Топ новини:

Група NU/ANCE - цвят, музика и рокeндрол (Снимки)

06 Февруари 2018 коментара Мартина Петрова;
Група NU/ANCE - цвят, музика и рокeндрол (Снимки)
Любимците на софийската жива сцена NU/ANCE се завръщат по-цветни от всякога
 
NU/ANCE са една от най-добрите, млади и признати банди на столичния ъндърграунд. През 2015-та, малко след сформирането си, сами продуцират своя първи видео-сингъл Daylight. Малко по-късно през 2016 следва и хитът Falling Down, който влиза в дебютния „EP 0.4“, а албумът им излиза на бял свят на 1 юни миналата година и включва 4 песни.
 
Концертите си за 2018 започнаха с три локации в България - София, Пловдив и Варна, а в момента момчетата са се съсредоточили върху запис на нов материал, за който обаче оставят елеметна на изненадата, кога и как ще бъде реализиран. 
 
В края на януари бандата направи и поредното си участие под тепетата в клуб Bee Boop, а ние успяхме да ги щракнем и да им зададем няколко бързи въпроса. Група е сътавена от Петър Борисов (вокал), Денислав Попов (китара), Явор Милчев (бас) и Борис Малеванов (барабани). Ето какво споделиха момчетата пред Мартина Петрова:
 
 
- Кога за първи път усетихте истински любовта на публиката?
 
Дени: Не помня, важното е, че на всеки гиг я чувствам и по-хубаво от това няма!
 
Борис: Първият път, в който се качихме на сцена като група и изпълнихме наши авторски песни! 
 
Пепи: Бях на 17 с първата ми банда, в която се свиреше траш метъл. Бяха безрасъдни времена, хората се кефеха!
 
- Има ли лек за сценичната треска или тя остава до живот?
 
Дени: Остава до живот, но това прави живото изпълнение живо. Иначе щяхме да сме роботи.
 
Борис: Винаги я има, ако я изгубиш значи нещо вече не е наред! 
 
Пепи: Адреналин, вдъхновяващ дисбаланс. По-добре е от транс. Държи те в напрежение и те прави по-съсредоточен. Но не, не вярвам в нея.
 
- Вие сте мъжка група, това определящо ли е за състава на публиката ви? Радвате ли се на повече женско внимание?
 
Дени: Хмм, вместо сутиен са ни хвърляли потна тениска на пиян англичанин, не знам това колко е показателно (ха-ха). Но мисля, че вниманието е горе-долу балансирано от двата пола!
 
Борис: В интерес на истината публиката ни е много балансирана на този етап. 
 
Пепи: Аз съм късоглед.
 
 
- В развитието си като музиканти, кое би ви накарало да се почувствате удовлетворени?
 
Дени: Няма такова чувство. Постоянно нещо не е както си искал да стане. За това твориш, за това се развиваш и всеки ден копнееш да поправиш грешките, които си мислиш, че си допуснал. Смея да твърдя, че ние музикантите сме най-неудовлетворените хора, затова ни трябва сцена, за да си повдигнем малко самочувствието, като видим, че публиката ни избухва на „пърформанса“! 
 
Борис: Когато усещаме, че наистина сме си свършили работата и сме дали всичко от себе си, когато сме докоснали хората, когато те са щастливи и когато ние сме щастливи. 
 
Пепи: Приемането и търсенето на авторските трудове.
 
- Aко бяхте нюанс, на кой цвят бихте се оприличили?
 
Дени: Не съм мислил по този въпрос. Няма конкретен цвят, по-скоро конкретно емоционално обвързване с даден цвят за конкретен момент.
 
Борис: Това трябва да е въпрос към публиката, но сега мисля че сме доста по-цветни от преди. Имахме периоди, в които бяхме много „dark“, сега започваме един друг нюанс. 
 
Пепи: Аз съм само цвят лилав. 
 
 
- Какво е усещането на родна и чуждестранна сцена? Има ли разлика? Къде се чувствате повече на място?
 
Дени: Не мисля, че е редно да се делим на чужди и наши при положение, че правим изкуство. Навсякъде хората реагират положително, което е показателно, поне за момента, че правим нещо стойностно!
 
Борис: Бих искал да се чувстваме навсякъде на място и си пожелавам да имаме възможността да се докоснем, до колкото се може повече различни места и публики и може би след още няколко години ще мога да отговоря по-конкретно на този въпрос. Родната сцена си е родна сцена, тя винаги ще бъде по-специална за нас!
 
- Без да звучи шовинистично, как решихте текстовете да се пишат само на английски? Целенасочено ли е? 
 
Дени: Идеологията на тази банда, още от създаването й, е музиката ни да се чуе от колкото се може повече хора (around the globe).
 
Борис: Българският език е страшно красив и интересен, но още в началото видяхме, че не е нашето нещо и че не отива на музиката ни, а както каза Дени, когато пишеш на български е по-трудно да стигнеш до повече хора, които напълно да разберат това, което искате да кажете.
 
- Промоцията на албума оправда ли очакванията ви?
 
Дени: Публиката винаги оправдава очавканията ми, даже понякога ме изненадват някои неща 
 
Борис: Беше доста емоционална промоция, имаше своите много хубави, но и много лоши моменти. Сега бихме направили всяка следваща промоция доста по-добре, като организация и реализация, и да се надяваме лошите моменти да са в пъти по-малко.
 
 
- До каква степен музикалните ви кумири влияят на вашето творчество?
 
Дени: Аз реална преценка нямам. „Музикалните критици“ ще отговорят на този въпрос, ако разберат някога за нашето съществуване (ха - ха).
 
Борис: Със сигурност влияят, иначе май нямаше да са ни кумири. Опитваме се обаче да намерим силата и звученето на NU/ANCE и да го приложим. Това е най-голямата цел за нас, когато хората си пуснат радиото да казват - "Ей, това е тази група". 
 
Пепи: Възхищавам се на творчеството на музиканти и групи като Крис Корнел (Audioslave), Крис Корнър (Snaker Pimps & Iamx). Във възпроизвеждането на звука винаги съм се съобразявал с емоционалната мелодия, която диктува  ноти и история. Така се чувствам праведен пред създаването на нещо “ново“. Или поне да знам,  че съм го чул в главата си преди да бъде припознато с нещо друго.
 
- Разкажете нещо хумористично или интересно зад колиси, което не е популярно за публиката? 
 
Борис: Всичко зад кулисите е доста интересно. Най-якото е, когато си сред правилните и любими хора. Имаме много забавни случки, най-вече, когато сме на път, тогава се случват много неща. Колкото и да познаваш другите от бандата, винаги някой може да те изненада с нещо. Смешно е, че ние не пием много преди концерти, лично на нас ни е смешно, щото нали ужким сме рок'н'рол.
 
 
- Има актьори, които отказват да гледат филмите си, след като ги заснемат. Вие обичате ли да слушате музиката си?
 
Дени: Да!
 
Борис: Имам периоди, в които не искам да ни слушам, тогава имам нужда просто да презаредя батериите 
Пепи: Обичам да чувам как музиката се пее от публиката. Тогава звучи най-приятно. Тогава е стойностна, оставя следа и в двете страни.
 
- Какво ви вдъхновява?
 
Дени: Всичко може да ме вдъхнови, зависи в какво състояние на духа съм...
 
Борис: Животът ме вдъхновява, публиката, феновете, близките и хората около нас, жените също. (ха-ха) 
 
Пепи: Всичко което поражда вълнение. 
 
- Как бихте описали себе си с три думи?
 
Дени: Много сложни въпроси задавате (хаха)
 
Борис: Нетърпелив, отдаден, импулсивен
 
Пепи: Free Spirit Gangsta
 
 
- И да бягаме от баналността, въпросът за бъдещите ви планове все пак остава. Какви са те?
 
Дени: В момента усилено работим по нов материал, в най-скоро време ще разкрием нещо от кухнята!
 
Борис: Бачкаме усилено в студиото с момчетата! Ще се покрием за малък период от време, така че следете за най-новото около нас в нашите социални платформи! 
 
Пепи: Madison Square Garden, we're coming to rock you!!! 

Още подробности за бандата може да видите ТУК
 
Още интересни музикални събития може да намерите в сайта на пловдивките клубове
 
СНИМКИ: Александър Илиев
тагове: група, музика, концерт, албум, сцена, рок, събития