Топ новини:

WhATA: Площад „Централен“ не трябва да се превръща в археологически парк

15 Ноември 2013 коментара Теодор Караколев;
WhATA: Площад „Централен“ не трябва да се превръща в археологически парк

Бъдещето на площад „Централен“ става все по-актуална тема за пловдивчани. Фестивалът Sofia Architecture Week е само след няколко дни, а се очаква тогава да бъде обявен конкурсът за проектиране на центъра на Пловдив. В момента пловдивчани сме чували само откъслечни медийни хапки от местната власт за международен архитектурен конкурс, но няма яснота относно детайлите по заданието – каква площ ще обхваща то, какви трябва да бъдат акцентите и т.н. подробности.

Историята на българските архитектурни конкурси е доста тъжна, за това много хора гледат с широко отворени очи, и следят с надежда какво ще се случи с Пловдивския площад – защото с малко късмет, това може да стане първото в България добре проектирано обществено място от такъв мащаб. Въпреки печалния опит (прочетете в края, след интервюто), светлина в тунела сякаш има – още преди да бъде обявен конкурса, започна – макар и за момента не особено голям – обществен дебат и се публикуваха няколко интернет анкети (само в тази на интервюираните тук WhATA има над 1200 участника), относно това какво искат самите хора – на база желанията на пловдивчани ще бъде изградено и заданието.

Самият факт, че конкурсът ще бъде обявен по време на единственото нормално архитектурно събитие в България – Sofia Architecture Week, и че като част от конкурса са поканени четиримата архитекти от WhATA – едни от малкото хора, които смятат, че е по-добре да живеем в крак с Европа, а не с Дубай, сталинския Съветски съюз и Индия (каквито са архитектурните тенденции в страната ни последните 24 вече години), е достатъчен за да имаме надежда, че ще се случи нещо хубаво. В следващите редове ви представяме интервю с WhATA (кои са те – тук), които отговориха на няколко въпроса от тяхната си анкета, плюс няколко допълнителни, свързани с площад „Централен“, плюс един бонус въпрос дали им харесва да има паркинг под парка Царсимеонова градина:

Колко често сте идвали в Пловдив и какво впечатление ви е направило площадното пространство около Пощата, когато сте идвали?

В Пловдив сме идвали по-често в студентските си години (преди около 10-12), когато пътувахме с влак и при пристигане изминавахме емблематичния маршрут Гарата – ул. "Иван Вазов" – Главната – Джумаята – Стария град. Покрай пощата просто сме преминавали, там никога не е имало какво да ни задържи.

Каква функция трябва да има площад Централен? Нужно ли е да има сцена за събития, туристически център, магазини, музей....

Една от задачите, поставени на участниците в конкурса е да предложат функция. В заданието казваме, че това трябва да е функция-атрактор, т.е. нещо, което да прави мястото живо всеки ден, а не само при събития 2 пъти в годината.

Вие какво мислите за фонтана пред Държавна опера - Пловдив?

Опитваме се да го гледаме откъм забавната му страна. Един познат каза, че само 2 пъти си е топил краката в този фонтан, така че според него още не си бил изплатил инвестицията.

Най-големият проблем на площад Централен е...

...че има голям потенциал, който не се използва. При проектирането на площада в сегашния му вид през 60-те основната идея е била да има място за манифестации. Съвременните градове имат по-големи изисквания към публичните пространства, а освен всичко друго, те трябва да са и многофункционални. Площад Централен може да бъде многофункционален, от конкурса се очаква да предложи как.

Колко силен трябва да бъде акцентът върху археологията, трябва ли тя да е фокусът на всичко, или площадът може да има съвременна визия, без археологията да бъде основното нещо в площада?

Ако ние участвахме в конкурса, не бихме поставили акцента върху археологията. Тя дава по-скоро добавена стойност - привлича туристи. Важно е да е достъпно експонирана и интересно обяснена, но пловдивчани няма да спечелят кой знае колко, ако площадът се превърне в археологически парк.

Може да се даде пример с римските останките е София, които са експонирани в метростанцията Сердика. Когато живееш в града и ползваш тази станция всеки ден, спираш да забелязваш археологията, а по-скоро те интересува след колко минути идва влака. Все пак, ако ти дойдат гости от друг град или чужбина, може и да се спреш да им ги покажеш, дори да демонстрираш гордо познания. Но по-важно е археологията да стане част от градския пейзаж, без да изисква специален достъп и внимание - просто да не пречи на нормалния живот и маршрут на гражданите, но едновременно с това да допринася с нещо за средата.

Сградата на бившия партиен дом допада ли ви в този вид, ако не - каква промяна трябва да има (вероятно сте чули за идеята за конкурс (отделен от този за пл. Централен), който да смени само фасадата и да надгради с един етаж ниското тяло), и трябва ли да бъде в един обединен конкурс, заедно с този за площад Централен или могат да бъдат два отделни, от два отделни екипа?

За сградата на бившия партиен дом със сигурност трябва да има конкурс, но той не може да е част от сегашния. Вярно е, че визията на тази сграда има пряко отношение към площада, но когато разводняваме един конкурс и поставяме на участниците много и съвсем различни задачи, резултатът не е добър.

А относно броя на екипите - по време на социализма един екип е проектирал всички сгради на дадена територия. А сега постоянно чуваме оплаквания колко са скучни пространствата от соца.

Какво е вашето мнение и какви са тенденциите по света за растителността на площада, подовото осветление и вида и стила на стълбовете за осветление?

В съвременното проектиране на градско пространство няма граници и табута. Ние мислим че трябва да се изхожда от контекста - какво имаме, какво искаме да се случи там, какви са финансовите възможности, какви са очакванията на хората, които ще го ползват. Ако искаме да правим големи концерти на площада, не можем да имаме много растителност, a ако нямаме пари и възможност за поддръжка, няма как да имаме осветление в настилката и т.н.

Няма универсален принцип. В последната година-две могат да се дадат примери за площади, абсолютно различни като подход и визия, но все успешни. Например новото публично пространство в Kopenhagen  или пък централния площад в историческата част на Севиля.

Съгласни ли сте с мнението, че със скромната сума от около 15 000 лева могат да бъдат привлечени световно известни архитектурни студиа в конкурса, тъй като е престиж да бъде проектиран площадът на град, като Пловдив?

Архитектите не участват в конкурси заради наградния фонд. Повечето от участниците ще платят такса за участие, ще вложат време и труд и няма да спечелят нищо. Това е нормално за всички отворени конкурси.

Архитектите участват в конкурс, защото се надяват да спечелят и да получат поръчката. И защото им е интересно. Нашата задача е да подготвим такова задание, че на всяко студио, дори световно известно, да му е интересно да работи по площад Централен.

Какво мислите за изграждането на подземен паркинг за над 100 автомобила в центъра на града под Царсимеоновата градина, по какъв начин ще се отрази това на градския трафик, ще улесни ли паркирането и движението на автомобили в центъра или напротив, ще го усложни. Като цяло какви са тенденциите в западния свят, относно подземни паркинги, градски магистрали и постоянно разширяване на булеварди?

По света коли в центровете на историческите градове не се допускат. Те обаче имат перфектно развит градски транспорт и на хората им е по-удобно да вземат автобуса, отколкото да се качат в колата. С добър градски транспорт се решава и проблема с изграждането на градски магистрали и големи кръстовища на няколко нива.

Когато наскоро дойдохме в Пловдив за ден, беше събота, по ул. Отец Паисий не можеше да се мине от паркирали коли, а паркингът пред хотел Тримонциум беше празен. Забелязали сме подобна тенденция и в София - например буферният паркинг на метростанция Джеймс Баучер в Лозенец (за 520 коли) е празен, а в близкия квартал не можеш да се движиш по тротоарите от паркирани коли.

Едва ли причината да се избягват подземните паркинги е, че за паркирането се плаща, плаща се и на улицата. Не знаем каква е.

И честно, идеята колите да са на паркинг, а пешеходците спокойно да се разхождат по ул. Отец Паисий е супер, само че май не зависи само от това дали паркингът ще го има или не.

За по-незапознатите със съвременната българска архитектурна действителност ще направим една вметка. Архитектурните конкурси са нещо изключително важно за да имаш една добра среда – всичко готино, което виждате и ви впечатлява във фейсбук-споделени картинки, често е следствие от конкурс, в който са кандидатствали редица архитекти и е избран най-подходящият проект. Такива са например Операта в Сидни (макар, и първоначално отхвърлен проект), новата Библиотека в Александрия и дори Флорентинската катедрала. Проекти с директно възлагане на щатни архитекти (почти) никога не дават качествени резултати в съвременната действителност, особено пък в България.

А опитът на съвременна България за архитектурни конкурси е плачевен. Най-популярните такива – например за нов правителствен комплекс или за „Метростанция 20“ в София, са обект на присмех и тъжни заключения от съвременните български архитекти, тъй като в крайна сметка не се изпълняват – дали, защото има „две първи места“ и накрая го строи трети, или просто защото накрая се оказва, че архитектурният конкурс не е архитектурен конкурс, а само „да видим как ще изглежда“. Или защото е „международен“, но пък заданието е само и единствено на български език.

Причината да пиша тези редове не е да критикуваме някакви отдавна приключили неща, а защото пловдивчани е хубаво да са будни и предпазливи, когато слушат за бъдещия международен архитектурен конкурс – защото не трябва да ни интересува кой какви проекти ще ни изпрати, колко лъскави ще са 3D-тата, колко палми и лампички ще има, а какъв ще е крайният резултат, колко ще ни е удобен и ще можем ли да се гордеем с него. Защото, за да се гордеем – трябва пловдивският централен площад да е проектиран специално за Пловдив, а да не бъде с „испански стълбове“ или „като в Милано и Прага“.

тагове: архитектура, конкурс, площад, Пловдив, WhATA