Топ новини:

История на българската астрономия (2 част)

06 Януари 2011 коментара Крум Стоилов;
История на българската астрономия (2 част)

Съвременната история на астрономическите изследвания у нас започва с първото Висше училище у нас – Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Девет години са били нужни на младата ни държава, за да открие, развие и издигне в ранг на Висше училище (1888) една скромна образователна школа. Но още от следващата учебна година има и Физико-математическо отделение. Астрономията е създадена като наблюдателна дисциплина във Физико-математическия факултет на Висшето училище. Веднага се залага курс „сферична тригонометрия с приложение в астрономията“. През учебната 1891–1892 г. започва преподаване на астрономия по 3 часа седмично.

Историята на Катедра астрономия (КА към СУ), заемаща особено значима роля в развиването на модерна астрономия у нас, започва с проф. Марин Бъчеваров, завършил астрономия в Московския университет. Пръв чете курс по астрономия през 1892 г., създава Катедра по астрономия през 1894 г., а след няколко години и обсерватория към нея (Университетска астрономическа обсерватория - УАО). Той създава и Астрономически институт на СУ през 1910 г. Бил е два пъти Ректор на Университета. Работи в КА до смъртта си през 1926 г. Той е и първият у нас метеоролог и климатолог, и геофизик (прави измервания по гравиметрия и геомагнетизъм).

От 1901 в КА има и асистент по астрономия – това е Йордан Ковачев (1875 – 1934), бъдещ професор по геодезия и културна техника. Той е първият български популяризатор на астрономията и автор на първия университетски учебник по астрономия – “Астрономическа география” . В периода 1904-14 асистент е бъдещият акад. Кирил Попов (1880 – 1966), световно известен небесен механик. Активността на К. Попов е още като студент: 4 години наблюдения на Слънцето и организиране на първия студентски астрономически клуб у нас, чийто наследник е и досега действащият студентски кръжок. Впрочем, оттам са минали и повечето от днешните български астрономи.
 
През учебната 1907-1908 г. извънреден професор по астрономия е асистентът по математика (и финансист едновременно) Никола Стоянов, роден през 1874 г. в Дойран, Македония. Той е автор на първия съвременен астрономичен труд, написан от българин и отпечатан в чужбина. От 1924 г. асистент в КА е Венцеслав Черноколев, завършил в Париж през 1923 г. Автор е на редица популярни статии по астрономия. Завещава 25 000 лв. за дарителски фонд, подкрепящ най-добрите достижения в астрономията. Фондът е действал до края на 40-те години и остава единствен в нашата история, посветен на астрономията.
 
От 1928г. доц. Никола Бонев стои начело на българската астрономия повече от 40 години. Освен грижи за КА, през 1952 г. той основава Самостоятелна секция по астрономия (сега Институт по астрономия) при БАН и ратува за създаването на Национална астрономическа обсерватория “Рожен”. В 1957 г. проф. Бонев учредява и Българското астронавтическо дружество. Лекциите му по “Сферична астрономия” са издадени през 1940 г. и до днес си остават удачен курс! През 1941-1946 г. асистент в КА е Разум Андрейчин. Той извършва първите фото- електрични наблюдения в България. Заедно с акад. Г. Наджаков открива фото- волтаичния ефект при електретите (едно от 6-те признати български открития в науката). През 1945 г. асистент в УАО става Малина Попова. Тя е първата жена доктор по астрономия у нас (1949 г.). От 1946 г. асистент, от 1962 г. – научен сътрудник, а от 1971 г. доцент е Ангел Бонов (1919-1985). Автор е на над 60 научни труда по астрономия, основно по хелиофизика. Бонов е откривател на вековия, 176-годишен, цикъл в слънчевата активност.
През 1966 год. е създадена специализация "Астрономия" при Физическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Променя се и съдържанието на учебните курсове – по-голямо място заема астрофизиката. Носител на промените е новият ръководител на КА от 1966 до 1989 г., проф. Никола Николов. Докторската му теза е в Московския университет по много актуална за времето си тема от физиката на пулсиращи звезди -цефеиди. Ръководители на КА след 1989 г. са нейните възпитаници ст.н.с., д-р Петър Кънчев и проф. Георги Иванов, а днес – възпитаникът на ГАИШ – МГУ доц. Валери Голев. Сред астрономите, работили като асистенти в КА и получили образование у нас, в СССР и ГДР са: Русчо Русев, Симеон Владимиров, Рачо Радков, Иванка Янкулова, Андрей Николов, Цветан Цветков, Петко Недялков, Радостин Куртев, Анелия Станева и др. Курсове в различни периоди четат и астрономи от БАН: Марин Калинков, Богомил Ковачев, Донка Райкова, Венко Добричев, Владимир Шкодров, Даниела Кирилова.
В последните години идва редът на млади колеги, завършили докторантури и в известни западни астрономически центрове. Изобщо, от края на XIX век до днес в СУ са завършили около 300 астронома, като по- голямата част от професионалната колегия в България днес (над 100 астронома) е подготвена там. Много от тях работят в Народните астрономически обсерватории и планетариуми (НАОП), запалвайки всяка година за наука и знание стотици български деца (днес НАОП останаха като че ли единствените средища за извънучилищна дейност в областта на науката и техниката). Няколко десетки подготвени у нас астрономи работят в обсерватории, университети и институти в много страни с развита астрономия: САЩ (Харвард, Джонс Хопкинс, Лоуел), Франция, Испания (ИАК, Тенерифе; ЕКА), Полша (УМК Торун), Швеция, Германия, Ирландия, Чили (ЕЮО). От 1999 г. в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” се утвърди още един образователно-изследователски Център по астрономия към Катедра теоретична физика и астрониомия, в който се подготвят бакалаври. Годишно около 15 студенти изучават астрономия в спецкурсове. В различни години астрономия е преподавана и в Пловдивския университет (доц. Марин Калинков, ас. д-р Иван Попов), днес като част от програмата на физиците-педагози. Университетските катедри по астрономия активно работят и по изследователски програми, провеждани самостоятелно или в сътрудничество с други наши и чуждестранни институти, като голяма част от наблюденията се провеждат в НАО „Рожен”. Астрономически изследвания се провеждат и в Института по космически и слънчево-земни изследвания (ИКСИ) към БАН. Малка група астрофизици-теоретици в секция Астрофизика и Синергетика разработват проблеми на физиката на акреционни дискове, вълнови процеси в астрофизични системи, астероиди.

Народните астрономически обсерватории – средища на знание за всички

Залата на Планетариума на НАОП „Дж. Бруно” в Димитровград. (снимките са от сайта)Първите стъпки на космическите изследвания, доведоха до безпрецедентен интерес към астрономическата наука сред обществото и в България. Израз на това са построените у нас след 1960 г. десетина Народни астрономически обсерватории (някои и с планетариуми) – НАО(П): Стара Загора, 1961 (от 1978 г. с планетариум тип ZKP-2 („малък Цайс”); Белоградчик, 1961; Димитровград, 1962 – първият у нас с 8-м зала за 50 места и уникален, самоделен апарат- планетариум създаден от астронома-любител арх. Милко Миланов (тогава главен архитект на града) с 47 обектива за диаскопи от “Учтехпром” (в 1972 г. е заменен с апарат „малък Цайс”); Варна, 1968; Кърджали, 1970; Ямбол, 1971; Смолян, 1975; Сливен, 1979); Габрово, 1984 и др. За съжаление е фактът, че всички тези астрономически учреждения са извън столицата – въпреки постановление на МС от 1960 г., с което СГНС бе задължен да построи Планетариум в София, такъв и до днес няма.
Астрономическото оборудване на НАОП обикновено се ограничава с продуктите, достъпни тогава за нас: от училищен клас 6-10 см рефрактори, през доста сериозните 15-18 см менискови рефлектори на немска монтировка, производство на VEB “Carl Zeiss”, Йена, до професионалните 20-см и 15-см куде-рефрактори (Стара Загора и Кърджали) и 60-см рефлектори на същата фирма за Белоградчик и Сливен. Съдбата на последния телескоп е трагична – след като не можа да се осигури съответна поддръжка на извънградската база, инструментът бе разграбен и буквално варварски унищожен, а главното огледало бе пренесено за съхранение в НАО «Рожен». За съжаление, това не е последната подобна загуба за нашата астрономия: доставеният двоен 40-см астрограф за станцията на НАО- Кърджали на вр. Стръмни рид така си и остана в сандъците повече от 30 години! Ако бе завършен проектът, това щеше да бъде най-южният наш телескоп! В някои случаи са строени самоделни телескопи: за НАОП «Дж. Бруно» - Димитровград арх. Миланов и учителят-физик Владимир Харалампиев изработват 20-см нютонов рефлектор, а за станцията в Аврен на варненската НАОП «Н. Коперник» в работилниците на ССА, БАН бе изработен 50-см касегрен (заменен днес с 35-см «Celestron»). В последните години станаха достъпни сериозни полупрофесионални американски телескопи с компютеризирано и автоматизирано управление от клас 30-40 см, които постепенно изместват по-старите. Допълнителното оборудване включва бинокуляри, окуляри, планетни камери, фотокамери, филтри. През годините на съществуване на тези астрономически центрове главният резултат е „запалването” на хиляди български деца и младежи за занимания с наука, за осмисляне на тяхното свободно време. Не по-малко важна е и популяризаторската им роля за приобщаване и на другите граждани към достиженията на науката и то не само на астрономията и космонавтиката. Например, само за първите две десетилетия в НАОП “Юри Гагарин”, Стара Загора, са преминали обучение около 1300 ученици, от които 400 са с дипломи "Астроном-любител". От тях са реализирани 18 доктори, 28 преподаватели в университети, 62 научни сътрудници, 126 инженерни кадри (http://www.aogagarin.com/). Първи в света там започнаха да привличат в научна работа средношколци (днес това е рутинна дейност дори за световни обсерватории, като ЕЮО). Д-р Алексей Стоев, директор на НАОП-Стара Загора, е един от ръководителите на българските отбори за астро- олимпиадите, от които нашите средношколци неизменно се връщат с призови места! За съжаление, възходът на тази НАОП бе прекъснат от пожар на 26 юни 1994 г., унищожил почти цялата материална база – нещастие, от което обсерваторията още не може да се оправи докрай.

Новата сграда на НАОП „Н. Коперник”, Варна (2002 г.).Площадката на НАОП Ямбол на покрива на училище (снимки: http://www.naop-yambol.com/)НАОП «Н. Кооперник», Варна развива обширна дейност по астрономическо образование – кръжоци, клубове, летни школи, участие в професионални програми, изпълнявани в НАО (http://astro-varna.com/)! Традиционна е годишната Национална младежка астрономическа конференция (36-та поред през 2010 г.) на които се докладват наблюдения и разработки. Големи заслуги за развитието на тази НАОП като център за обучение и изследвания имат дългогодишните директори на обсерваторията Николай Петров (на негово име ежегодно се връчва награда за най-добра младежка разработка) и Иван Иванов. Младите варненски астрономи, подготвени от д-р Веселка Радева, са призьори на международни състезания и конкурси. Ева Божурова и Захари Дончев са ангажирани с подготовката за национални и международни астрономическите олимпиади.
Планетариумът в Ямбол („малък Цайс”), единствен в ЮИ България, провежда масова работа по обучение и популяризиране на астрономията и космонавтиката. Ежегодно през звездната зала преминават над 15000 души.
 
naop_smolian_sreden_caisНОбщ вид на НАОП-СмолянАОП Смолян (http://planetarium-sm.org/) все още е най-големият публичен планетариум у нас с апарат „среден Цайс” тип RFP, RaumFlugPlanetarium, т.е., с “демонстрация” на космически полети (с подобен апарат е снабден и планетариумът с най-просторната у нас зала, 18-м за 120 зрители – този във ВВМУ „Н. Вапцаров“, Варна:http://www.naval- acad.bg/Planetarium/index.html; трябва да се отбележи, обаче, че по-познат на туристите и учениците е „старият” варненски планетариум в Морската градина). Залата на Смолянския планетариум с диаметър на купола 12.5 м е за 150 зрители, като досега през нея са минали общо над 2 100 000 зрители. Средногодишно това означава 60 000 посетители (максимален брой 175 000 в 1984; днес около 40000), доста повече от населението на града. Астроклуб “Сотис” осмисля времето на десетки ученици, а близостта до НАО „Рожен” улеснява практиката на децата на Рожен.

НАО Кърджали - Сградата и куполът на куде-рефрактора.Астрономическата обсерватория “Славей Златев” в Кърджали носи името на основателя си (сред първите випуски на специалност „астрономия” в СУ, загинал в автокатастрофа). Проектът за сградата е на асистентът в КА на СУ С. Владимиров и Сл. Златев. Най- важната активност на специалистите там, начело с директора Агоп Узунбохосян, е провеждането на ежегодни (през 2010 г. бе 40-та поред!) летни астрономически лагер- школи за ученици и студенти в местността „Белите брези” до гр. Ардино. Това е незаменима школа по наблюдателна практика и лекциии за любители, провеждани от професионални български астрономи. Впрочем, една от забележителните особености на астрономията като наука е и това, че границата между професионално и любителско занимание е размита и много от работите на любителите допълват или не отстъпват на изследвания в институти и обсерватории.
В центъра на България е НАОП-Габрово, с 8-м зала за 50 зрители, оборудвана с „малък Цайс” ZKP - 2. Астрономическата обсерватория разполага с рефлектор "Celestron 14" в наблюдателен павилион и няколко по-малки телескопа. Астрономически обсерватории, клубове, центрове действат активно в Хасково , Силистра ( Сливен (за съжаление, там пропадна идеята за добре оборудван планетариум, а клубът днес е свит до част от детски център с един специалист), Троян, Бургас (там Общинският съвет е одобрил строеж на НАОП, за което е предвидено място в устройствения план на Парк „Езеро”). Трябва да се признае, че политиката относно тези центрове на знания у нас е твърде непостоянна във времето – изгубиха положението си на организирани извънучилищни центрове към Министерството на образованието, някои са общински „предприятия” с финансови планове за приход (!), други са към различни по-големи структури (детски или младежки центрове). За съжаление, днешният хаос в просветната система у нас не способства за пълноценно използване на огромния потенциал, който имат тези учреждения.
тагове: Космос, астрономия, клуб, СУ, природа, изучаване