Топ новини:

Илияна Стоянова представя двуезичната хайку антология “Peonies/Божури”в България

30 Септември 2019 коментара Дилиян МАНОЛОВ;
Илияна Стоянова представя двуезичната хайку антология “Peonies/Божури”в България

Сборникът включва 57 поетеси от 24 държави

Премиерата ще се състои в столицата на 8-ми октомври

Хайку е литературен жанр с дълбоки традиции. Произлязъл в Япония, красотата на хайку момента е така различна от традиционната поезия, както е различно въздействието на роман и стихотворение.

Срещаме се с редактора на антологията “Peonies/Божури” Илияна Стоянова, в която са включени 57 поетеси от 24 държави от цял свят. На 8-ми октомври сборникът ще има своята премиера и в България, а малко преди нея Илияна разказва пред MediaCafe същината на хайку и неговата сила.

Илияна Стоянова е родена през 1969 г. в София. Доктор по богословие. Пише още от ученическите си години. Има публикации в "Църковен вестник", списание "Философия" и други. Нейни хайку, танка, хайбун и други стихове са включени в множество сборници и списания на български, английски, японски, хърватски, руски, италиански и са получили награди и отличия на национални и международни конкурси. Освен писането харесва изучаването на чужди езици и култури, пътешествията, занимава се с фотография и акварели. През 2010 г. излиза първата ѝ книга "Островитянско хайку", в която експериментира с фото хайга, съчетавайки свои хайку и други краткостишия със нейни снимки, които отразяват живота ѝ в Англия.

        

Член e на Хайку Клуб – Пловдив и Американското танка общество (TSA). Редактор е в Живата хайку антология (The Living Haiku Anthology), отговаря за комуникациите в Британското хайку общество и е администратор на Британските хайку награди. Също е секретар на Обединеното хайку и танка общество. Участвала е в журито на няколко големи международни хайку конкурси, както и в съставянето и публикуването на хайку антологиите: "Ekphrasis/Екфрасис"(2017), "Wishbone Moon/Луна на желанията" (2018), "Капризи/Whimsies" (2018), "Отвъд думите/Beyond Words" (2018), "Божури/Peonies" (2019), "where silence becomes song/където тишината се превръща в песен" (2019).

- Какво е за теб хайку?

Словесна фотография – уникални хайку моменти, които да те накарат да се спреш и да откриеш красивото, дори в най-обикновените неща.

- Какво те привлече към хайку?

Неговата мигновеност.

- Същото ли те накара да започнеш да пробваш да пишеш хайку?

Моята голяма, почти любовна афера с японската култура – литература, филми, аниме, започна в тийнейджърските години, когато ми попадна книгата на Кобо Абе „Чуждо лице“. Първоначално само четях хайку – първо класиците, после и съвременно хайку и установих, че кратките форми ме привличат невероятно силно. По-късно започнах и да пиша хайку - вече близо 16 години, което в сравнение с други автори не е толкова много. Но колкото повече навлизам навътре, толкова повече установявам колко малко знаем и колко много трябва да работим, за да се усъвършенстваме в писането.

   

- Какви са тенденциите в световното хайку?

Съвременното хайку, особено през последното десетилетие, започна да се отърсва от грубите рамки на формата и тази свобода позволява да процъфти едно голямо разнообразие от стилове. Набляга се повече на съдържанието, на духа на хайку, на диалога с читателя, отколкото на ревностното броене на срички, използването на главни букви и пунктуация. 

- А в българското?

Въпреки че има български автори на много високо ниво, като цяло има леко изоставане по отношение на световните тенденции. Но през последните години ми се струва, че настана раздвижване и качеството на хайку се подобрява. За съжаление, няма достатъчно хайку-работилници, гинко (хайку разходки) или срещи, на които да се обсъжда написаното и да се развива към по-добро.

- Какво ни трябва, за да напишем едно хайку?

Хайку моментът трябва да дойде при нас свободно, без да го насилваме. Най-хубавите хайку се случват, не защото някой много е надобрял и е усвоил техниките, а защото е забравил за своето Его, уловил е уникалността на момента и е успял да изненада читателя и да проведе диалог с него.

Дали ще е хайку или някой от сродните жанрове (танка, хайбун, танка проза, хайга), общото е опитът да се улови неуловимото - пишейки, рисувайки, снимайки.

Тук правим уточнението, че при жанра хайга текстът е неразривно свързан с рисунка или снимка.

 

- Кой е най-добрият хайджин за теб?

От класиците Кобаяши Иса – той е изключително лиричен хайджин, който с лекота рисува, както простички, макар и само на пръв поглед, скици (шасей), така и реални житейски сцени (шаджицу), които не загубват своята актуалност дори за съвременните читатели. Освен него, има и много съвременни автори, които майсторски рисуват своите хайку.

- Ти живееш в Англия, но допринасяш за сплотеността на българските хайджини. Какво прави писателите на хайку така отворени един към друг и какво ги кара да си помагат?

Честно казано не мисля, че с нещо пишещите хайку се различават от другите автори. Всичко зависи от човека – при наличие на време и най-вече желание, дори с мъничко усилие може да се постигне много за хайку общността. И най-важното е да не спираме да бъдем като децата –  свободни и с чисти сърца.

- Какво е да стоиш зад хайку сборник?

Любов и отговорност. Подборът е дълъг процес и изисква много усилие, а любовта е необходима, за да се свърши добре работата и крайният резултат да зарадва читателите. Всяко едно хайку е подбрано, защото съм го усетила като свое, влязла съм в своеобразен диалог с автора, срещнали сме се в този конкретен момент и сме го съпреживели.

- Какво е хайку писано от жени?

Многопластово, с различни тоналности и много детайли, в които се разкриват нашите чувства, начинът по който възприемаме света, нашите роли на дъщери, сестри, майки, баби...

- Каква литература, освен хайку харесваш - автори или течения?

Набоков - и романите, и стиховете. Достоевски и Бердяев - просто не мога да им се наситя, тъй като и двамата пишат с невероятна дълбочина за християнството и духовното усъвършенстване на човека. Кобо Абе - японски писател сюрреалист, чиито книги много ми напомнят за други любими автори като Стефан Цвайг, Херман Хесе и Едгар Алан По. От съвременните автори много ми харесва норвежкият писател Карл Уве Кнаусгор.

- Кога и къде е представянето на сборника?

Представянето на тази двуезична антология ще бъде на 8-ми октомври, от 18:30 часа, в Литературния клуб на Столична библиотека в София. Книгата може да бъде закупена или на самото представяне, или чрез изпращане на пощ. запис, след което ще им бъде изпратен пакет с препоръчана поща.

- Кой е преводачът?

Преводачи сме аз и Дарина Денева. Някои от авторите са направили свой превод, а други предоставиха и вариант на родния си език, ако е различен от български или английски, което реално прави антологията триезична на места.

тагове: илияна стоянова, хайку, сборник, литература, софия, антропология, поетеси