Топ новини:

Odd Crew: Най-хубавото на рок обществото е, че е интернационално

26 Февруари 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Odd Crew: Най-хубавото на рок обществото е, че е интернационално

Емблематичната банда тръгва на национално акустично турне

Музикалната обиколка ще завърши в Пловдив на 17-ти март

Odd Crew е една от малкото български метъл банди, които можем да посочим като достоен представител на жанра. Стилът им наподобява великите имена от чужбина, където рокът е много по-развит, а експериментите с езика и инструменталите, нарежда членовете на групата в челните редици на родните музиканти. Хубавото на Odd Crew е, че продължава да държи ниво, извън менстрийм културата, без да изневерява на верните си фенове, като в същото време не спира да привлича нови такива.

Групата е основана през 1998 година, под името „Каскадьори“, от Васил Райков, Мартин Стоянов, Боян Георгиев, по-познат като Бонзи, и Васил Първановски. Същите не спират да забиват заедно, а сплотеността е една от основните причини за развитието на бандата. Зад гърба си имат три албума като „Каскадьори“ и пет като Odd Crew, като последният, „The lost pages“, излезе през пролетта на 2018-та.

Скоро момчетата тръгват на национално акустично турне, което започва на 6-ти март в София, а Пловдив е последната спирка, където ще можем да им се насладим на 17-ти март в Bee Bop Café. Седмици преди това, те застанаха пред MediаCafе, за да си поговорим за него, хубавата музика и извървения път.

Момчета, разкажете ни малко повече за националното турне. Какво могат да очакват феновете ви, освен много рок, разбира се?

Това ще са концерти отново от поредицата на „The Lost Pages“, което означава, че ако има много рок, той ще е акустичен. Но, за разлика, от предните концерти ще добавим и още няколко парчета, а на някои от лайфовете към нас ще се присъединят и приятели музиканти, но това ще бъде обявено в по-късен етап.

Щом концертите ще са акустични, това означава ли, че ще представите само последния албум?

Когато започнахме турнето с последния албум имаше доста места, на които хората очакваха, че след като го изсвирим, ще продължим със старите парчета, но уви двете продукции са технически неизпълними в една и съща вечер, а и акустичното шоу е 2 часа, някой път и 3. Но обещаваме скоро да се върнем и в шумния си вариант!

А защо избрахте да го закриете в Пловдив. Има ли определена причина или е чиста случайност?

Не е умишлено, но се радваме, че се случва така. Всеки от концертите е неповторим по своему, но в Bee Bop има нещо много особено като атмосфера за акустичен концерт и сме сигурни, че след края на турнето, което винаги е носталгично събитие, дълго време ще ни държи влага.

Като споменахме последния албум, как ви се отрази този акустичен проект?

Адски освобождаващо, защото това е идея, която оставихме да зрее с години, преди да я реализираме. Беше неизразимо удоволствие още от самия старт. Затворихме се седмици наред, за да напишем материала. Процесът на записа беше невероятно приятен, защото записвахме лайв - всички едновременно и ако нещо не станеше до третия тейк, просто го зарязвахме. А и в идейно отношение, за всички нас това бе глътка свеж въздух.

В „зародиша“ на кариерата си, когато сте още юноши, свирите под крилото на Васко Кръпката. Какво съумяхте да научите от него, което ви послужи напред във времето?

Годините ни като гост група на Кръпката бяха незаменим учебник. Прекосихме България, а и част от Европа на шир и длъж. Днес свириш в зала за 5000 души, а утре си на стълбите на читалището в Луковит. Нямаш време да се възгордееш или въобще да мислиш, че си rock star или т.н. Просто пътуваш, свириш и попиваш всичко около себе си. Срещнахме много хора по пътя (и добри и лоши) и това ни изгради много като характери. Видяхме какво искаме и не искаме да бъдем.

Бонзи, той е и, преди всичко, твой баща. Как се израства с жива легенда на родния блус?

Реално, спомените ми от преди да засвирим заедно и след това са едни и същи. Много концерти, свирене, пътуване и много приятели около нас. При всички положения не можем да кажем, че ни е било скучно, нито за миг. И до ден днешен е така.

Някога притеснявал ли си се, че твоето творчество може да не отговори на неговите разбирания?

Никога! Ние винаги сме правили различна музика. Обединява ни любовта към блуса. Когато и двете банди сме в процес на писане на музика е много интересно. Като се видим, си пускаме демота един на друг, споделяме планове и прочее.

Вие сте заедно от две десетилетия, което изобщо не е малък период. Как се промени музиката ви през тези години?

Тя винаги се променя и се надяваме, че винаги ще е така! Идеята в това да правим музика е, че това е нашият език. Ако човек разказва една и съща история с различни думи, тя бързо ще ви омръзне. Страшно много се забавляваме, когато експериментираме със себе си, с това какво различно можем да направим като музиканти, а и като група. Всеки албум, всеки процес на писане, продуциране, реализация е различен. Вдъхновението е различно, ние сме различни… Би следвало и всеки албум да е различен.

А как се променихте вие като личности?

Много е трудно сам да кажеш за себе си, но много митове и легенди за музикалния бизнес рухнаха през годините, което действа пречистващо, защото знаеш какво искаш да правиш и защо. Още повече утвърдихме любовта си към начина ни на живот и сме много по целеустремени. Надяваме се през годините да сме станали и по-добри хора.

Сега се сещам за видеото „Same Old Me“ към албума „The lost pages“. Там показвате една много стилна, елегантна страна на жанровото бунтарство. В този ред на мисли, "рокаджиите" вкарани ли са в стереотипи от обществото?

Използването на думата рокаджия е стереотип. Всеки човек приписва качества, с които може да обясни нещата спрямо светоусещането си. Седем милиарда човека на планетата означават седем милиарда различни истини! Както казахме, за нас, най-важното е да пресъздадем усещането, което имаме - и с музиката, и с визията.

Минали сте и през Европейско турне. Какъв е погледът ви върху западната публика на рок музиката и какъв върху българската?

Ето това е най-хубавото на рок/метъл обществото. То е интернационално! В която и страна да си, хората, които слушат такава музика, споделят едни и същи ценности и навсякъде се чувстваш добре дошъл. Разбира се, че има културни различия и понякога завесата на първия контакт се вдига по-бавно, но като цяло сме едни и същи навсякъде.

Има ли нещо, за което съжалявате? Нещо, което бихте променили, ако може да върнете времето назад, някой пропуснат шанс?

Абсолютно не! Имали сме ужасно тежки моменти, но всичко, през което сме преминали, се е случило с причина и ни е дало еднозначен урок. Поглеждаме назад само, за да си припомним красивите моменти. Промяната към по-добро лежи тук и сега, не в миналото, а най-доброто тепърва предстои!

А какво предстои?

В момента работим по шестия ODD CREW албум, за който имаме различна визия, от това което сме създавали до сега. Все още е твърде рано да говорим с подробности, защото сме на първите стъпки в музицирането му, но всички сме единодушни в идеен и емоционален план. Това е най-важното и за четирима ни, сега. Предстоят ни още турнета, няколко фестивални слота, но албумът е следващата голяма стъпка, тъй като той, както „The Lost Pages”, ще бъде обвързан с цяла продукция (музика и визия), а това е огромен обем от работа и ресурс.

На 3-ти юли ще се качите на една сцена с Dream Theater по време на Sofia Dream Fest. Голяма чест, но и голяма отговорност.

Разбира се, че е чест да си с такива музиканти на една сцена. Още повече да знаеш, че самите те са одобрили участието ти. Dream Theater имат „заклета” публика. Те са една от групите, за които феновете дават мило и драго, но хората говорят за това, сякаш ще се надсвирваме с тях или все едно отиваме на световното по „кой е най-добрият музикант”. Дори ни зададоха въпрос дали няма да изсвирим техен кавър, което е адски смешно. Участието ни в Sofia Dream Fest ще бъде огромно удоволствие, но не си мислете че отиваме да им покажем как се прави или че трябва да се напънем, за да ни забележат. Музикалната индустрия не работи по този начин. Излизаме, за да свирим нашата музика, която е и причината да сме там. Всяко шоу за нас е огромна отговорност, защото феновете са тези, които правят всичко това възможно и ние сме длъжни да даваме 101% от себе си абсолютно всеки път, за да им покажем, че сме наясно с това!

Къде се поставя пикът в кариерата на един музикант и кога може да си каже „Е, мисля, че се справих доста добре“?

Това е въпрос, на който може да има евентуален отговор, след като тази кариера приключи. Докато все още вриш и кипиш в това, което правиш, винаги изпитваш възможностите си и се стараеш да се развиваш. А от това следва, че никога не си удовлетворен от себе си докрай, в смисъла на това, че постоянно се чудиш какво можеше да направиш по-добре. Успехът за всекиго е различно нещо. Някой път е успех да се откъснеш за цели 2 седмици и да го прекараш в студиото с групата. Но относно пикът на една кариера - може би той настъпва, когато си кажеш „Е, мисля, че нямаше как да се справя по-добре”, защото оттук пътят е само надолу.

тагове: музика, Odd Crew, Bee Bop, концерт, Васко Кръпката, Пловдив, Каскадьори, Васил Райков, Мартин Стоянов, Боян Георгиев Бонзи, Васи