Топ новини:

Лилия Секова: Никой не е застрахован от това да попадне в затвора

01 Август 2017 коментара Николета Янева;
Лилия Секова: Никой не е застрахован от това да попадне в затвора

Лилия Секова е актриса, завършила класа на проф. Надежда Сейкова и доц. Виолета Генадиева. Играла е в Хасковския театър, а по-късно завършва театрална режисура и шоу програми отново при проф. Надежда Сейкова и Леонид Капон. Поставя в София постановката „Нощен гост“ от К.Карагеоргиев, детската постановка „Чук и Пук“ и други произведения. Занимава се като доброволец с различни социални проекти почти през целия период на обучението си, предимно с деца.  Споделя, че през 2015 година е попаднала почти случайно в проекта „Всичко е възможно“ на Сдружение ОПУР, заинтригувана от факта, че като актьор може да влезе в Затвора и да се сблъска „на живо“ с хора, извършили различен тип престъпления, и да наблюдава и опознае тяхното поведение /едно истинско предизвикателство за всеки актьор и режисьор/.

Лилия споделя, че преди никога не й е минавало през ума, че в затвора ще дискутира изкуство с хора, осъдени за най-тежки престъпления. Но, работейки с тях, и за миг не  е изпитала страх или притеснение, може би защото е влязла без никакви скрупули спрямо лишените от свобода. Ето защо, поканена отново да ръководи Тетатрална работилница по проекта „Умения за свобода“, приема без да се замисли.

Сега, няколко дена след поредната театрална постановка (Рейс от Станислав Стратиев), играна от затворници в пловдивския затвор, тя се съгласи да разкаже впечатленията си пред екипа на mediacafe:

Театърът по принцип е бягство от реалността. Дали лишените от свобода възприемат тези занимания по някакъв начин като бягство от нещо?

- Не бих казала бягство от реалността, напротив - той "Театъра" е самата реалност. Една история  поднесена ни в една по-различна опаковка, но със същото съдържане и вкус на сладко солено люто горчиво пенливо и тн. Лишените от свобода се впуснаха с напълно отворено съзнание да разгадаят, припознаят героите си и да ги изиграят.

Дали театърът помага на лишените от свобода по-бързо да намерят пътя към истината и по-леко да преодоляват ограниченията, на които са подложени?

- Тук трябва да попитате лично тях. Аз мога да кажа само, че което и да е изкуство възпитава/учи красота в човека, а красота е някакъв  вид истина сама по себе си. Миналата година по проект отново със Сдружение „Обединени професионалисти за устойчиво развитие“ работихме с правонарушителите по метода Форум театър - това е атрактивен метод за насърчаване на публичните дебати по проблеми, които целевата група сама е определила като важни.Форум театърът е малка пиеса, отразяваща проблеми на местната общност. Но той не е само пиеса. Той е също и форум, защото позволява на хората да се включат в изграждането на сценария като променят действията и реакциите на героите в пиесата. Всеки може да излезе на сцената и да експериментира със своята гледна точка и с личното си отношение към показаните проблемни ситуации. Хората престават да бъдат просто свидетели на проблемите – те стават активни участници в живота на своята общност, защото могат да кажат „СТОП! Аз не харесвам това!" и да предложат промяна. 

Тук, с тях, сами избрахме истински истории (причините, поради които някой от тях са в Зтвора), разказани от тях, които да бъдат направени като кратки пиеси, изиграни с реалният, в случаите негативен, край и после преиграни с положителен край. Който положителен край те сами откриваха , виждаха грешките, които са допуснали. 

Как избрахте постановката „Рейс“ и защо точно нея?

- Тази година, реализирайки Театрална работилница, като част от проекта „Умения за свобода“ работихме с лишените от свобода по-пиесата "Рейс" на Станислав Стратиев. Исках да е български автор и с текст, в който те да открият нещо познато. Сюжета на пиесата е:

Девет души пътуват в градски автобус към центъра на града. Неочаквано, автобусът се отклонява от своя маршрут. Пътниците започват да осъзнават че никога няма да стигнат там, за където са тръгнали. Страхът, паниката и ужасът ги превръщат в прозрачна, лесно манипулируема, човекоподобна маса. Правим ли това, което е необходимо? Реагираме ли точно и навреме на злото? Не се ли крием от проблемите, наивно смятайки, че те ще ни отминат? Не мислим ли прекалено много за себе си, забравяйки че това, което постига другите, може да постигне и нас? Какво губим и какво изтриваме от човешките си черти и докъде може да стигне човек, тръгнал по пътя на компромисите? Можем ли да стоим настрана от всичко, пасивни? Това са само част от въпросите, които пиесата поставя, докато чудовищната неуправляема машина лети към своята гибел.

Ако разгледаме  тяхното състояние в момента на лишените от свобода - а именно, че са се отклонили от правилната посока, мисля че пиесата едно леко криво, но все пак Огледало на тях самите , а и на Нас!

Споделете ни интересен момент от репетициите

- Неочаквано за мен бяха техните спорове за текста, а именно кой колко си го е научил, как му се изяжда реплика, не му се подава на време - неща, който един наистина влязъл в работата актьор би изразил като мнение. От там възникваха и забавни ситуации. По текст има две женски роли, това също събуждаше доста смях по-време на репетиции. 

Защо българското общество не е отворено към подобни проекти все още според вас?

- Защото не е добре запознато, незнанието води до отрицание! От както работя в този проект, вече две години, имам възможност да споделям на познати какво се случва, какво правя в Пловдиския Затвор; реакцията на всички първоначално е еднаква – „Как може, на тези ....“ и тн. След като им обясня „защо, какво, как“, им става интересно и намират смисъл във всичко което правим за тях с екипа, в който работя. 

 

Никой не е застрахован от това да попадне в затвора!

тагове: рейс, стратиев, Пловдив, затвор, пловдивски затвор, режисьор, престъпления, българия