Топ новини:

Владислав Христов: "Време е журналистиката да излезе от обслужващия сектор"

04 Май 2017 коментара Славена Шекерлетова;
Владислав Христов:

Владислав Христов е писател, журналист, фотограф. Обича да идва в Пловдив, където е бил студент, за да говори с читатели на различни теми, които поставят неговите книги. Последният път, когато беше в града той представи двете си книги: „Обратно броене“ с поезия и „Продължаваме напред“ – публицистика. Събитието се състоя при значителен интерес в УПАРК, Код червено: литература. 

След четири поредни книги с поезия, защо реши да издадеш публицистика? 

Публицистиката е жанр, който се изисква от времето и времето, в което живеем продиктува да напиша такава книга, защото сме заобиколени от много екстремно случване на неща в държавата и в световен мащаб. Това предполага един различен поглед и изваждане на новините от масмедиите в книга. В масмедиите те са бързотечни, а когато ги съхраним в книга, читателят ще може да има памет в случването. Важно е публицистиката да се върне към един, за съжаление, забравен свой първообраз, говоря за човешкото писане, което сме свикнали да четем при Ботев и Алеко, например. Стремял съм се в моите текстове да преобладава такова писане.

Журналистиката запазила ли е или е загубила човешкия си облик, според теб? 

Тя става все по-обслужваща и голяма част от частните медии обслужват работодателя си и това прави поднасяната от тях информацията доста едностранчива. В моята книга се постарах да пиша отвъд посоките ляво-дясно за да бъда обективен. Струва ми се, че ролята на журналистиката в момента е да излезе от този капан, в който е влязла на обслужващ сектор.

„Убийствена ирония, сарказъм и нескрита тъга по изгубената духовност“ -  пише Христо Карастоянов за книгата ти „Продължаваме напред“. Това ли е по-добрият начин да продължим напред – като се надсмеем?  

Заглавието се зароди в мен като идея, когато Кубрат Пулев загуби от Кличко. Той каза набит: „Продължаваме, въпреки загубата“. България понася много загуби от различно естество като държава и въпреки това ние съумяваме да намерим стимул да продължаваме напред. За мен иронията е начин да кажем нещата с насмешка, но и в същия момент да ги пресъздадем така, че читателят да може да отсее абсурда от истината. Залети сме от абсурдни новини и от пост-истини, истината стана толкова разтегливо понятие. Фактологията много ни се губи, а читателят, когато види една новина я приема като достоверен факт. Рядко се замисля за процесите довели до случване на събитието. Тази неинформираност го прави зависим и лесен за манипулации. 

Защо книгата е разделена на две части?

Първата част включва фейлетоните, някои от тях са публикувани във вестник „Стършел“, те са по-веселата част, макар че са съчетани и с тъга, не всичко е единствено весело. Във втората част, която се казва „Нафорите на една война“ съм разгледал по-глобални теми не само за атентатите, но и за това ние българите къде се наместваме в световната геополитическа карта. Мисля, че така балансирана книгата ще бъде добре приета от читателите, защото ще могат да видят и то по-веселото и от по-тъжното.

Няколко думи за стихосбирката „Обратно броене“. Защо си решил да бъде така направена – последната страница е първа? 

Замисълът ми беше да проследя моя житейски път дотук и затова започнах от по-късните години към самото раждане, затова книгата е структурирана така, че започва от 62 страница и завършва с първия ми спомен. Може да се чете и отзад – напред, читателят си избира сам. Според начина на прочитане, имаме две съвсем различни книги събрани в една.

Чие дело е корицата на „Обратно броене“? 

Това са ръкавици, които снимах на един строеж. Майсторите бяха ги оставили да си почиват след работния ден. Те са многозначителни със своята детайлност. После Иво Рафаилов направи дизайна.

А корицата на „Продължаваме напред“ – заек, който вместо бомби пуска моркови от самолета си? 

Заекът няма друго и бомбардира своите врагове с моркови. Всеки в днешно време, с каквото може трябва да се мъчи да променя света към по-добро. Аз пиша, заекът пуска моркови и така, ако всеки започне да дава дори малко от себе си за добрата промяна, със сигурност ще вживеем в един по-добър свят. Вярвам в това, защото виждам, че има добра обратна връзка, когато дадеш добрия пример. Откликът на хората към това, което е добър пример е много бърз и от сърце, което показва, че времената, в които живеем не са само сиви или черни, а има място и за човещина в тях. 

тагове: владислав христо, журналистика, политика, писател, журналист, фотограф, интереси, българия