Топ новини:

Мирослав Иванов: „Ако мислиш само за душата си, Господ мисли за парите ти!“

29 Октомври 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Мирослав Иванов: „Ако мислиш само за душата си, Господ мисли за парите ти!“

Музикантът тръгва на турне, на което ще представи третия си самостоятелен албум “Little alien”

Познаваме Мирослав Иванов най-вече като част от Обичайните заподозрени. Заедно с колегите си Стефан Вълдобрев, Иван Лечев, Веселин Веселинов – Еко и Стоян Янкулов – Стунджи създава любима музика на хиляди българи, но освен китарист на Вълдобрев, Миро е основател на група Сафо и Saint Electrics. Съосновател на Метаморфоза, композитор в група Аморик, част от Фънкалеро. Свири с музикални родни величия, като  Графа, Дони и Момчил, D2, Камелия Тодорова, Васил Найденов и много други. С два солови албума зад гърба си, на 17-ти октомври в София се състоя премиерата и на новия му, трети студиен албум - Little alien”. Специално за нея с Миро свирят Стефан Горанов, Евден Димитров и Димитър Горчаков.

Срещнахме се с музиканта преди участие в Пловдив, за да си поговорим за албума и за философията на изкуството. Вижте какво сподели той пред Паулина Гегова за Media Café.

- Разкажи ни повече за „Little alien”.

Името дойде от Поли Герасимова, която се занимава с визията на целия проект. Тя направи обложките на трите ми албума, както и сценографията на промоцията. Докато слушаше едно от парчетата, каза: „Това е little alien“. Първо си помислих, че е луда, но после осъзнах, че има право. Въобще имената на всичките ми албуми могат да означават много неща. И на „Посоки“, и на „Цирк“.

- Ти как го тълкуваш?

„Малко извънземно“ може да се приеме по различни начини. То може да е добронамерено, злонамерено, любопитно към човешката раса. Определено подлежи на интерпретации.

- Кои са гост изпълнителите, които си поканил да участват в него?

Те са двама. Единият е SkilleR, който участва в две от парчетата. Много съм щастлив, че успях да го привлека към проекта. Работили сме заедно и преди и той доста топло и радушно прие поканата ми. Другият е Живко Василев, който е кавалджия. Неговият кавал може да се чуе също в две парчета. Бих казал, че най-хубавото соло в целия албум е неговото.

- Какво е посланието на албума?

Бих казал, че албумът не е в определен стил. Той е силно еклектичен. Опитахме се да смесим много музикални жанрове в едно – джаз, рок, блус, фолклорни елементи, електронни елементи, бийт бокс. Запазва посоката на първите два, а именно липсата на стил. Хичкок казва, че да имаш стил, значи да крадеш от себе си. Бях се притеснил, че правя глупости, но след като чух тази мисъл осъзнах, че не е толкова лошо да нямаш стил.

                             

- Кога ще се състои премиерата в Пловдив?

След Нова година тръгваме на турне. Ще обиколим доста градове, сред които и Пловдив. Оформя се това да се случи в средата на месец януари, в Bee Bop Cafe, но все още не разполагаме с конкретна дата.

- Как се чувстваш, когато си под тепетата?

Поради някаква причина Пловдив и Варна са любимите ми български градове. Аз съм от Русе, но си мисля, че някой ден бих се преместил да живея тук. Тук има една тарикатска атмосфера, която не съм срещал другаде. Винаги се чувствам добре, когато свиря тук. Хората са готини, красотата е навсякъде. Обичам Пловдив!

- А на какво музикално ниво го поставяш спрямо другите градове?

О, в Пловдив има големи гъзари музиканти! Има готини проекти. Миро Турийски, Ачката Дюлгеров, Колето Карагеоргиев, Личо Стоунса. Това са само част от уникалните музиканти, родени тук. Китарната традиция на града е на международно ниво и се дава за пример за цяла България.

- Каква е разликата между това да работиш самостоятелно и когато свириш с другите групи, като Обичайните заподозрени, Фънкалеро и прочее?

Не е лесно, защото нямам физическо време. Но всеки един от тези проекти носи полезно развитие за музикалните ми умения. А това развитие успявам да вкарам в соловите си идеи. Винаги съм казвал, че различните стилове музика са като купа с плодове. Всеки един плод има различни, полезни витамини и вярвам, че е глупаво да ядеш само един.

- А това не те ли разпокъсва емоционално?

Определено се е случвало. Няма как да избегнеш дублирания на дати, напрежение, умора и т.н., но имам чувството, че Господ ми помага да съчетавам всичко. Третият албум е чист пример за това, че има ли желание, има и начин.

- Силно социално оръжие ли е изкуството, или това е заблуда, в която само творците вярват?

Това е въпросът, който всички артисти си задават – дали има смисъл? Винаги съм искал да се занимавам с музика и съм благодарен, че успявам. Няма как да променим света с изкуство, защото не всеки притежава сетиво да го усети. Но пък дори и малкото хора, които успяват, са богатство. Понякога е по-добре да свириш пред пет човека, които знаят какво правиш, отколкото пред сто, които са дошли без да искат.

Струва ми се, че ако създадеш мелодия от сърцето си и тя е свързана с божия шепот, дори най-големият простак няма да остане безразличен. Мисля, че изкуството е много вълшебно. Както може да те отчая, заради това, че не влияеш на масовата публика, така може и да докоснеш хората на чисто енергийно ниво. Като при секса, който също е важна част от всяко изкуство. За съжаление, в момента в поп музиката визията е най-продаваема, но най-големите гении в историята са съумели да съчетаят секса с таланта.

- Това не ни ли води до мисълта, че музиката ни докосва и на примитивно ниво?

Да, точно така! Според мен музиката обхваща всички нива, всички вселени. Много хора я наричат Краля на изкуствата и не случайно. Музиката се занимава не само със звуците, а и с тишината. Когато човек се усамоти с душата си, ще чуе тишина. Тя не може да се обясни, не може да ѝ се даде определение. Но също така не можеш да оцениш звука, ако не оцениш и тишината.

- Какви са ограниченията, които един музикант може да постави сам на себе си?

Най-честото ограничение, особено в наши дни, е старанието да се харесаш на всички. Това няма как да стане! Ако не правиш нещата за кеф, а за пари, несъмнено ще удариш на камък. По този повод бих цитирал сентенция от една много мъдра книга: „Ако мислиш само за душата си, Господ мисли за парите ти!“

Фотографии: Паулина Гегова

тагове: мирослав иванов, обичайните заподозрени, skiller, живко василев, музика, пловдив, русе, little alien