Топ новини:

Гофреди с Мая, чиято снимка на снежен Пловдив обикаля света

29 Декември 2013 коментара Славена Шекерлетова;
Гофреди с Мая, чиято снимка на снежен Пловдив обикаля света

Гофреди, а не гофрети, също като бисквиди - става дума за разкошни сладки квадратчета с карамел, банани и сладолед, и с шоколад и сладолед, на терасата на едно заведение в центъра на Пловдив, под (над) звуците на улични музиканти с акордеон, който също като тях е на възраст, достойна за уважение. Всъщност става дума за нещо сериозно. Думата ми е за снимка от Пловдив на Мая Къркаличева, която Microsoft раздава на цял свят като зимен тапет за Windows. И за самата Мая, която определя себе си като фотограф на планински активности. На терасата пристига, огряна от слънчевата си усмивка  и с планинарските обувки, разбира се.

Разказва, че снимката от Пловдив е правена преди около година-две по Коледа, а Майкрософт са я закупили от сайта http://www.gettyimages.com/. Самата снимка е тук http://windows.microsoft.com/en-us/windows/snowy-night-download-theme  заедно с  други от Канада, Норвегия, Швеция, Шотландия, Финландия. Във фейсбук страницата на Майкрософт фотосът има хиляди харесвания и едно предположение къде е направен -  Ню Йорк? Мая е снимала от Сахат тепе след зимно залез слънце, в момента, в който грейва  уличното осветление и светлината е топла и мека. Скромно казва, че всеки би могъл да направи такава снимка и не се изисква кой знае какво. Снимала е този кадър по молба на приятел, който е искал да подари гледката на семейството си. „Магията се получава общо взето без рецепти, без да го очакваш, но да си там, на момента, да го направиш”, разкрива Мая.

„Някои снимки продавам в сайта, от което печеля не много, но всеки месец получавам статистика кой човек или коя фирма и организация са закупили нещо. Знаех, че Майкрософт са купили мой кадър, но не знаех как ще го използват и преди дни мой приятел ми показа линка. Фактът, че снимката е избрана между милиони фотографии най-много ме радва, заради Пловдив”, разказва Мая. Снима от много малка, събира парите за закуски, за да си купува  ленти. Снимала е със Смяна 8 и в училище винаги е била с фотоапарата. До преди време обикновено в кадър са били хора, сега снима най-вече планини и зашеметяващи пейзажи.  Ползва  Никон и „никой не ми плаща за това, че го казвам”, шегува се Мая и допълва, че не техниката е важна, а пътят –  къде отиваш и къде стигаш.  Много снимки от българските планини Мая споделя във www.flickr.com, където има над  2 милиона и 300 хиляди разглеждания.

Докато хапваме вкусни гофреДи си говорим за много неща. Всъщност основно две, но достатъчни – планинарство и фотография, особено първото. От няколко години Мая се запалва по планинските походи. Заслон Тевно езеро в Пирин е било първото й място „горе”. „Ако не си го чувала, значи ти предстои нещо много красиво” е другото, което чувам. „Когато тръгнах натам преди 6 години с брат ми нямах никаква представа как изглежда Пирин. Качихме се през Сандански, 6-7 часа преход, ахках и охках от красота и от тежестта на раницата...“

„Много хора съм водила с мен за първи път на планина и виждам как се случва в очите им тази любов. Ясно си личи -  или се трогваш и остава завинаги, или не ти прави впечатление и не се връщаш. Като бях малка съм обиколила цяла България с автомобил и през цялото време гледах планините,  исках да изляза от тези пътища и  да тръгна по пътеките. С един друг човек открих планините – Георги Стоилов, страхотно създание, който за съжаление от 4 години е на небето. Това беше много силен период в живота ми, с него проходих в планината, с него се сблъсках с първите трудности, красоти и моменти, един ден изчезна с каяка си, една рекичка си го взе. От тогава ходя за двама. Така и се излекувах. Още повече започнах да ходя на планина и всичко дребно, житейско, градско, го няма в мен”. 

Ходила е из Рила, Пирин, Родопи и Балкана. Мечтае да види много планини в чужбина, особено тези в Южна Америка, както и Хималаите.

„Пирин е най-впечатляващата планина като релеф, над 180 езера, скалисти върхове, темпераментна, по –алпийска планина. Родопи – там има мистерия, магия, Родопи е нещо необятно... Рила е по-женска, блага, мека, свещена. Стара планина – Балкана го свързвам с буковите гори... то е толкова дълго и толкова много... Не се сравняват, те се усещат. Връзката с тези места, до които се докосваш отключват нещо в теб, което те кара да се чувстваш добре и то може да се случи на различни места. Много лично е усещането”.

Мая има дълъг опит с преходи в планина през всички сезони на годината. Най-дългият преход е бил в Пирин – 7 дни. В седмицата поне 2 пъти е „горе”. „Никога не бих заменила прекарването в планината с разходка в града, парти, купон, ресторант, бар. То нагоре... пътят е по-силен, по-истински и по-стойностен. Горе е безкрайна чистота и свобода. А също и „високопланинска лудост”. Има един праг, в началото идваш с мислите си от града, проблемите и тревогите и колкото повече се изкачваш всичко сякаш зад теб остава. И в един момент така изчистваш съзнанието си и си само с гледките, ставаш усмихнат, отключваш най-истинските си пориви”. И се смее: „Винаги слизам да си сменя раницата, да си изпера екипировката, да заредя с храна”.  Най-важна е екипировката, добавя Мая: „Ако имаш пари, лесно се снабдяваш. Ако не, може и години да отнеме. Струва си всеки лев за нещо качествено, защото от  това зависи дали ще се усмихваш горе, когато те хване лошо време или ще страдаш. Дори може да съм лоша понякога, когато като тръгваме на преход питам, особено по-новите, имате ли това-онова и ако липсва нещо не може да ги вземем, ако ние самите нямаме да им услужим. Просто става опасно, особено през зимата, когато може да има критични моменти”.  

И така покрай гофреДите на терасата на пъпа на Пловдив стигаме до любимите „лунни походи”. На един такъв, разказва Мая, имали рожденник, за когото направили специална торДа, направена от бисквиДи и порДокали. „Налагаме стандарт”, шегува се планинаря. ”На първия лунен поход носех едно кило мед и на връх Мальовица посрещнахме залеза,  а в същия момент от другата страна изгрява луната. Една каца с мед и бисквиди изядохме. Всичкото вино свърши. Така, че ние да не мислите,  че не си угаждаме, безумно много си угаждаме, но на високо и е доста по-сладко”.  

Не бива да оставяме впечатление, че Мая живее само горе и не харесва нищо градско или пък не знае как се пише гофрети, биквити, торта и портокали.  Просто, когато човек опознае един друг свят, сетивата се променят. „Обичам Пловдив и тази година реших да усетя духа на Нощта на музеите и галериите. Преди това бяхме 2 дни на втория най-висок връх в Родопите. Първия ден сутринта пред нас имаше планини, всички планини се виждат от този връх. На другото утро пък нямаше планини, само облаци и ние върху тях, слънцето изгрява, тук-там някое връхче се подава,  бяхме в друг свят . Слизаме долу в града - Нощ на музеите, дух, изкуство, хора, да, интересно е много, но истинското изкуство беше там горе сутринта, как да го свалим на главната улица?”

И след  поне  час на терасата, сервитьорката любезно ни кани: „Вече се освободи една маса вътре, ако искате може да се преместите”?  „Не, благодаря, ние сме на концерт”  - отговаря с усмивка Мая, с което предизивка чаровно изумление у момичето и моя най-весел смях.  А музикантите долу не спират.

Линкове:

Сайтът на Мая.

Фейсбук страницата на Мая.

тагове: фотография, Мая, снимка, Пловдив, планина, природа