Топ новини:

Джована Галиарди: Краси Ранков е друга театрална школа!

19 Юни 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Джована Галиарди: Краси Ранков е друга театрална школа!

Пловдивската актриса говори за хубавите и трудните моменти в театралната индустрия, за комедията „Ами сега!“ и за връзката между пловдивската и смолянска култура

Театралният сезон е към края си, но още има време и място за комедия. Точно на 1-ви юли в Дом на културата „Борис Христов“ ще гостува комедията „Ами сега!“, дело на Димитър Маринов и любимия на хиляди българи Краси Ранков. „Ами сега!“ е пиеса, част от репертоара на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“, в която редом до опитните застават двама млади пловдивски актьори – Джована Галиарди и Никола Орешков.

Дни преди спектакъла си поговорихме с единствената дама в постановката – Джована Галиарди, завършила Актьорство за драматичен театър в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ в класа на проф. Анастасия Савинова-Семова и ас. Виктор Бойчев – и двамата еталон за подражание в областта на театъра, в която работят.

- Джована, ти си възпитаник на пловдивската театрална школа. Разкажи ни за четирите години следване по Актьорско майсторство.

Аз съм горда възпитаничка на проф. Савинова и Виктор Бойчев, а се занимавам още от дете с танци при майка си Мариана Данева. От там свикнах със сценичното възпитание, но трябва да призная, че винаги съм имала проблем с говоренето пред хора. Въпреки това, театърът и киното ме влечаха и реших да пробвам. Подготви ме Симеон Алексиев и влезнах в ПУ. Така и не кандидатствах в НАТФИЗ, никога не развих това желание и необходимост да уча там.

През четирите години следване се сблъсках както с големи професионалисти, от които съм научила много, така и с много различни характери. Сблъсках се с преодоляване и на собственото си его. Анастасия Савинова е една истинска стихия, която ме взе в ръцете си, като парче пластилин, смачка ме и ме оформи наново.

- Какви са трудностите на артиста в обучителния период и какви, когато се превърне в професионален творец?

Трудностите в един студентски живот, главно, са финансите. Макар че аз съм от Пловдив и семейството ми е помагало, идва един етап, в който човек не желае да разчита на родителите си, а предпочита да се оправя сам. За жалост, артистичните специалности не позволяват лесно съчетаване с работа. По-големите трудности, обаче, са свързани със самото обучение. Има страшно много материал, който трябва не само да прочетеш и научиш, но и да разбереш, за да станеш добър актьор. Четири години изобщо не са достатъчни, за да излезеш подготвен на 100%. Определено учебната програма трябва да е по-засилена. Много тежък период за курса ми беше този, в който нямахме сцена. Учебен Театър бе в ремонт и ние репетирахме в една малка, порутена заличка – студена, при валежи се наводняваше, нямахме пространство.

След като завършиш, се сблъскваш с разочарованията. Осъзнаваш, че собствените ти представи рядко съвпадат с тези на другите. Сблъскваш се със силна конкуренция, с лоша организация, с ниско финансиране. Реалността е такава, че малките театри нямат достатъчен бюджет и не могат да предложат адекватни, на труда на служителите си, заплати. И на мен, и на много мои колеги ни се налага да работим на две, понякога и повече места. Не е нещо срамно, не е нещо необичайно, но това не го прави правилно.

- Какво би посъветвала младите, които тепърва искат да се развиват в кино и театър?

Бих ги посъветвала да не се отказват. Да бъдат постоянни, да се усъвършенстват във всеки един момент. Няма как един човек да е добър във всичко, но трябва да пробва. Да ходи на уроци, да ходи на кастинги. Трябва да е подготвен постоянно, защото късметът каца един път на рамото и не бива да се изпуска.

- Има ли мечтана роля и коя?

Да, има! Едната е Жана Д‘арк от пиесата „Чучулига“. Имах възможност да я играя в университета, което бе голямо предизвикателство за мен. Сюжетът е доста далечен от българите, но аз успявам да намеря допирни точки. Душевността на Жана ми харесва, защото тя не е типичната, влюбена жена. Тя е влюбена в идеята за свобода, в революцията, борбена и жертвоготовна е.

Другата роля, която тотално си противоречи с Жана, е Ана Каренина. Бих искала поне веднъж да изиграя тази невъзможна любов, този невъзможен избор. Също бих искала да се срещна с персонаж, който е коренно различен от мен дали чисто физически, или емоционално.

- Театрален град ли е Смолян?

Да! Смея да твърдя, че Смолян е театрален град, въпреки четирите години, в които е бил закрит, и трудното му възстановяване. Има редовна публика за всички постановки – местни, гостуващи, концерти. Зрителите ни са с богата театрална култура и залите почти винаги са пълни.

- Смолянският и пловдивският театър винаги са били тясно свързани.

Да, така е! Всички знаем, че Кръсю Кръстев е бил дълги години директор на Родопски драматичен театър. След преместването му в Пловдив, театърът става открита сцена на Драмата. И в днешно време двете институции са в много добри отношения. Гостуват си на обменни начала. До колкото ми е известно, преди години е имало обмен и на режисьори и актьори. Би било интересно, ако и сега се съживи този вид практика.

- Участваш в комедията „Ами сега!“, която ще гостува на 1-ви юли в ДК „Борис Христов“. Издай ни малко повече за сюжета, работния процес и отношенията между персонажите и актьорите.

Пиесата говори за взаимоотношенията между мъжа и жената в брака, за изневярата и за един любовен многоъгълник, която се образува в комедия на ситуациите. Процесът на работа беше великолепен. Актьорският състав е прекрасен. Партнирам си с Красимир Ранков, Никола Орешков, Васил Четанов, Митко Димитров, който наричаме абитуриент старша възраст, Румен Митев. Репетициите минаха много леко и приятно.

- Какво е да те режисира Краси Ранков?

С Краси Ранков се работи страхотно. Той е една друга школа, която, ако не си получил в университета, получаваш всеки път от него. Той работи страшно детайлно, ако имаш нужда те движи по сцената. Обръща внимание на говора и смисъла на всяка реплика. Държи на точния текст и дисциплината. А извън работа е много забавен. Много съм му благодарна, защото даде шанс и на мен, и на други млади актьори от театъра да се изявим. Малко режисьори, на негово място, биха го направили, защото търсят повече житейска опитност.

тагове: ами сега, джована галиарди, краси ранков, смолян, пловдив, театър, кино