Топ новини:

История за ентусиазъм, малко кафе и повече театър

29 Май 2018 коментара Мартина Петрова;
История за ентусиазъм, малко кафе и повече театър
Кога последно отидохте на кафе? А на театър?
 
Ако направим съпоставката между посещенията на двете, ще видим това, което са прозрели едни млади и далновидни хора с общ и много интересен поглед над света в наши дни. Техният ентусиазъм движи проекта "Кафе Театър Бий Боп", но за да усетим още по-пълно идеята им, обаче, решихме да не гадаем, а да вземем информация от първо лице. За целта ни помогна Борис Зафиров.
 
Борис е артист и мениджър в областта на независимото сценично изкуство. Основното му занимание за настоящия момент е свързано с организацията "Театър на отговорността", която има за цел да развие театралното изкуство. Успоредно към този ангажимент се дивжи проектът "Кафе Театър Бий Боп" - формат, който търси нови публики и комуникация с тях, инициирайки гостувания на алтернативни театрални представления в небезизвестния джаз бар - Бий Боп.
 
Младият арист на драго сърце разказа пред екипа на MediaCafe няколко интересни факта около гореспоменатите проекти. А ето как конкретно претече нашата среща!
 
MediaCafe: Каква отговорност поемате с името си?
 
Борис: ”Театър на отговорността”, няма общо с Кафе Театър Бий Боп, това са две различни платформи, които имат различни мисии и цели. Отговорността, която поемаме с първата е да работим по различни сценични проекти в посока на социални теми и проблеми, които според нас остават незасегнати в театъра, който гледаме на територията на град Пловдив. С втория формат „Кафе- Театър Бий Боп” имаме за цел да разработим алтернативна сцена за театър, която едновременно представя високо изкуство и търси нови публики извън класическите театрални пространства. 
 
А с каква отговорност натоварвате публиката си?
 
Не мисля, че думата натоварвам е правилна. По- скоро искаме да провокираме публиката да погледне на театъра като средство за лична и социална промяна. Да бъде активен участник в обществените процеси. В момента имаме нужда от осезаема гражданска активност и според нас театърът едно от нещата, което може да я появи. 
 
Инициативата има ли жанрови предпочитания и колко е широк жанровия регистър?
 
Тук вече ще премина изцяло към  кафе- театър формата. Няма жанрови предпочитания, от значение е съдържанието и естетическата форма, с която е поднесено. 
 
"Всичко на масата" моноспектакъл по Ч. Буковски
 
Как избирате постановките – социално натоварени, предвид афишираната отговорност, или могат да бъдат и развлекателни. Кое е водещото?
 
Най- добрия начин да внушиш тема или проблем , който те вълнува е чрез смеха. Много сериозни представления, които засягат болезнени теми успяват да се шегуват с тях и да ги представят с усмивка. Театърът не бива да влиза в категорията на социалните тв предавания, където до голяма степен се търсят съжалителни реакции. Според мен това е голяма спекула с човешките емоции, която също така е вредна. Последно време усещам как хората имат глад за нещастия и трагедии, а не за успехи и положително истории. 
 
Кое наложи бягството от голямата сцена? 
 
Въпросът ви съдържа отговора по особено буквален начин. Голяма сцена в Пловдив има само на едно място-  в Драматичен Театър- Пловдив. От тази гледна точка е много трудно да се вредиш там за каквото и да е било. От друга страна основната част от концепцията на този формат е да се случва в алетернативно пространство. Бий Боп е много подходящо за целта, защото има сцена, осветление и звук, които дават достатъчен потенциал за подобни случвания. 
 
"Слънчев лъч" куклена постановка
 
С какво малкият формат ще помогне за по-доброто внушение на публиката?
 
Не е по-добро, а е различно. Всеки формат има своите важни спрямо публиката рефлекции. В случая, това което искаме да внушим е, че театърът може да се случва на различни места, без да се превръща в евтино шоу. За съжаление това често се наблюдава, много хора подценяват публиката и решават да предлагат лесно смилаеми продукции, които нямат никакви стойности. 
 
Залагате ли на определен тип публика или всяка постановка има различен кръг адресати?
 
Би било много хубаво ако успеем да изградим публика, която да разпознава формата и да му се доверява, „Кафе- Театър Бий Боп” да се превърне в бранд, който привлича хората. 
 
Имат ли финансово бъдеще в България подобни  артистични начинания?
 
Засега бъдеще все още има, проблемът е с настоящето. 
 
Трудно ли е да си артист или е по-трудно да си артист в България?
 
Времето, в което живеем все по- малко принадлежи на културата и изкуството. Казвам го то гледна точка на обществените нагласи и капитализма. Това важи не само за България, а за цял свят. Ако преди е имало шоу бизнес, сега до голяма степен е само бизнес. 
 
В България трудността основно идва от това, че много изоставаме със съвременните форми и механики за финансиране, правене, представяне на театър на много нива.  Малко са театрите и организациите, които подкрепят съвременното изкуство и независимите артисти.  
 
"Харлем шейк" О. Торосян
 
Само на утвърдени професионалисти ли ще залага кафе-театъра или ще предостави възможност за изява и на неизявени млади имена?
 
Залага, на тези, които са откровени с това, което представят, на тези, които не търсят евтин сеир. До момента сме канили не толкова популярни артисти (като изключим Ованес Торосян), които доказаха своите качества. В момента преговарям с двама изключително опитни актьора, които направиха много любопитно представление по Радичков. Надявам се, че скоро ще можем да го анонсираме. 
 
Има ли положителна насока в развитието на театралното пространство в страната последните години?
 
Има разбира се. Проблемът е, че е само в София. Сцената трябва да се развива и на други места. В Пловдив е много трудно с пространствата. Надявам се, че скоро ще се появи ново място, което да има капацитета и потенциала да приютява съвременни театрални форми. 
 
„Пловдив 2019“ дава ли някакво отражение върху инициативата?  След като градът се „събуди за култура“, това повлия ли благотворно на театралното изкуство и на свободните инициативи извън държавния театър?
 
„Кафе- Театър Бий Боп” е изцяло независим проект, който се случва благодарение на Мирослав Турийски, който ме покани да го разработя.  А градът дали се е събудил за култура ми е трудно да кажа. Може би за тази, която се случва по разни улични и паркови фестивали да, но за висока култура, която възпитава нравствени и естетически ценности по- скоро не. 
 
"Тигърът" от М. Шизгал
 
Ако сме успели да ви заинтригуваме, можете да следите програмата на кафе-бар Бий Боп и да станете част от магията на театъра. 
тагове: театър, отговорност, кафе, постановка, публика, младежи, събитие