Топ новини:

Нели Попова-Коева: Музиката е най-доброто лекарство

10 Септември 2020 коментара Стефан Попов;
Нели Попова-Коева: Музиката е най-доброто лекарство

Разговаряме с Нели Попова–Коева – директор на НУМТИ „Добрин Петков“, за предстоящата учебна година и предизвикателствата, които ще съпътстват учебния процес с оглед сложната епидемиологична обстановка. Какви мерки са предприети в Музикалното училище за опазване здравето на преподаватели и ученици, както и за нормалното протичане на учебните часове и извънкласната дейност, ще научите в интервюто, дадено специално за читателите на „Медиякафе“.

Здравейте, г-жо Коева! Направо на въпроса, който вълнува най-много родители и ученици броени дни преди началото на новата учебна година. Подготвени ли сте за нея с оглед ситуацията с коронавируса?

Да, готови сме отдавна! Две са основните насоки на Министерството на образованието и науката и на Министерството на здравеопазването. Едното изискване е занятията да започват стъпаловидно в различен час сутринта. Ние това го правим от години. В училището се обучават ученици от 1-ви до 12-ти клас, като от 5-ти до 12-ти клас началото на часовете е в 07:45 часа, а децата от началния курс от 1-ви до 4-ти клас започват учебни занятия от 08:30 часа. Междучасията също са по различно време. Другото изискване е относно класните стаи. Тъй като материалната ни база е доста малка и училището ни е тясно, отдавна развалихме кабинетната система и всеки клас си има своя класна стая. Новото, което сега предприемаме, е увеличаването на дежурните учители в междучасията. Досега имаше по един, сега ще бъдат по двама или трима, за да следят за това да не се случват струпвания по коридорите и общите помещения, както и да наблюдават дали децата са с маски или шлемове.

Как ще бъде открита учебната година?

На 15 септември в 11:00 часа откриваме нормално учебната година. Ние сме малко училище и не мога да си представя как едните деца ще бъдат отвън, а другите вътре. Да не говорим, че това е обидно. От родителите ще присъстват на двора само тези на първокласниците, за да избегнем голямо струпване, но в самото училище ще влязат единствено учениците. На конкретния ден децата ще имат само по един час на класа, в който ще получат седмичната си програма, а следобед, между 13 и 14:00 часа, учителите по конкретни специалности ще проведат срещи с учениците си, за да уточнят своите графици на извънкласова дейност. От вторник започваме нормално работа и дано не се налага да спираме.

Маските задължителни ли ще бъдат и за кого?

Учениците ще бъдат задължени да носят маски в закритите пространства – коридори и стълбища. В класните стаи и навън те нямат да бъдат задължителни, като това ще бъде по преценка на самите деца и техните родители. В момента се провеждат родителските срещи по класове, където ще се изясни къде има специфични проблеми. Част от децата прекарват времето си извън училище при своите баби и дядовци, а знаете, че сред по-възрастните хора, а и не само сред тях, има страдащи от хронични болести и това предизвиква основателно притеснение. Отделно от това хората са различни. Има такива, които смятат, че вирусът е измислен, както и такива, които считат, че е много опасен.

Има ли страх в преподавателите от възможността да се заразят с вируса?

Нормално е да има. Сред близо 100 души училищен състав има и колеги, които действително се страхуват, но по-голямата част от тях приемат ситуацията спокойно. Учителите и сега идват на работа с маски, а на 14-ти септември на всички ще бъдат раздадени и предпазни шлемове, като ще се разчита на тяхната лична преценка какво предпазно средство да ползват и как да постъпват в определени ситуации.

Направено ли е необходимото за осигуряването на дезинфектанти в училището, както и налична ли е медицинска грижа в случай на нужда?

Закупили сме безконтактни дезинфектанти, които всички в училището ще могат да ползват всекидневно. Въпросът със здравните лица е малко странен. Медицинските сестри се назначават от кмета на Пловдив. Такива могат да ползват училища с до или повече от 800 ученици. В съседното на нас училище – СУ „Св. Патриарх Евтимий“, което е по-голямо, има две медицински сестри и едната от тях отговаря и за нашето училище, тъй като ние сме с 400 ученици. На практика в сградата на НУМТИ „Добрин Петков“ физически нямаме медицинско лице, но пък документално, примерно отпуските, ги разписвам аз.

А защо вие закупувате дезинфектантите? Не би ли следвало такива да ви бъдат предоставени от някое министерство, имащо отношение по проблема, или от други държавни или общински институции?

Всяко училище закупува със собствени средства това, което му е необходимо. Ето сега има препоръки и за закупуване на специални лампи за дезинфекция, но такива ще трябва отново ние да си закупим. Една бактерицидна лампа, най-евтината, е 140 лева, при това на промоция. Да не говорим, че тези лампи са опасни и децата, без да искат, ако счупят такава, могат да направят и пожар. Другото притеснително е да пръскаме с дезинфектанти по класните стаи, тъй като някое дете може да се натрови. За това ще избягваме такива практики, а всяко дете ще бъде посъветвано да си носни мокри кърпички.

Какви са здравните мерки относно храната, която се предлага в училището за най-малките?

Тъй като ние нямаме стол, практиката ни е да осигурим възможност за кетъринг хранене, но това е по желание на родителите. Говорим за началния курс, който е от 160 деца. Храната идва опакована в пластмасова опаковка. Ние я дезинфекцираме и я предоставяме на децата, които могат да се хранят, където им е удобно и приятно

Какво ще се случи при решение за преминаване към дистанционно обучение и имате ли готовност за използването на единна информационна платформа?

В момента върви обучение на абсолютно всички учители, за да може, ако се наложи, цялото училище да мине дистанционно, това да стане синхронно, а не асинхронно. Да, целта е да се използва една платформа, защото на 16 март, когато започна форсмажорното дистанционно обучение, единствено общообразователните предмети използваха такава, докато по специалните предмети възникнаха проблеми. Това е нормално, тъй като в нашия случай е много трудно да се намери удачен вариант, защото става дума за учене на децата как да свирят на музикален инструмент, да пеят, да танцуват и т.н.

Изготвили сме два плана на работа. Единият план е синхронизирано на дистанционно обучение да минат само паралелковите занятия, а децата да продължат да идват тук за конкретните предмети и дейности, които тематично изучават.

Музикалното училище е различно от общообразователните, тъй като всички деца имат и извънкласни дейности по различните специалности, които учат. Как е решен там въпросът с противоепидемичните мерки?

Решаваме проблема, като между различните учебни часове оставяме повече време толеранс, за да може добре да се проветри и да се дезинфекцира. Мисля, че в това отношение също сме организирани добре и няма да има проблеми.

Как ще се отрази здравният проблем на концертната програма на НУМТИ „Добрин Петков“?

Концертите и продукциите ще бъдат сведени до минимум, за да няма струпване на външна публика. Вътрешни концерти ще има, изготвен е график, но няма да е толкова интезивен, както помним преди пандемията. До сега всяка вечер в трите зали вървяха концерти . Поради недостиг на класни стаи, едната зала я развалихме и я направихме класна стая (б.р. кабинет 206, в него ще бъдат ученици от 12 клас) , като оставаме с една зала (кабинет 305, който ще се използва на групи за различните специалности) и концертната зала „Добрин Петков“, т.н. аула, но в нея реално вървят учебни часове по балет.

Там от 12-ти до 15-ти ноември ще проведем и клавирния конкурс Шуман-Брамс. Той ще се случи на живо, като вероятно посетителите ще заемат от 30 до 50% от капацитета на залата. Истината е, че изкуството е в живия контакт, другото е абстрактна работа.

Наясно сме, че материалната база, в частност училищният двор, са лимитирани, което вероятно е проблем за препоръките на институциите за спазване на дистанция по време на междучасие или при игра на двора в часовете по физическо. Има ли как същите да бъдат приложени в Музикалното училище?

Препоръките към учителите са, когато е възможно и времето позволява, част от занятията да се провеждат и извън училищната база, например в Цар-Симеоновата градина. Няма как да осъществим изцяло препоръките в тази им част, тъй като това е дворът, с който разполагаме, и е невъзможно да разпределим децата в отделни зони. Ние се водим малко училище с 400 ученици. За зимния сезон сме изготвили график, в който класовете да не се презастъпват по време на часовете по физическо възпитание.

Това е патова ситуация. Има ли решение на проблемите с материалната база, за да може НУМТИ „Добрин Петков“ да функционира, без да се налага да се правят компромиси?

Да, има такава възможност! Една дългогодишна мечта на всички работещи в Музикалното училище е на път да се случи. От три години водя борба за разширяването на сградата на училището и това е на път да се случи. Изготвихме проект за четвърти етаж на училището, който мина съгласуване през НИНКН и сега очакваме разрешение за строеж, а заявлението за него е подадено в район „Централен“ на Община Пловдив. Бенефициент на проекта ще бъде Министерството на културата, като от там ще изготвят процедурата за обществена поръчка, съответно по-късно ще изпратят строители и т.н. Ние нямаме отношение към този процес.

Това е чудесна новина, но какви са стъпките, които следвате и кога можем да очакваме реализацията на проекта?

Първият етап е идейният проект, който вече е одобрен. Сега е вторият етап – техническият, инвестиционният план, той е одобрен от НИНКН и сега е на етап строително разрешение от район „Централен“, като след това ще чакаме да бъдем одобрени за финансиране. Проектът е на стойност около милион и половина лева.

На 1 септември проектът беше внесен в Министерството на културата, а на 8 септември и в Министерството на образованието. В срок до 45 дни ще стане ясен резултатът. Министерството на културата има квота за два вида дейности от този тип: за ново строителство и за реконструкция и ремонт, какъвто е нашият случай. Квотата е 3 проекта за едната и 3 за другата дейност. Дано да ни одобрят. Самите проекти трябва да бъдат на стойност до 2 милиона лева, а нашият е за милион и половина. В случай, че нещата се движат бързо и без спънки, се надявам следващата учебна година да я посрещнем в обновена и разширена сграда.

Какви ще бъдат промените както визуално, така и чисто функционално?

Държа да кажа, че не става дума за строеж на нов етаж. Настоящият таван на училището е с достатъчно голяма височина, като единствената промяна ще бъде минимално повдигане на стените и леко скосяване на покрива. Височината на сградата няма да бъде променяна, като това беше и едно от изискванията на НИНКН, за да дадат зелена светлина на проекта. Също така покривът отново ще бъде с керемиди, което няма да промени неговия външен вид и ще запази автентичния дух на сградата. Хубавото е, че всичо необходимо – парно, вода, ток е качено до четвъртото ниво, а стълбищата, тоалетните и класните стаи ще бъдат огледални на долните етажи.

Какво включва самият проект и какви проблеми и нужди на училището ще бъдат разрешени при реализацията му?

Най-голямата ни нужда е това да успеем да го реализираме и той да стане действителност. Така ще имаме повече класни стаи за обучение, а в цената, освен самата реконструкция, е включено както ново обзавеждане (маси, столове, интерактивни дъски), така и закупуване на нови рояли, пиана и т.н. Ще бъде изградена още една компютърна зала, защото компютърното моделиране предстои да бъде въведено още от първи клас. По новия учебен план децата от 8-ми до 12-ти клас имат включени и музикални компютърни програми, които да изучават. Ние имахме втора компютърна зала, но я развалихме, за да отговорим на настоящата ситуация. Учениците ни изучават „Сибелиус“ – компютърна програма за писане на ноти, което е много хубаво. На такъв тип програми децата могат и да композират, защото те имат функции и за прослушване на запис.

Какво различно ще предложи новото пространство?

Едно от нещата, които сме планирали, е създаването на звукозаписно студио. Това би било в огромна помощ на нашите певци и музиканти за популяризиране на техните умения. Също така искаме да въведем и нова специалност - музикален оформител, тъй като това е реална професия и въпросното студио ще ни помогне да го реализираме.

Ще изградим модерна балетна зала, разполагаща със съблекални и душове. В съседна зала ще се практикува поп и джаз, като идеята е двете помещения да бъдат отваряеми/преходни, за да може да се превръщат в пространства за концерт.

Ако остане малко място, имам голямото желание да направим и музей на училището. Събрала съм стари печати, стари пишещи машини, стари инструменти и мисля, че ще бъде хубаво да покажем историята и духа на тези, творили и обучавали децата в училището преди нас.

Ако този проект се реализира, това ще означава ли, че броят на децата, учещи в НУМТИ „Добрин Петков“, ще може да бъде увеличен?

Да, надяваме се да успеем да увеличим техния брой и поне в начален курс да станат по три паралелки във випуск. Опитваме се да гледаме на нещата така, че постепенно да стесняваме общия им брой, тъй като след 7-ми клас започва да става ясно кои от тях ще продължат да се занимават професионално с изкуство в гимназиалните курсове. Следващото такова редуциране се получава в 10-ти клас, където самите деца окончателно взимат решение дали искат да продължат обучението си тук или да се преместят някъде другаде. Желаещите да се преместят са единични случаи, но тази възможност им се предоставя, а те вече са достатъчно големи , за да вземат осъзнато решение.

Какви са актуалните въпроси в материално отношние, които ви предстои да решите?

Единственото, което трябва да решим за момента, касае осигуряването на охладителни системи за аулата през лятото, тъй като с отоплението нямаме проблеми. Вероятно ще разпишем проект за климатизиране на залата, за да се справим и с това неудобство.

Дългоочакваният ремонт на тротоарите около училището започна. Ще успеят ли работниците да се справят преди началото на учебната година и предвиден ли е ремонт на самия двор?

Да, имам уверението на работещите, че ще успеят да приключат с ремонтите до началото на учебната година. Колкото до двора, тук ситуацията е много интересна.  Ние сме държавно училище към Министерството на културата. Ето ви пример – това прекрасно дърво в средата на двора, което е още от времето на Немското училище, има нужда от отстраняване на клони, които представляват непосредствена опасност за учениците и преподавателите. До тази година всяко лято сме писали писма и от „Паркове и градини“ са идвали и са решавали този проблем. Сега изведнъж се оказа, че не може. Онзи ден получихме писмо, в което ни се обяснява, че дворът е общинска собственост, но тъй като ние сме държавно учреждение, ще трябва сами да повикаме фирма и да и платим , за да окастри сухите дървета. Вишката е 300 лева на час, но няма проблем, ще го направим.

Искате да кажете, че ако решите да направите ремонт или обновяване на дворното пространство, трябва да се обърнете към държавата, която да евентуално да ви разреши, а не към Общината?

Да, точно така. Разбира се, това ще трябва да го направим с нашите училищни средства, тъй като до момента подобни проекти няма. Парадоксът е, че така или иначе за всичко искаме разрешение и от голяма община, и от район „Централен“.

На финала сме на нашия разговор. С какво според вас НУМТИ „Добрин Петков“ се отличава от останалите училища?

В Пловдив има три училища по изкуствата, като НУМТИ „Добрин Петков“ е най-голямото национално училище на територията на града. Нашето училище отговоря в пълна степен на израза „елитно училище“. В него приемът е с конкурс и за разлика от други умения, които могат да се придобият дори с ходене на специфичен курс, било то за език или конкретни практични умения, единствено в училищата по изкуствата и в частност Музикалното училище, това не може да се случи по този начин. При нас обстановката е уютна.  Тук витае друг въздух и това всички го усещат. Ние нямаме проблем с агресията, а това се дължи на факта, че както преподавателите, така и учениците се занимават с изкуство и атмосферата е различна. Напълно разбирам родителите, които искат децата им да учат тук поне до 4-ти или до 7-ми клас, защото са наясно, че средата е хубава. Самото занимание с музика, с инструмент, учи децата на труд, на дисциплина, на режим. Изучаването на ноти е все едно да учиш чужд език и тук няма как някой да скрие дали е учил или не - веднага си проличава. Дори едно дете да не стане музикант, това пак е полезно за него – за обща култура и за духовното му развитие.

Истината е, че музиката е и най-доброто лекарство.

тагове: Нели Попова-Коева, НУМТИ Добрин Петков, учебна година, мерки, учебен процес, материална база