Топ новини:

Преводачът Анета Тошева: Най-лесно се превеждат думи като чест, прошка, благослов

28 Юни 2017 коментара Младежка медия ;
Преводачът Анета Тошева: Най-лесно се превеждат думи като чест, прошка, благослов

Признание за преподавател от МУ-Пловдив

За втори път преподавателят на Медицински университет-Пловдив Анета Тошева получи награда „Пловдив” за „Художествен превод”. Тя й бе присъдена от Община Пловдив за нейния превод от френски на романа “Напълно побъркан” от Жил Льогардиние.

„Най- лесно се превеждат силните думи. Това са думи като ЧЕСТ, ПРОШКА, БЛАГОСЛОВ”, каза преводачката.

Това е втората такава награда за Анета Тошева. През 2010 година тя получи награда „Пловдив” за художествен превод на романа „Бляскав живот“ на 28-годишния белгийски писател Грегоар Поле.

За поредна година Община Пловдив удостои творци, творчески колективи, културни, образователни и други институции за произведение, събитие или факт с реален принос за развитие на културния живот на Пловдив, реализирано през 2016 година. Ето какво споделя Анета Тошева:

Какво означава за Вас наградата, която получихте?

Тази награда никога не е плод на еднолично решение и точно в това е нейната стойност. В моя случай, тя е неочакваният за мен резултат от много несвързани помежду си решения: на издателство „Хермес“ - да се спре на съвременен френски автор и да ми възложи книгата,  на Дружеството на преводачите – да ме номинира, на специализираната комисия – да ме избере. Истината е, че  всеки способен, знаещ, самокритичен  преводач заслужава тази награда. А в Пловдив такива са много, повярвайте... Затова ми е скъпа.

В личен план, за мен това е силен знак, че съм на прав път, въпреки всичките ми завои и колебания. И потвърждение, че така нареченият утопичен оптимизъм не е непременно недостатък – тъкмо той ме накара преди трийсет години да застана разтреперана на прага на кабинета „Западноевропейска литература“ в недостижимото тогава  издателство „Хр. Г. Данов“ и да подам един свитък листове, напечатани на машина – пробният ми превод. Помня, че беше от неиздаван роман на Ерве Базен. Помня също така, че от притеснение дори не си казах името. Получи се.

Колко труд стои зад това признание?

Колко – като количество? Като време? Или като тежест? След толкова преведени книги ще Ви призная, че към всеки нов превод подхождам с трепет и минавам през всички фази – от „О, ще се справя, разбира се“ до „Ужас, вече не мога да превеждам!“ . Защото преди всичко друго, превеждането иска време за претегляне – на всяка дума, нюанс, ритъм, цвят... – и за отлежаване, а то никога не стига. Когато превеждаме на български език, ние си търсим думичката, обмисляме си я, хващаме я, ако „виси“, оцветяваме я, понякога я променяме, често тя променя нас... Това не е труд, то е път, който не винаги върви нагоре. Понякога просто тъпчеш да едно място и отчаяно търсиш как да назовеш птица от семейството на чаплите, която обитава оризищата в Камбоджа и понякога служи за храна на хората. Такива работи.

Ще Ви кажа също, че зад всяка книга стои трудът не само на преводача, който ходи като омагьосан и в продължение на месеци  живее в паралелна реалност (поне аз съм така), но и на редактора, и на цял един издателски екип. Ако зависеше от мен, бих предложила нова категория в „Наградите Пловдив“, специално за гласовете зад кадър - редакторите. Ако преведената книга беше филм, те щяха да са нейният саундтрак.

Какви са следващите цели, които си поставяте?

Не си поставям цели, не ги търся, не ги гоня и не ги преследвам. Те ме намират сами. Ако не ми допадат, игнорирам ги. Често го правя.

Какво означава за Вас работата в МУ-Пловдив?

На първо място, постоянно учене – аз уча студентите, те учат мен...Знаете ли, някои от първите ми студенти вече са професори в МУ (и не само), а последните са толкова целенасочени, самостоятелни, уверени и талантливи, че изобщо не се притеснявам за бъдещето им. Не ми лисват и нови предизвикателства, благодарение на нашите  англоезични студенти и бъдещи лекари, дошли от всички краища на света и, представете си, с желание изучават и френски език. Освен това, с риск да Ви  прозвучи нереално,  имам редкия шанс да споделям работния си ден с колеги, които са и мои приятели. С една дума, отговорът на Вашия въпрос е – в професионален план, всичко!

 

тагове: анета тошева, преводач, медицински университет пловдив, превод, награда пловдив