Топ новини:

Гаро Узунян: „Целта на „Уиски хроники“ е да образова хората, а не да проповядва да пият“

05 Ноември 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Гаро Узунян: „Целта на „Уиски хроники“ е да образова хората, а не да проповядва да пият“

България е на 8-мо място по консумация на ирландско уиски. А в световен мащаб Ирландия произвежда едва 4% от уискито на Земята

Водата на живота, позната по-добре като уиски, се появява в Ирландия през 1172 година според писмените сведения. Оттогава се развива, пренася се в Шотландия, а към днешна дата може да го наречен една от любимите и най-предпочитани спиртни напитки. Заради комплексните си вкусови качества и високи градуси, уискито е питие за ценители. Отнема твърде дълго време за изработка и отлежаване, че да е за масова консумация. Историята на уискито е многопластова и интересна, а част от нея вече е събрана в първите в страната ни „Уиски хроники“ – дело на пловдивчанина и уиски любител Гаро Узунян. В нея се набляга на шотландския произход , проследявайки различни епохи, митове и фентъзи елементи, все свързани с алкохола.

Премиерата на първата част от литературната поредица се състоя на 29-ти октомври в бар „СандъкЪ“ в творческия квартал „Капана“. Сред много гости, добри приятели, опияняващи аромати и вкусен шоколад, вече 1/3 от тиража на книгата е раздаден. Дни след премиерата, Гаро Узунян застана пред MediaCafe, за да си поговорим по-подробно за този спиртен, отлежал справочник и културата на пиенето.

- Кога се зародиха хрониките?

Зародиха се преди две години във facebook страница с идеята да се споделя селектирана информация за произхода, легенди, техники, икономически обстоятелства и любопитни факти за уискито. Покрай ежедневната ми работа върху тематиката и това, което научих в EWA (Академията за уиски в Единбург), реших да издам и книгата. Тя е главно превод от чуждестранни трудове и специализирани издания, оформена художествено. Уискито е най-сигурният и най-динамичният финансов инструмент, при който нещата вървят само нагоре. Познанията по темата биха ни помогнали да взимаме избор и да осъзнаем, че уискито не е алкохол за напиване, а инвестиционен инструмент. Хрониките споделят информацията с широката общественост и са специални, защото нямат еквивалент на българския печатен пазар. Няма нито един наръчник за уиски, който да ограмотява хората. Моята книга е малка, но широко обхватна. В края ѝ са записани и няколко интересни случки от бар „СандъкЪ“. Надявам се в бъдеще да успея да продължа поредицата.

- Предстои ти турне из България. Кои градове ще посетиш?

Започваме със София на 13-ти ноември. След това ще обиколя големите градове, като Стара Загора, Бургас, Варна, Казанлък, Велико Търново, Велинград, където ще е и гвоздеят на предколедната програма.

Нямам база за сравнение дали проектът е сполучлив, или не, но доста хора проявиха интерес към книгата. Самоиздал съм я без спонсорство, само с помощта на личния ми екип. Тя не е булевардна, а специализирана. Търсят я сериозни мъже – за себе си, за приятели, за колекции.  

- Къде може да се открие книгата?

За сега я изпращаме по интернет и в няколко локации в квартал „Капана“. Хубавото при нея е, че съдържа сложни теми, но написани по лек начин. Не наблягам на академичния стил, защото няма какво да доказвам. Важно е съдържанието да не е като монолог, а като диалог с читателя.

- Защо точно уиски?

Истината е, че аз не пия много, но харесвам уискито като алкохол, защото неговата история датира документално от 500 години. Има над 30 закона за регулация, а в Щатите са още повече. Много асоциации и сдружения работят за популяризирането и опазването на напитката и наследството, което оставя след себе си. Уискито изисква уважение, отношение и разбиране!  

- Според теб коя държава произвежда най-хубаво уиски?

Всеки иска да вземе дял от пазара. Ирландците създават първото дестилирано уиски, а шотландците го правят популярно по света. Но за да съществуват ирландското и шотландското уиски, е необходим американският бърбън, чиито бъчви после се използват за отлежаване. Трите държави са зависими едни от други и работят в колаборация.

Япония безспорно доказа, че може също да произвежда страхотно качество. В последните 10 години тя държи рекорда в колекционерските уискита. Тайван също изскочи на картата с уникални уискита, които спечелиха безброй награди за отрицателно време. Не случайно ги наричат „пришълеца от изтока“.

Шведите също търсят своето място на пазара и напредват доста сполучливо. Нещата се развиват, но всички копират и припознават технологията и законодателството на Шотландия.

- А какво е нивото на българските производители?

Една от най-големите местни компании твърди, че е купила 30 000 бъчви. Очакваме да видим какво ще създадат. Проблемът при нас е, че хората, които разбират са малко. Малко са и тези, които правят избор, различен от корикомските марки. Това за мен е признак на лош вкус! Все още сме праволинейни в потреблението си, а разликите в цените не са големи. В същото време България е на 8-мо място по консумация на ирландско уиски. А в световен мащаб Ирландия произвежда едва 4% от уискито на Земята.

- Разкажи ни една интересна случка от „СандъкЪ“.

Веднъж влезе един свещеник, а на стената си имам няколко уиски библии – единствената книга-еквивалент за оценки.Когато свещеникът премина през бара му казах: „Отче, вижте колко различни библии имаме тук. Не като тези в църквата.“ При което той с голямо чувство за хумор ми отвърна: „Да, но за разлика от библиите в църквата, с чиито автор не съм имал възможност да се запозная, имах възможността да се запозная с автора на настоящите уиски библии.“ Получи се много готина и забавна закачка.

- Имат ли българите култура на пиене?

Културата ще се повиши, ако се повишат и познанията. Книгата помага именно за това. При нас отношението в алкохола е насочено главно към виното и ракията. Лошото е, че колкото и хубаво вино да имаме, нямаме световен пазар за него. Ракията пък е част от българския фолклор. При уискито най-голяма култура имат французите, защото те са най-големите потребители на малц.

- Кога ще се промени практиката в България за двойни стандарти при внасяне на чуждестранен алкохол?

Двойният стандарт се състои в това, че се внася алкохол, лежал в изхабени бъчви с минимален срок на отлежаване от три години. Наскоро Комисията за защита на потребителя каза, че ще направи изследване на осем групи стоки, две от които са алкохол. Имаха три месеца за целта, вече влизаме в седмия. Аз за две седмици направих един вкусов експеримент. Набавих си няколко марки масов алкохол от английски и немски пазар и същите марки, в същата разфасовка, от голяма верига за хранителни стоки в България. Поканих десет човека, на които дадох да дегустират паралелно и двата вида, без да знаят кое е за родния и кое за западния пазар. Девет от десет човека избраха профила, който е за Западна Европа. Разликите във вкусовете и ароматите бяха фрапантни. Нямаше разлика единствено в 12-годишно отлежалото уиски.

Публикувахме данните без да споменаваме марките, за да може веднъж завинаги този проблем да се признае. Затова, ако вдигнем нивото на култура, ако заложим на качеството, а не на количеството, няма да се сблъскваме с подобни ситуации. Това е целта и на книгата – хората да се образоват, а не да проповядвам да пият!

тагове: гаро узунян, уиски, уиски хроники, книга, капана, алкохол, пловдив, сандъкъ, ирландия, шотландия, америка, япония