Топ новини:

Немският журналист Мирко Шваниц: "Европа вижда голямата промяна в Пловдив"

06 Ноември 2018 коментара Надина ЧОЛАКОВА;
Немският журналист Мирко Шваниц:

Мирко Шваниц е роден през 1963 година в град Хале, Германия. Завършва журналистика в Лайпциг. Работил е като редактор и публицист, а от 2001 година е кореспондент за Източна Европа. Управител е на „Сдружение за подпомагане на българските домове за деца”.

Мирко Шваниц е носител на наградата Кудуглу за дарителство през 2012 година. Миналата седмица немският корепондент бе в публиката на литературното събитие "Код червено: Литература" с гост Ина Иванова, като подготвя интервюта с различни представители на културната сцена в Пловдив. Те ще бъдат събрани в едно 30 минутно предаване по двете най-престижни културни радия в Германия - Дойчланд радио култур и Баварското културно радио. 

Пред Надина Чолакова той разказа за новите проекти с децата от Дом Мария Луиза и за любовта му към Пловдив и как вижда града в последните години. 

Кой е Мирко Шваниц?
 
От около 20 години работя в Пловдив. Заедно с няколко приятели събрахме в Германия пари, за да изградим от 1999 година до 2006 година един прекрасен детски дом в Пловдив – Дом Мария Луиза за деца лишени от родителска грижа. Само аз и няколко приятели в Берлин и България, като доброволци, защото ние не сме някаква организация, не сме фонадация, просто сме приятели на България.
 
Успяхме да съберем много пари и построихме дом за 104 деца, който е и може би най-хубавият в България. Обзаведохме го с мебели от Дания, децата са много добре облечени и нахранени. За тези 20 години имаме и много осъществени проекти, като „Сръчни ръце”, „Опознай родината” и други. Но първото, с което започнахме още по време на строежа с възпитателите направихме един вид ново, модерно обучение за тях самите, като ги поканихме ги в Германия, за да прекарат малко време с тях и да ги запознаем с нашата култура и начин на живот. 
 
 
Какви нови проекти с децата ви предстоят? 
 
Нашият най-нов проект в Пловдив се казва „Музиката вместо улицата”. Решихме да започнем да обучаваме ромски деца (тъй като в нашия дом децата са предимно от ромски произход). Ще идват музиканти и муизкални педагози от Сливен и от Стара Загора, които ще работят четири пъти в месеца, по няколко часа с децата. Проектът е започнал първо в Сливен. Един от най-добрите цигулари в света – Георги Калайджиев, който живее в Германия и е бил концерт майстор на формация Софийските солисти, с които са пътували по целия свят. От няколко години живее в Германия и е бил концерт майстор на симфоничния оркестър в град Визен. Той създава този проект, с идеята да привлече ромските деца, да ги дисциплинира и обучава. В Сливен този проект е с много добър успех. Интересното е, че две от децата са продължили музикалното си образование и учат в консерваторията. И се надяваме, че ще успеем да постигнем такъв успех и с нашите деца от дома.
 
Важното в този проект е, че не само децата учат и се развиват. А чрез децата и родителите им се променят. Променя се отношението им към децата, към живота и средата им. Дори се създава културен конфликт, тъй като слушайки или изпълнявайки класическа музика, биват гледани с друго око в ромската махала. 
 
 
Защо решихте да продължите този проект, започнал първоначално в Сливен? И защо точно класическа музика, която е толкова различна от народопсихологията на ромите? 
 
Помня още от учлище, че ми казваха каква сила, магия и енергия има музиката. И изведнъж в Сливен почувствах, това което преди толкова години в чулище не можех да разбера. Бях свидетел на резултата на точно тази енергия и сила, които има музиката. И при всички разговори с децата, аз чувам и разбирам едно и също, от момичетата особено – нито една от тях не иска на 12 години да я продадат и да я оженят, нито една. Те всички искат да продължат да учат. И изведнъж тази музика, класическата музика, отваря съвсем нови хоризонти пред тях, както и нови преспективи за живота. И това е цял процес. Когато родителите се съгласят децата им да изучават класическа музика или да свирят, което също е трудна задача, то децата трябва да репетират вкъщи.
 
По този начин дори самите родители привикват и в един момент самите те стават други и постепенно се променят. Дори съзнават, че може и да не бъдат приети от тяхната общност. За повечето европейци класическата музика е част от фундамента на нашата култура и във всеки от нас тя има една резонансова основа. Но ромите имат съвсем други музикални навици, друг ритъм, инструменти, дори тоновете, които извличат са други. И сега си представете на фона на тяхната музика изведнъж да вървите из гетото и да чуете Бах, Хендел, Бетовен, Чайковски, Шустакович. Това е културен катаклизъм. 
 
 
Казахте, че често идвате в България, този път какъв е поводът? 
 
Подготвям интервюта с различни представители на културната сцена в Пловдив. Като тези интервюта ще бъдат събрани в едно 30 минутно предаване по двете най-престижни културни радия в Германия - Дойчланд радио култур и Баварското културно радио. 
 
За тези 20 години какви са ви впечатленията от България и специално Пловдив? Как се е развил и променил градът? 
 
За първи път бях в Пловдив през 1996 година. Оттогава насам градът не само се разкраси, той постепенно се променя към по-добро. Първоначалното ми впечатление от града бе, че изглеждаше сякаш някой нескопосан пластичен хирург е минал и рязал не там където трябва. А сега наблюдаваме нещо ново – най-после хората, които управляват града имат вече представа какво представлява Пловдив и развиват визия за неговото бъдеще. Хората, като мен, които идват и си отиват много повече виждат разликата и това, което се променя. Един силен пример е Капана. Има много критики за него, дали е трябвало по един или друг начин да бъде изграден. Но мястото стана много атрактивно и се случват много хубави неща там. И по този начин самият квартал се възроди и се върна животът в него. 
 
 
Какво ви  мотивира ви да продължите да работите за и в Пловдив?
 
Пловдив е като да се завърнеш вкъщи! Това се случва с всеки, който идва тук. Когато дойдем в Пловдив, не ние вършим нещо за града, а обратното, градът прави нещо с нас и за нас.
 
Единственото, което не харесвам в Пловдив и ми се иска да се промени е тази голяма некрасива сграда до пощата да изчезне от там и на нейно място да се построи една красива опера. 
 
Повече за срещата на Ина Иванова с публиката си и "Малки букви" издадена от "Жанет45" може да видите ТУК
 
 
Симултантен превод: Дора Щютц 
тагове: пловдив, европа, журналист, дом, култура, архитектура, промяна, деца, развитие, европа, опера, театър