неплодородна, не ядат зеленчуци, само месо и въпреки това са изключително здрав народ. Ловните орли служат на стопаните си седем години, след което биват пускани на свобода. Друг интересен факт е, че всички продукти са или руски, или китайски. Само руските джипове могат да се движат безпроблемно в степите. Там всичко се казва Чингис Хан, включително водката. А хубавата водка се казва Чингис Хан Gold.”, разказа Димитър.

Въпреки че нямат много, хората в Монголия са се държали гостоприемно с чужденците. Поканили ги в домовете си, дори, на сватба.

Други любими дестинации на фотографа са Куба, Исландия, заради природата, и Мианмар, който съчетава много култури в едно. Там, внасянето на дрон е забранено. Монасите в храмовете имат анти-дрон пушки и при всяко нарушение ги свалят. Това се е случило и с дрона на Димитър, но всичко си е заслужавало. Именно снимка на дете монах в храм в Мианмар влиза в селекцията „избор на публиката“ за travel фотография на National Geographic. Оказва се, обаче, че на тези деца им се плаща, за да позират за туристите. Това е само един от многото примери за ужасът на пътуващата фотография.

„Ужасът на travel фотографията е в това, че в днешно време всички сме туристи. Всичко се превърна в бизнес. Вече е рядкост да си истински пътешественик, на посещаваш места, на които никой не е бил, да уловиш това, което никой не е. За жалост, вече всичко е режисирано. Един и същи кадър го имат хиляди души. Струпват се на групи пред някой храм или някоя пирамида, или църква. Бутат се, нагласят се, не изследват истинската култура на страната. В един момент осъзнах, че България е една от най-загадъчните и неизследвани дестинации в Европа и има много повече какво да предложи, отколкото чужбина.“

Подобен е случаят с Арън Клейн – британски фотограф, на когото Димитър се възхищава. През 2017-та Клейн идва в България и заснема невероятна поредица с кукери. Кандидатства с тях в международни конкурси, в следствие на което, кариерата му се изстрелва до звездите, заради уникалността на традициите ни. Сега, той е един от големите професионалисти в бранша, а снимките на кукерите са част от списанията на National Geographic.

Същото установява и Тимъти Алън, който е приятел на Димитър Караниколов и не веднъж е водил фотографските му пътешествия. Тимъти се изморява от всичките нагласени и изкуствени фотографии и идва в България. Димитър го развежда из малките родопски села, от които остава повече от впечатлен. От начина ни на живот, от бита, от отношението и красотата на природата. Явно имаме много повече какво да дадем на света, отколкото смеем да предполагаме.

Но пътешествията са си пътешествия. Кой не би искал да пътува? За бъдеще Димитър желае да посети Етиопия, Намибия, заради контраста между пустиня и море. Иска да се завърне в Исландия, за да заснеме поредица с дрон, а най-голямата му мечта си остава Антарктида. Но независимо къде го отвее вятърът, винаги ще се завръща у дома, за да запечата и родните ни богатства.

                  

                  

Повече от фотографията на Димитър Караниколов може да видите ТУК или в Instagram

тагове: фотография, travel, пътешествия, Куба, Мианмар, Монголия, Отсреща, Димитър Караниколов, Арън Клейн, Кукери, National Geographic,