Топ новини:

На границата между биографичното и художественото за един от майсторите на българската фотография

15 Юни 2017 коментара Катерина Георгиева;
На границата между биографичното и художественото за един от майсторите на българската фотография

Той печели награда „Южна Пролет” от тазгодишното издание на конкурса за дебютната си книга „И додето се раждат лъчите” – първият български роман, посветен на български фотограф. Той е журналист и заместник главен  редактор на „Списание 8”  Запознахме се с него на литературния фестивал „Пловдив Чете 2017” , където разказа за книгата си, която е на границата между биографичното и художественото, посветена на фотографа Йордан Йорданов – Юри. Той е Георги Караманев.

Пред събралата се публика сподели: „С Юри сме приятели, макар че се срещнахме години сред смъртта му, това беше среща на поколенията”. Срещата на Георги с читатели се състоя в рамките на литературния фестивал „Пловдив Чете”, където разказа за романа си и за фотографа, вдъхновил книгата. След представянето имаше и дискусия върху живота и творчеството на Юри и се получи наистина смислена среща, защото сред гостите имаше и хора, познавали фотографа.

На срещата Георги сподели още: „Животът на Юри е един полет и аз съм щастлив, че този полет може да продължи и години след смъртта му”.

Журналистът Георги Караманев, който е свикнал да задава въпроси, този път с удоволствие се съгласи да отговори на нашите. Повече за книгата му , за пътят, извървян, за да я напише, за вдъхновението в живота му, прочете в интервюто, което даде специално за  любителите на фестивала „Пловдив Чете”.

Представете се с няколко думи?

Казвам се Георги Караманев и обичам да разказвам истории. Работя като заместник главен редактор на Списание 8 – едно от най-четените български издания. През декември излезе дебютният ми роман „И додето се раждат лъчите“, който на границата между биографичното и художественото разказва историята на забележителния фотограф и човек Йордан Йорданов – Юри, един мой приятел, когото „срещнах“ няколко години след смъртта му. Тази година романът бе отличен на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ и продължава да търси своите нови приятели.

Каква история се крие зад книгата ви „И додето се раждат лъчите” ? Как се роди идеята ви да я напишете?

В списанието освен за безброй други теми, пишем и за фотография. Един ден излязох от редакцията с идеята да подготвя материал за един забравен майстор на българската фотография, а се върнах след няколко часа с решението, че ще напиша роман. Защото Юри буквално ме изуми със себе си. С всичко: с фотографиите, с обаянието си, с невероятните случки, срещи, с размислите си за живота и изкуството, с поезията, с житейския си полет и поучителната развръзка. И реших, че е време всички тези неща да достигнат до повече хора.

Кое повече ви харесва - журналистиката или творческото писане?

Това са два различни пъстри свята, всеки със своите цели, изразни средства и неоспорим чар. Те всъщност не си противоречат ни най-малко, има неща, които са важни и в двете посоки. Както казва магьосникът Маркес: „В журналистиката само един факт, който е грешен, вреди на цялата работа. Обратно, в белетристиката един-единствен факт, който е истина, придава легитимност на цялата творба. Това е единствената разлика и тя се основава на отговорността на пишещия“. Неговият пример, този на Хемингуей, Ерих Мария Ремарк и още немалко любими автори показва, че понякога това са двете страни на една монета. Що се отнася до моя роман „И додето се раждат лъчите“, макар да е художествен, по същество там има и немалко чисто журналистическа работа...

Как преминава един ваш работен ден?

Имам късмета работата ми да е удоволствие, да ме среща с интересни хора и да заобикаля шаблонните занимания. Срещам се и пиша за любопитни личности – както любими писатели например, така и впечатляващи образи в отдалечени от София и шума места. Много е трудно да се нарисува стандартният работен ден, доколкото всеки един е различен и по своему шарен.

Разкажете някоя интересна случка в процеса на писане на книгата?

Беше невероятно преживяване да срещна много хора, които са познавали Юри, например съвсем случайно успях да намеря връзка с неговата сестра – близначка, с която обаче са родени в два различни дни. Другата част от семейството му беше изгубила връзка с нея, докато в едно останало от Юри тефтерче попаднах на някакъв адрес с името ѝ, още същата вече с колелото бях пред входа. Представям си как се е почувствала тази жена, когато попита на домофона кой е, а аз ѝ казах, че я търся заради отдавна отишлия си и забравен неин брат. Все пак ми отвори, посрещна ме с уют и интересни истории...

Много символична е и за мен историята, която ми разказа доц. Георги Лозанов за това, че Юри имал навика в култовата кръчма „Стадион“ понякога да хвърля люта чушка на масата на случаен непознат, за да го провокира, изненада, да го изведе от рутината. Мисля, че всеки има нужда от време на време от една падаща люта чушка. За мен историята на Юри е точно това, надявам се да изпълни тази роля за повече хора.

Трудно ли ви беше да съберете архивите, снимките, историите, спомените за Юри?

Някак всички врати се отваряха сами в процеса на създаване на тази книга. Разбира се, нямам претенциите за документална достоверност, доколкото много от историите, свързани с Юри, нямат живи свидетели, а стигат до мен по преразкази, които понякога силно се различават. Пъзелът беше голям и разнообразен, от много части, които обаче бяха така добри да идват сами винаги в точния момент. Ето, че е факт и една много важна за мен и цялото начинание новина: оказа се, че 70 прекрасни копия от фотографиите на Юри, направени ръчно от него, са запазени от италиански колекционер Серджо Поджанела и съвсем скоро – от 20 юни до 18 юли, ще могат да се видят в центъра на София, в галерия „Синтезис“!

Какво ви вдъхновява в живота?

Историите. Онези късчета нереална реалност, които дават смисъл. „Нашето съществуване се осмисля от факта, че светът продължава да е загадка“, казва един голям човек. Не, той не е философ или публицист, а фотограф, думите са на моя приятел Йордан Йорданов – Юри.

Смятате ли да продължавате да пишете книги и какви?

След излизането на романа получих много окуражаващи думи от хора, чието мнение високо ценя. Писателят Владимир Зарев каза, че романът е „изпълнен с изключително интересни психологически наблюдения, с дълбоки познания за човека, за човешкото у нас“.  Любимият ми автор фантаст Николай Теллалов пък написа, че „най-хубавото в тази книга е, че тя е добра. Добра в случая значи, че е омесена с добрина, коричката ѝ е от добрина, плънката също. Нищо клисаво, нищо прегоряло. Това е сърдечна книга - без обвинения, без нарочно избелване на неизмислените герои, без осъждане, без посичане от „морални висини“. Състрадателна книга. Майсторски заснета“. Тези и още много думи на стойностни хора на практика ме задължават да продължа да пиша художествено. Вероятно обаче посоката ще е много различна, времето ще покаже. 

Кои са книгите, които са ви повлияли положително?

Не мисля, че някоя книга може да повлияе отрицателно, независимо от контекста. Безброй са книгите, които са ме изградили като човек и са ме променяли, започна ли да ги изреждам, рискувам да пропусна някое скъпо за мен четиво. В платформата Goodreads обобщавам прочетеното и мисля, че онлайн средата е много хубава възможност за обмяна на идеи за вълнуващи книги. 

Каква беше вашата мотивация да се включите в "Пловдив Чете 2017"?

Да се срещна с читателите от този прекрасен град, с който е дълбоко свързано и семейството ми. Някога ми се струваше, че е пресилено да се казва, че книгите са като деца на автора си. Сега го усещам сам и вярвам, че романът има нужда да получи нужните грижи, за да се срещне със своите бъдещи читатели, повече хора да се докоснат до историята на Юри.

Който не е успял да дойде на събитието, добре дошъл е онлайн да научи още по темата – във фейсбук страниците „И додето се раждат лъчите“ и „Фотографиите на Йордан Йорданов – Юри“!

Какво ще пожелаете на читателите ни?

Много литературни приключения. Не се бойте да отворите следващата страница. Да, за всеки е трудно да намери време за четене, но един откраднат час и една хубава книга винаги ще ти се отблагодарят подобаващо.

Имам и една малка молба – ако по някаква причина романът „И додето се раждат лъчите“ попадне в ръцете ви – напишете ми след това как ви е сторил, какви чувства е породил, с какво ви е очаровал и разочаровал. Защото няма нищо по-градивно от споделянето и срещата, от диалога.

Йордан Йорданов – Юри е един от майсторите на българската фотография през последните 30 години на ХХ век. Днес името му е познато само на по-старото поколение, а творчеството и личността му са забравени. Печелил е награди от конкурси в Мюнстер, Сан Франциско, София, Пловдив, участвал е в изложби в Мюнхен, Токио, Хюстън, Лозана, Мексико сити, Цюрих, Братислава и много български градове. Негови фотографии притежават някои от най-големите галерии по света.

Георги Караманев е заместник главен редактор на Списание 8, където подготвя широк кръг теми като автор и редактор. Работи в „8“ - наследника на списание „Космос“, от 2009 г., преди това е репортер във в. „24 часа“. Завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. „И додето се раждат лъчите“ е дебютният му роман.

Автор – Катерина Чобанова, доброволец на фестивала „ Пловдив Чете 2017”

тагове: йордан йорданов, юри, фотограф, журналист, книга, пловдив чете, георги караманев