Топ новини:

Сценаристът на „Ага” и „Посоки” откровено за киното и изкуството

09 Октомври 2019 коментара Дилиян Манолов;
Сценаристът на „Ага” и „Посоки” откровено за киното и изкуството

„Ага“ е тазгодишното българско кино предложение за борбата на Оскарите

Симеон Венциславов е завършил Драматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор е на сценарии за игрални, пълнометражни, късометражни и документални филми. Водил е Master Class в чешката филмова академия FAMU и в рамките на Talents Sarajevo 2019. Преподава сценарно писане във FilmForge, Nu Boyana Film Studios. Негови са сценариите на „В кръг“ с режисьор Стефан Командарев, българската номинация за тазгодишните Оскари „Ага“ под режисурата на Милко Лазаров, както и „Посоки“ и „Ненужен герой“, отново с режисьор Стефан Командарев, „Любов“ с режисьор Боя Харизанова и други.

Срещаме се с него в разгара на кампанията по събиране на средства за достойна рекламна кампания в Холивуд на българската номинация за Оскар „Ага”. Ето какво разказа той за Media Café.

- От колко години пишеш художествени текстове?

Не пиша художествени текстове. Никога не съм възприемал сценария като художествен текст. Сценарият е просто преходно състояние на една идея по пътя към големия екран.

 

- Колко награди за сценарии имаш?

Лично – шест! Иначе филмите, по които съм работил - пълнометражни и късометражни, имат над 70 национални и международни награди.

- Как започва добрият сценарий?

 Както и лошият - с fade in. Не знам дали има универсална рецепта за успешно начало или край. Те са такива, каквито цялостната структура на филма изисква.

- Какво е съотношението между талант, труд и внезапни хрумки за добрия сценарий?

За мен талантът е едва 10 % от процеса. Останалите 90% са къртовски труд. Внезапните промени са ежедневие. Понякога се събуждаш с по-добра идея и почваш отначало. Най-важното за един сценарист е да задържи интереса към идеята, защото реализацията ѝ обикновено отнема години.

- Кой сценарий те изцеди най-много?

Според мен, ако наистина те вълнува това, което правиш, винаги вграждаш част от сянката си в него. А, както знаем от фолклора, това може да те разболее. Аз лично се чувствам по-уморен с всеки нов реализиран проект. Важното е да намираш смисъл да се зареждаш отново.

Ако се разходите по улицата, ще видите колко много хора не изпитват удоволствие от работата си. Това е сериозен проблем. Влизаш в магазина и някой ти се кара, защото мрази ниската си заплата и неквалифицираната си работа. Това е изтощително и за двете страни. Работил съм какво ли не през годините, но винаги съм се опитвал да намирам някакъв смисъл и нещо приятно в работата. Това не значи, че човек не трябва да иска повече, но докато вървиш към следващата цел, опитвай се да намираш нещо в ежедневието, което да не ти позволява да „прегориш“ твърде рано. Във всеки сценарий, който пиша, намирам по нещо приятно, иначе би било ужасно мъчение.

           

- Как се пише световно кино в страна, която смята, че нейните проблеми са най-болезнени?

Не вярвам, че някой сяда пред компютъра, за да напише „световен филм“. За да бъде филмът разпознаваем навсякъде, трябва да се занимава с универсални теми и емоции, които се развиват в специфична локална среда. Проблемите и страстите на хората не се различават много по цялата планета. Това, че мислим нашите за най-болезнени, е проблем на народопсихологията ни. В България се случват много, много глупости, но когато се приберем вкъщи имаме вода за пиене. Доста хора по света не притежават този...“лукс“ „Посоки“ например звучи сякаш разказва много специфично наши си проблеми, но се оказа, че във Франция, Италия, Германия имат същите и хората там припознаха случващото се в сюжета. „Ага“ изглежда като филм за една непозната и далечна на нас култура, но е разбран навсякъде, защото разказва за емоции, на които всички сме подвластни.

- Какво отличава „Ага” от другите филми, по които си работил?

„Ага“ заема много специално място за мен. Това е първият филм, по който започнах да работя след семестриалното завършване на НАТФИЗ. Заради него напуснах работа. Няколко месеца оцелявах събирайки стотинки из вкъщи, докато филмът бъде финансиран. Тогава трябваше да избирам дали да се занимавам с писане в свободното си време и да остана на сигурна позиция с месечна заплата, или да рискувам и да отделя цялото си време на този проект. Зарязах работата и не съжалявам. Вече почти шест години се издържам само с писане. Знам, че не бих се справил тогава, ако моята приятелка не ми беше оказала пълна подкрепа. Заслужава благодарност за това.

Голяма благодарност дължа и на Милко Лазаров. До ден днешен не мога да проумея как се довери на един още не завършил студент по Драматургия. Вярвам, че се изисква смелост за подобно решение. Това ме отвежда и до другата причина, която отличава „Ага“: Смелостта! Още от момента, в който Милко ми разказа какъв иска да е следващият му филм, никога не съм поставял под съмнение възможността за съществуването на подобен български проект. И с годините се доказа, че въпросът „Защо българи се занимават с товаотстъпи място на „Ами, защо не“.

- Как трябва да се оптимизира образованието на сценаристите в България?

Това важи за всяко образование – да се балансира между теоретици и практици. Важно е студентите да черпят познания и от хора, които реално и активно се занимават с работата, която преподават. Киното се развива динамично, нужно е да сме в крак с времето. Вярвам, че Академията трябва да е място за опити и грешки, за търсене на собствен глас и стил (разбира се, докато се учиш от добрите примери от миналото). Сега ми се струва малко консервативно. На всяка творческа работа ѝ трябва свобода, за да покълне.

                              

- Какво очакваш от Оскарите тази година?

Надпреварата за Оскарите е друг тип игра. Донякъде е въпрос на маркетинг и политика, но е важно и да имаш какво да покажеш. В момента „Ага“, като българско предложение, се нуждае от финансова подкрепа за една достойна кампания. Надявам се да се намерят тези пари. От известно време си мисля следното: Защо, ако български спортист (или отбор) спечели световно, европейско или олимпийско отличие, настава национална радост, а ако български филм (а и всякаква друга форма на изкуство) спечели международна награда, минава така вяло. За мен принципът е същият. Излизаш в конкуренция с хора от цял свят и печелиш. Трябва да подкрепяме малко повече и международните успехи на изкуството ни.

- Какво би променил в правенето на филми в България?

Никога да не забравяме, че вероятно имаме само един-единствен шанс да направим точно този филм и затова трябва да му отдадем нужното, в името на киното, а не в името на своето благоденствие. Най-големият урок, който научих през тези години е, че няма никой по-голям от филма. Всичко, което пречи по пътя на създаването на един по-добър филм, трябва да бъде отстранено.

тагове: ага, посоки, оскар, симеон венциславов, натфиз, сценарии, кино