Топ новини:

Веселин Начев: Търся нещо различно във всяка своя картина

14 Август 2020 коментара Теодор Караколев;
Веселин Начев: Търся нещо различно във всяка своя картина

Веселин Начев е един от участниците в предстоящите Национални есенни изложби с тема „Места до поискване“. Той е един от опитните творци, поканени от проф. д-р Галина Лардева – роден през 1958 година, завършил Художествената академия през 1985 г. Участник в редица колективни изложби и с множество самостоятелни такива зад гърба си, той е от познатите български творци. Негова работа е избрана и за основна визия на събитието.

Националните есенни изложби ще се открият на 1 септември. Традиционното събитие ще се случи в къщите Хиндилян, Балабанова къща и „Мексиканска графика“.

Какво представяте на Национални есенни изложби 2020?

Всичко това са нови работи, които съм работил приблизително през последната една година. Това са работи, работени по лични впечатления. Различни мои спомени или събития, които са преживяни лично от мен. В картините има регистрация на събития и гледки, които съм наблюдавал или преживял – ситуации между хора, които са по-скоро документални, по-скоро регистрация на някакво определено събитие.

Изхождал съм от едни работи, рисунки, в които има една монохромност. Някои в последствие са развити, разработени в по-големи платна и придобиват малко по-различно звучене.

Общо ще представя 15-20 работи. Повечето са в обичайния плакатен размер 100х70 см, но има и някои по-големи.

Казвате, че са документални, но има много емоция в тях. На пръв поглед някои от персонажите в картините сякаш страдат, давят се, борят се...

Сюжетите не са търсени специално, това е нещо, което е останало в съзнанието ми. Нещо, което е минало и го връщам в действителността, за да го преживея отново. Не бих казал, че страдат. По-скоро са носталгични, истории, свързани с морето. Има серия от 2-3 работи с плувци, няколко други работи в тоя дух.

Работата, която е избрана за лице на каталога, е от миналата година, тя е от тези серии. Останалите в серията са от тази година. Предпочитам да покажа нещо живо, прясно, а не стари и вече показвани или преживяни неща. Така е по-интересно и за мен. Старая се да не се повтарям.

Интересно визуално смесване има в техниките – от една страна на места има почти фотографска точност, а други участици са почти абстрактни.

Всяка картина носи своя подход, идва със своите специфики и е различна. Някои са по-монохромни, други са по-цветни. Търся нещо различно във всяка. Не само като визия, и като техника търся нов подход, всяка следваща картина го изисква. Не може със стари средства да правиш нещо ново. Така при всяка картина се преоткриваш наново, преоткриваш боите, колоритът. И в крайна сметка това, което е направено, е само за нея, само за тази картина.

Опитвам се да съчетавам различни техники. В някои има печат или фотографски принт като подложка. Целта не е да ми помогне в работата, а да изполвам като контрапункт, нещо, което да разруша и вкарам в него нова реалност повече, отколкото да ми служи като някаква чиста фотография. Иначе не се притеснявам от различните техники, всякакви акрилни, маслени бои, въглен и прочее, което мога да използвам.

В дни, в които хора масово са по улиците, мислите ли, че артистът има някаква отговорност да бъде политически, или поне обществено активен?

Аз не съм от тези художници, които имат претенция да правят някакви общочовешки и философски обобщения. Не е моя работа. Това е друг тип изкуство, тези злободневни теми. Разбира се, някъде се появява актуалното настроение на времето, то така или иначе е там, но не го търся преднамерено.

В по-стари работи, например, настроението е било по-тревожно, относно бъдещето, следващия ден, но това е доста по-завоалирано, идва от личното преживяване, отколкото декларативно. Иначе се вълнувам от политиката, но не се отразява на работите ми.

Имате дълга кариера като художник, завършили сте през 1985 година при проф. Иван Кирков, видяли сте много години от развитието на изкуството у нас. Какво мислите за актуалното състояние на художествения живот?

В момента е много по-интересно от годините, когато аз бях млад художник. Нещата са много по-вълнуващи, има свобода във всяко едно отношение. Доколко успешно или не се развиват младите хора – те ми харесват с всичките грешки, експерименти, които правят. Мисля, че са по-добри от това, което ние сме били навремето, много по-находчиви, имат и много повече информация.

Навремето беше много по-затворено, а и всяко поколение, смятам, се ражда по-надарено. А и носи своя си дух. Макар и в момента да има известно желание от определени кръгове да бъде овладяна художествената сцена, сега е много по-свободно. Навремето властваше един човек. Ако си извън неговото одобрение, нямаш шанс, оставаш извън художествения живот. Сега има много галерии, все някоя ще се съгласи да те представи.

Смятам, че съм късметлия, че завърших точно при Иван Кирков. Той беше най-разкрепостения преподавател в Академията по това време. Научи ни да ценим свободата. От неговия курс – мисля, че изкара общо 3 – всички, които излязоха са различни, не работят под едно клише или под някаква негова диктовка. Той толерираше това да намери твоите специфични качества, да се развиваш. Не се опитваше да наложи някаква негова общовалидна позиция за реалността.

Кажете няколко думи и за Националните есенни изложби.

Благодарен съм, че Галина Лардева се е сетила за мен и ме покани. Аз веднъж съм участвал преди години, когато излагах под кураторството на Моника Роменска в откритото пространство на Мексиканска графика. Отново имах платна с елементи от принт, но тогава бяха по-експресивни работи.

Като събитие много го харесвам, атмосферата е страхотна. Много харесвам това, което става в Пловдив, приятно ми е да ходя там. Виждам, че хората са много по-запленени от изкуството, дебатират, спорят – не е като мъртвилото във Варна. Тази атмосфера в Пловдив е някак естествена – наследена от традициите, от годините и цялата обстановка. Изобщо промените в последните години с преустройствата в Капана, запазеният донякъде дух на Стария град ми допадат и когато мога ходя. А и Есенните изложби се провеждат в най-хубавия за Пловдив сезон и е много приятно изживяване.

тагове: Пловдив, национални есенни изложби, интервю, Веселин Начев