Топ новини:

Усмихнатото лице зад Humans of Plovdiv

23 Юли 2014 коментара Емилия Нешева;
Усмихнатото лице зад Humans of Plovdiv

Humans of New York е проект на Брандън Стантън, вече известен по целия свят. Току-що загубил работата си в Чикаго, в търсене на нови предизвикателства, той се мести в Ню Йорк. Подобно на милиони други е запленен от града, светлините му, безбройните му улици и хората... най-вече хората, които среща.

Няма двама човека, които да си приличат. Замаян и вдъхновен от този колорит, той решава да направи подробен албум на жителите на града. Малко по малко снимките му се превръщат в нещо много повече – те разказват истории и променят животи.

Илина Чипилска е една от многото, които не са останали безразлични пред въздействащите фотографии в този блог. Самата тя споделя, че много от тези истории са й повлияли силно. Родом от Бургас, вече Пловдив е нейният дом. Наистина е влюбена в града, в целия му колорит, в цветните му къщи и малки улички. Благодарение на Humans of New York започва да обръща повече внимание и на хората, с които се разминава всеки ден по точно тези улици. Така се ражда самата идея – защо да не направи подобен каталог на хората в Пловдив?

Защо Humans of Plovdiv ? Толкова ли сме колоритни?

Разбира се. Идеята дойде от проекта Humans of New York и начинa, по който Брандън дава лице на тълпата. Почитателка съм на самия проект още от самото му началото. Снимки и историите му са ме впечатлявали и са ме карали да разсъждавам върху много аспекти от живота. Учудващо е колко много можеш да научиш от напълно непознати хора. Исках да направя нещо подобно за хората от Пловдив, да им дам нов поглед към самите тях и към града.

Как постави началото на твоя проект  Humans of Plovdiv ?

Съвсем на шега започнах. Първо споделих с някои от най-близките до мен хора и подкрепата, която получих беше огромна. Разказах им с няколко думи за идеята и реакциите на всички бяха „Страхотно“ , „Точно от това имаме нужда“. Това ми даде стимул и ми помогна да направя първата крачка, която никак не е лесна.

Първият път се въоръжих с фотоапарат, усмивка и положителна нагласа и се разходих по главната улица в града. Не съм учила психология, но винаги съм я използвала в много аспекти от живота си, дори и в текущата ми работа. Интуитивно знаех, че трябва да спирам хора, които ми се струват интересни. Заради стил, походка, външен вид, усмивка, излъчване. Дори не знаех откъде да започна. Има толкова много интересни и вдъхновяващи хора в Пловдив. Всеки носи някаква различна светлина у себе си. Исках да покажа лицата на хората, които подминаваме всеки ден, да ги откроя и да им предам индивидуалност.

Фокусирана ли си върху определен тип хора или истории?

Не, стремежът ми никога не е бил да показвам само положителната страна. Това, което отличава Humans of New York от много подобни инициатива, е че не разказва само щастливи истории. Имаме нужда от това в ежедневието. Да можем да споделяме спокойно как се чувстваме без излишния стремеж вечно да бъдеш на върха на щастието. Трудно е да предразположиш напълно непознат човек в рамките на едва няколко минути да бъде откровен с теб. В това е и истинското предизвикателство- да уловиш същността. Всичко тук е индивидуално – как аз виждам човека, каква е била срещата ми с него. Старая се и самият кадър да отразява това.

Имала съм много дълги разговори с хора, които са ми разказвали трогващи моменти от своя живот. Няма как да останеш безразличен пред чуждите истории – радваш се с тях, когато можеш и съпреживяваш тъгата им. Опитвам се да им повлияя,когато имам тази възможност,  да им предам малко положителна енергия, да кажа добра дума, да ги насърча. Тези на пръв поглед незначителни неща имат огромно влияние. Много често им споделям какво значи за мен този проект и че не е трудно всеки да намери нещо, което да го мотивира и дърпа напред. На свой ред внимавам как предавам откровенията им, не искам да ги разголвам прекалено.

Кои откликват най-бързо на идеята и поканата ти за снимки : по-младите или по- възрастните жители на града?

Опитвам се да улавям образи от всички възрасти. За жалост повечето хора все още са резервирани. Децата ми са слабост от друга страна, те са най-естествени пред камерата.

По-възрастните хора по-трудно възприемат идеята и си мислят, че нямат място в този фотоалбум, но малкото, които съм склонила да участват, са истински запомнящи се. Оставили са траен отпечатък върху мен с историите и мъдростта си. Надявам се да съм успяла да предам целия този заряд.

Коя беше най-голямата изненада за теб след началото на проекта?

Проектът ме изненада с невероятната положителна обратна връзка. Скоро след началото му хора, които съм снимала, започнаха да се свързват с мен. Някои само за да изразят мнение, други за да благодарят, трети за да ме насърчат. Свидетел съм на това как Humans of Plovdiv постепенно започва да свързва хората. Така си проличава и истинската му идея. Да покаже колорита на хората. Те започват да се търсят. Всеки има нещо необикновено в себе си. Истински късметлии са онези, които успеят да го забележат и оценят. За щастие, започва да се случва все по-често.

Какво ще кажеш за дългите дискусии, които някои от снимките ти предизвикаха?

Някои от снимките събират и негативни коментари, провокират и дискусии. Чудесно е! Точно това е целта ми - да те накарам да мислиш, да изразяваш мнение.  Но държа добрият тон да се спазва. Стремежът ми винаги е бил максимално безпристрастно да предам срещата си. Опитвам се да опознавам хората, без да ги съдя. Искам да предам по този начин историите им. Това, което е правилно за едни, е грешно за други. Трябва да бъдем по-отворени към всички, да мислим извън шаблона. Да ни покаже, че макар и да сме с различен външен  вид, разбирания и стремежи, трябва да проявяваме разбиране едни към други и да приемам човека какъвто е. Не трябва да ни бъде страх да бъдем искрени със себе си. Цитат от  Оскар Уайлд е много подходящ : „Бъди себе си, всички останали вече са заети“.

Какви изненади си ни проготвила занапред?

За бъдещата насока на развитие – искам да стана още по-добра в това. Искам да всяка снимка да разказва история. Искам самите кадри да стават по-дълбоки и въздействащи. Това ме усъвършенства като човек и личност.

За момента получавам и адски много предложения за интересни хора, които да снимам. Най-вероятно постепенно ще се нуждая от повече помощ във връзка с проекта. Пловдив може да не е голям по площ град, но хората тук са с огромни сърца. Имат какво да разкажат. Радвам се, че имам възможността да им дам поле за изява, възможност 

Страницата Humans of Plovdiv може да видите ТУК

тагове: Humans, Пловдив, лица, усмивки, снимки, Брандън Стантън, New York, Илина Чипилска, България, Бургас