Топ новини:

AJ Petkov за актовата фотография и красотата в най-съвършената й форма (СНИМКИ)

22 Декември 2018 коментара Паулина ГЕГОВА;
AJ Petkov за актовата фотография и красотата в най-съвършената й форма (СНИМКИ)

„Професионалната ми етика стига до там, че когато моделът се съблича пред мен, се обръщам настрани. Не е желателно да се втренчваш по време на снимки“, споделя фотографът 

Актовата фотография е художествен раздел във фотографията, която акцентира върху голото човешко тяло и неговата красота. Произлиза през XIX-ти век в западните страни от фотографи, които са се стремели да преобразят фотографията в средство за изящни изкуства. След Първата световна война авангардните фотографи като Брасай, Ман Рей, Ханс Белмър, Андре Кертес и Бил Бранд стават по-експериментални в изобразяването на голотата, като използват отразяващи изкривявания и техники за отпечатване, за да създават абстракции или изобразяват реалния живот, а не класическите алюзии. Поради провокативната страна на жанра, той бива често отричан, дори заклеймяван, но колкото повече се доближаваме до модернизма, толкова повече хора започват да го приемат не като нещо пошло, а като още един вид изкуство. 

Днес много родни и чуждестранни фотографи могат да се похвалят с усъвършенстването на стила, а ние ще ви запознаем с един от пловдивските представители Атанас Петков, по-известен като AJ Petkov. Атанас снима от над 15 години, пред апарата му са заставали едни от най-добрите модели, спортисти и членове на модния бранш. Съчетава голотата с представата за нея в илюзорна среда, често пресъздава реалността и още по-често си играе с цветовете.

 

Вижте какво сподели той за MediaCafe.

Първо здравей и благодаря за участието. Кажи на нас и читателите как откри страстта си към фотографията?

Здравейте и благодаря за поканата. Пропуснал съм момента, в който съм заслужил подобна чест и останах приятно изненадан. Казвам се Атанас Петков и желанието ми е да бъда фотограф! Светлина, светлина и красота е фотографията за мен! „AJ“ не идва от, както някой би предположил, Armani Jeans, а от Атанас Йорданов. Бих Ви разказал история, в която като дете откриваме с дядо ми стар фотоапарат в килера, но не, нямам такава. От близо петнадесет години съм увлечен от фотографията. В началото снимах каквото ми беше интересно, но преди три години реших, че моята фотография е актовата и трябва да се профилирам в тази област. Добре е всеки фотограф да избере своя жанр и да се съсредоточи в него. Изгодно е дори финансово, защото си набавя само оборудване, от което се нуждае. Това, разбира се, не означава да спре да снима друго и да експериментира. 

Моите амбиции, освен към актовата, са насочени и към модната и рекламна фотография. Преди два месеца направихме работилница, която мина успешно и при засилен интерес, съдейки по задоволството на присъствалите. Надявам се подобни мероприятия, в които разкривам сам или екипно тънкостите на актовата фотография, да станат традиция. 

Ти, както казахме, откриваш себе си в актовата фотография. Разкажи ни защо почна да се занимаваш точно с нея?

Във фотографията винаги ме е привличала възможността да покажа красотата на голото тяло и да разкажа история от 1000 думи с един кадър. Какъв по-добър начин да го направиш с един от най-вълнуващите ѝ стилове - актовата фотография? Тя представя красотата на човешкото тяло в най-съвършения му вид и форма. Когато моделът и фотографът са одухотворени и влагат сърце, душа, тяло (понякога с ожулени колена) в процеса на снимане, резултатът е вълнуващ. В кадрите ми присъстват различни истории. Идеята ми е да накарам гледащия, освен чисто визуалната наслада, да се задълбочи и да намери „неговата“ история или мечта. Част от проектите възникват в главата ми спонтанно, други след обмисляне и подготовка.

Пътувал съм 400 км до Турция, за да реализирам кадъра в тръбата, който се беше формирал предварително в съзнанието ми. Най-грандиозният любителски проект, който съм реализирал, се случи с помощта и участието на ТОП-гримьора Слави Стоянов, който е един от най добрите в областта си. Попаднах на снимка на крипта, която се оказа в паметник в град Перущица, на десет минути път с кола от Пловдив. За да изкараме един кадър се подготвяхме дни наред, проучихме терена, разположението му, как пада светлината в различните часове, поръчахме специална златна боя... В деня на снимките десет човека работихме дванайсет часа. От сутрешния грим, до заснемането в късния следобед. Всички участвахме от любов към фотографията, а наградата ни беше крайният резултат.

Кога актовата фотография преминава в графа порнография?

Имаме ли директно излагане на показ на интимни части, без да се гони „Арт“ ефекта от снимката, тогава можем да говорим за прекрачване на границата между арт и порнография. Според мен, в порнографската графа може да се зачисли и всеки друг кадър, без конкретен замисъл, поза и адекватно изпълнение, сниман „просто така“. „Просто така“ снимат голяма част от навлизащите в актовата фотография. По този начин „трупат“ популярност или просто се хвалят.

Съветвам моделите си, когато снимат с нов фотограф, винаги да изискват и да преглеждат портфолиото му, от което става ясно, какво е нивото и мотивацията му. Навлизащите в Акт-а е удачно да снимат приятели или да ползват услугите на професионални модели, които имат правото да откажат ангажимент, ако преценят, че нивото на фотографа не отговаря на калибъра им, или обратното. Разпространен начин на снимане е “TFP” или „Time For Print”, при който фотографът „заплаща“ на модела с кадри, а моделът дава времето си.  

Кое е водещото тогава при нея? Нещото, което „продава“ – еротиката или изкуството?

Безспорен факт е, че „сексът продава“. Кадър, който е отчасти актов или загатва, според мен, има много по-голям шанс подсъзнателно или осъзнато да привлече повече интерес. Това, което се опитвам да покажа на хората е една от най-чистите, красиви и естествени форми - играта на светлината с голото женско тяло. Няма жена, която да не изглежда добре от фотографска гледна точка, защото всичко е до светлина, поза и малко пост обработка.

Един от забавните моменти е, когато моделът иска да бъде заснет от „красивия“ му профил. Повечето хора, които са заставали пред камерата ми, се чувстват по-комфортно, когато позират от страната, която си харесват. Това е един от многото фактори, с които понякога се налага да се съобразявам, за да заснема естествен кадър. Та на въпроса... „Продава“ еротичното изкуство. 

Как се приема актовата фотография у дома и как по света? В частност, как колегите ти приемат твоята работа?

Актовата фотография е постоянен предмет на дискусии между хората, които имат удоволствието да я снимат. Лесно е да се прекрачи границата между красив „акт“ и порнография. Голяма част от колегите ми са изключително добронамерени и оценяват положително работата ми. За жалост има и не толкова добронамерени, поради ред причини - професионална завист, модели и прочие. Не задължавам никой от моделите си да снима ексклузивно с мен. Напротив! Стимулирам ги да снимат с добри фотографи, което е своеобразен опит за тях. За жалост, предположението на повечето хора е, че попадайки в среда от фотографи, ще са заобиколени предимно от извисени интелектуалци. Много са точно такива, защото добрата фотография е светоглед, но не само. Като цяло, фотографията, освен удоволствие, е и прекрасно хоби, което развива положителни качества. 

Кадрите ми са донесли няколкократно признание. Разпечатани са в луксозни международни каталози, част от които са тези на Фото Форум, както и на международния фото салон в Пловдив. Достигнах второ място в конкурс свободна категория за фотограф на месеца на една от най-големите фотографски платформи. Признание, което получих е и писмената покана да участвам в малка международна група, обединяваща световния елит на модели и фотографи. До скоро бях първият и единствен българин там. 

В България фотографите масово копират, основно руски модели на снимане. Европейският стил на снимане е по-„дарк“, имаме влечение към по-тъмното и загадъчно. Докато извън континента се харесват „по-светли“ фотографии. Аз лично не копирам. Всичко се заражда в главата ми на мига или след обстойно планиране и проучване за по-сложните кадри. Начинът, по който определен човек разглежда дадена фотография е въпрос на интелект и култура. За един е Фибоначи и светлина... за друг... 

Каква символика носи обективът за теб?

Обичам да стоя зад обектива, но имам няколко не лоши изяви, като модел. Бих желал да благодаря на моя талантлив колега и приятел – Стоян Пенов, който ми направи най-хубавите снимки в живота. Използвам обектива, когато желая да се скрия от света или да го открия. Въпрос на настройка. Това, което мога да посъветвам „младите“ фотографи е да не спират да снимат любимата си теми във всеки възможен момент. Резултатите ми са плод на 90% труд, 9% талант и 1% късмет.

Кое е най-главното, което моделът трябва да преодолее, за да застане гол пред обектива ти и как му помагаш да се отпусне?

Разговарям с него, опознавам го, когато обстоятелствата позволяват. Винаги преди да пристъпим към снимки с нов модел, намирам време за така наречената „предигра“, която си е специфично ухажване. Разговорът може да повлияе на мотивацията ми. Не снимам на „всяка цена“. Нужно е изграждане на доверие, опознаване, доколкото е възможно, и създаване на благоприятна атмосфера. Често моделите, с които имам удоволствието да работя, са ми напълно непознати. Те винаги трябва да са сигурни, че предметът на съвместната ни работа е само и единствено заснемането на качествена фотография.

Всякакви закачки на сексуална тематика са недопустими. Това не „разведрява“ атмосферата, а може да постигне точно обратния ефект. Много допринася леката и шеговита комуникация, без да се държиш като пън. В крайна сметка, ако си избрал да снимаш хора, трябва да умееш да комуникираш с тях. Пипането на моделите също е крайно нежелателно, освен, ако ситуацията не го налага. Позволявам си да навлизам в личното пространство след предварително извинение и разрешение. 

Професионалната ми етика стига до там, че когато моделът се съблича пред мен, се обръщам настрани. Не е желателно да се втренчваш по време на снимки. Погледът трябва леко да описва тялото, за да може да прецениш позата и светлината. Ако моделът се втренчи в теб, това е друг въпрос. Често срещан е случаят, в който приятел, мъж или близък на модела желае да присъства на снимките.

Присъствието на трети човек, ако не го изисква работата, особено с непрофесионален модел, не само, че не подобрява процеса, а дори го влошава. Човек се озовава на място, на което, реално, няма как да бъде полезен. И в един момент започва да нервничи, че и акъл да дава, тъй като е гледал братовчедка си „фотографката“ как снима и вече му е ясно. В подобни случай отговорът ми е „Не“, защото, за мен, фотографията е не само работа и хоби, но и забавление и начин да изпускам парата. Ако имам нужда от помощ, ползвам подготвен асистент.

Тогава как се справяш с ревността – дали към теб, дали към модела?

Фотографската ми среда е изградена предимно от широко скроени хора, на които ревността почти не им е позната. Ревността не ми е съвсем чужда, но в редките си и кротки прояви, обикновено, не е била без повод. При връзка фотограф-модел, което е клише, почти колкото футболист и манекенка, ревността е крайно демотивираща и действа непродуктивно. Случвало се е актуалната ми партньорка да бъде снимана от други фотографи или да участва в групова сесия. На подобно мероприятие единствената ми мисъл е как да направим добри кадри и да използваме максимално потенциала на средата. Всяка проява на ревност, дали от моя или от страната на партньорката ми, би ни отдалечила от заветната цел, а именно: Петилетката за две години. 

Тук мога да спомена и професионалната „ревност“, която на мен ми действа мотивиращо. Амбицира ме да заснема по-добри кадри от тези на колегата. 

Наскоро направи плаката и част от фотографията в дебютния спектакъл на актрисата Мария Миради. Каква е разликата между това да работиш с модели и това да работиш с актьори?

Да се работи с актьори и професионалисти, като цяло, е лесно. Предпочитам ги, защото професионалната подготовка спестява две трети от времето, което буквално е пари. Спортистите също са дисциплинирани и разполагат с набор от качества, подпомагащи процеса на снимане. С Мария и партньорът ѝ на сцената Борис работихме лесно. Изключително позитивни и добронамерени, веднага влизат в роля. Помня случая, в който казах на Мария, че ще снимаме с червен миникупър с бели ленти. Това ѝ беше достатъчно! Тя се подготви перфектно за снимките. Благодарен съм им, че ме удостоиха с честта да заснема плаката за представлението им. 

Кои са другите страсти на Атанас Петков, които не познаваме?

Човек, които обича родината си, близките си, любимата си и хобито си и се отнася към любовите си със страст. Той е способен да постигне истинско щастие и нирвана на духа... надявам се.  Дори и на мен ми се е случвало. 

Как мислиш, че ще се отрази 2019 година на фотографската ти работа?

Надявам се, като Европейска столица на културата, Пловдив да донесе повече красота, светлина, изкуство и „проглеждане“ в душите и сърцата. Да ни направи по-добри и човечни. Като кадри очаквам годината да донесе допълнително вдъхновение на мен, колегите и моделите. P.S. Тайно се надявам след Пловдив 2019 да имам златен паметник на Центъра, пред който феновете да поднасят дарове, ха-ха. Всичко ще отиде за благотворителност!

За финал, пожелавам на читателите Ви весело посрещане на празниците. Изпълнете ги с топлина, човечност и взаимност! Благодаря. 

Още актова фотография от Атанас, може да разгледате на официалната му страница ТУК

Още за пловдивските фотографи:

  • Димитър Дардов - виж ТУК и ТУК
  • Виктор Цонев - виж ТУК
  • Деян Романов - виж ТУК

 

тагове: фотограф, пловдив, aj petkov, актова фотография, жени, модели, голота, изкуство