Топ новини:

Радина Думанян: В „По-полека“ е заложен успех!

10 Септември 2019 коментара Паулина ГЕГОВА;
Радина Думанян: В „По-полека“ е заложен успех!

Пловдивската актриса подготвя и нова пиеса с Йоана Буковска-Давидова и Елена Атанасова

Само ден ни дели от дългоочакваната премиера на музикалния спектакъл „По-полека“, с който ще се постави началото на фестивалната програма на „Сцена на кръстопът“. Пиесата е написана специално по музиката на Стефан Вълдобрев, с музикален продуцент Веселин Веселинов – Еко и е първата симбиоза между Драмата и Младежки театър „Николай Бинев“. Режисира се от директора на Младежки театър Владимир Люцканов, а интересен елемент е, че самият Стефан Вълдобрев не участва като актьор. Вместо това се дава възможност на много обичани български творци като Филип Аврамов, Стилиян Стоянов, Юлиян Петров, Радина Думанян, Ния Кръстева, Александър Хаджиангелов, Тодор Дърлянов, Мария Сотирова, Рая Пеева, Гергана Христова, Маргита Гошева, Русалина Чапликова, Мая Бабурска, Ахмед Юмер, Александър Евгениев, Троян Гогов, Алексей Кожухаров, Тихомир Кутев и Деян Петров.

Изпълнени сме с въодушевление и нескрито любопитство какво са успели да постигнат всички те, а специално за Media Cafe говори Радина Думанян. Тя разказа повече за процеса и очакванията както на екипа, така и на публиката.

- Радина, разкажи ни повече за основната идея на „По-полека“.

Както знаете авторите на текста са Стайко Мурджев и Ваня Щерева. Те създадоха много богат сюжет, в който ловко са преплетени съдбите на персонажите, всеки с различна тема и проблеми. Това, което ги обединява, е пътуването им до  остров "Зеленият бряг". Пиесата изненадва с неочаквани обрати и развръзки, има смел размах с богатия си диалог и провокира героите, поставяйки ги в непредвидени за тях самите ситуации. Зрителите биха се припознавли многократно, убедена съм.

Мисля, че постановката ще е интересна за хората, защото, от една страна дава отговори, от друга задава въпроси. Започнахме репетиции през април и до сега продължаваме да изглаждаме. Работя с Влади Люцканов за втори път (първо се срещнахме в "По-студено от тук") и този процес мина леко и почти неусетно.

Освен актьорски, се подготвяхме вокално и хореографски. Не съм работила по подобен начин от Академията и, честно казано, ми липсваше.

- А на какво ниво е хореографията?

Хореографията е дело на Теодора Попова, която успя да провокира у нас потребността да се себеизразим и с телата си. Защото то не е просто хореография, то е нужда тялото ти да изрази емоцията, когато думите не стигат. Теди е много взискателен професионалист. Всеки път ни връщаше отначало, докато не види една идея по-уверено пласиране на сцената - с точни акценти, с точни паузи, с ярки  движения. Връщахме до откат.

При песните е същото. Да пееш технически добре и да пееш с емоция, с която да стигнеш до зрителя, са две неща, които трябва да се срещнат в спектакъла. Но в музиката на Стефан Вълдобрев са кодирани всички разтърсващи емоции, а това много ни помага... Мисля, че феновете му ще бъдат крайно щастливи. Текстът е писан специално по тях и ще ги видим в един нов контекст и прочит.

- Предизвикателството да пееш нещо толкова познато и запомнящо се е голямо.

О, да! Със сигурност много се притеснявах, защото знам голяма част от творчеството на Стефан наизуст. Не само текстовете, а и начина му на изпълнение. Разпяването на отделните вокали, диханията. Беше много трудно да се откъсна от познатото и да мисля как би го изпял персонажът, според обстоятелствата, в които е поставен. Трябваше да открия собствената си бленда, а това не беше лека задача, защото досега не съм имала собствен начин на изпълнение. Но Стефан много ни помогна. Идваше на репетиции, даваше конкретни насоки – и като актьор, и като музикант. Подготвяше ни как да навлезем емоционално във всяка песен. Веселин Веселинов-Еко пък водеше всичките ни вокални репетиции, беше неотлъчно до нас.

- Това е първата подобна копродукция между Драматичен театър Пловдив и Младежки театър „Николай Бинев“.

Точно така! Постановката се играе в два състава, а аз се дублирам с Ния Кръстева. Искам да подчертая, че тя е безкрайно услужлив и коректен човек! Поради друг ангажимент, отсъствах в голяма част от репетиционния период, но тя нито за момент не ме остави сама. Не ми позволи да се пържа в собствен огън. Помагаше ми, обясняваше ми промените, водеше ме напред. Тя иска нещата да се наредят не само за нея, но и за останалите.

Тази симбиоза между двата театъра е страхотна. С повечето от колегите се познаваме още от НАТФИЗ. Всички са прекрасни професионалисти. Талантливи, работливи хора, които вдъхнаха нова свежест и сила.

- Какво бъдеще предричаш на спектакъла?

Мисля, че ще се играе много дълго. Песните са твърде обичани, а разгледаните теми са твърде актуални. Има характери от всякакъв тип и проблеми, които винаги търсят своя отговор. Истината е, че никой не може да знае предварително колко ще продължи живота на едно представление, а и това никога не ни е цел или задача, но според мен в „По-полека“ е заложен успех.

- Спомена и друг ангажимент. Става въпрос за представление, което подготвяш с Йоана Буковска-Давидова и Елена Атанасова. Сподели ни за него.

След  „Чиста къща“ усетихме духовна потребност да направим нещо заедно. Йоана намери пиеса за три жени, която предлагахме на различни режисьори и в продължение на две години търсихме своя човек. Оказа се, че поне на този етап, въпросната пиеса не представлява интерес за никого. Единственият, който ни предложи в замяна друг текст, бе Марий Росен... Година по-късно започнахме работа по нея в театър „199“ 

Пиесата се казва „Хаос“, на финландския автор Мика Миляхо, и разказва за три жени с три на пръв поглед неразрешими проблема. Всяка от тях се опитва да се справи със своя личен казус, търсейки помощта на останалите две... За първи път репетирам в театър, извън пловдивския, което е много вълнуващо за мен. Театър „199“ е много малко, но китно място. Екипът напомня на нашия – действащ, уютен, гостоприемен.

Премиерата ще се състои на 22 октомври. Надявам се това представление да повлече крак и за други колаборации с различни театри, защото най-хубавото е да излизаш от зоната си на комфорт и по този начин да се обогатяваш.