Топ новини:

10 мита на Божидар Димитров за Небет тепе

06 Февруари 2015 коментара Теодор Караколев;
10 мита на Божидар Димитров за Небет тепе

Активността по темата за проекта за крепостта на Небет тепе ту се появява и активизира, ту изчезва. В последните дни темата отново излезе на преден план. На първо място можем с радост да отбележим добра новина – по думите на кмета Иван Тотев пред в. „Марица“, ще има обществено обсъждане, относно проекта през следващия месец. Обещанията са, че прозрачността ще бъде същата, както с площад „Централен“ - нещо, което може само да ни радва и за което поздравяваме общината, макар и с малко закъснение.

В същия брой на вестник „Марица“ се появи и мнение на един от най-ревностните защитници на вдигането на крепости до керемиди, комини и зъбери - самоназоваващият се като "професор" Божидар Димитров (вижте линка) – старши научен сътрудник II степен (тоест той не е професор), директор на Историческия музей, и между другото няколко пъти кандидат в избори на БСП и агент на Държавна сигурност. Димитров хвали проекта на арх. Фърков, но в текст, пропит с манипулации и откровени лъжи и митове. „10 мита“ звучи по-готино, но събрахме само 9 (в удебелен шрифт са цитати от статията):

1. Какви са възраженията на пловдивските архитекти? В случая има намесени и лични аргументи, може би локално градски патриотизъм, завист от типа - "защо Фърков, а не аз".

Възраженията не са "пловдивските архитекти" - те са както на архитекти от цялата страна, така и на пловдивската общественост - университетски преподаватели, академици, доктори, актьори, музиканти, общественици, журналисти, културни оператори. В онлайн петиция има над 900 души, обявили се за запазване на автентичността при реставрацията на Небет тепе. При единствената обществена дискусия, организирана от сайта "Под тепето" участваха десетки души от пловдивската интелигенция, сред които архитектите бяха значително по-малко от половината. Срещу проекта се изказаха археолози, историци, хора на културата и др. И това е нормално – проектът не е само архитектура, а е свързан с археология, история, култура, туризъм и др.

Второто изречение е наполовина вярно - да, всички противници на проекта питат "Защо арх. Фърков", и причината е защото няма отговор. Колкото и да ни убеждават в противното, решението е взето тайно и еднолично, и никой няма ясен отговор защо се е избрал точно този архитект.

2. Най-меко казано част от аргументите на част от тях се дължат (...) на принципната позиция, че не трябва да се възстановяват изцяло, догоре всички крепости, защото това противоречало на световното законодателство в тази област. 

"Световното законодателство" не съществува. Ако можем да говорим за някаква форма на "законодателство" в опазване на културно наследство, в световен мащаб единствен орган на това е ЮНЕСКО - и той отговаря само за паметниците, които попадат под негова защита. Всички от "противниците" на проекта - поне от тези, стъпили здраво на земята - са наясно с това.

Проблемът не е във "възстановяването догоре", а в това какво точно възстановяваме - и как. Акведуктът на Коматевско шосе и части от Античния театър също са възстановени на места "догоре", но никой не е против тях - защото там няма лъжеистория.

3. Действително сме наследници на седем цивилизации, но последната от тях - ислямската, поради своята нетърпимост към всичко чуждо, е унищожила до основи цялото архитектурно наследство от античната и средновековната епохи

Тук има или откровена и грозна лъжа или безумно невежество от страна на уважаван и властен историк. Пловдив, български град в средата на 14 век, е превзет от Османската империя след бсада, но неговите стени никога не са събаряни поради някаква нетърпимост. Всъщност, градът по-скоро е "предаден", отколкото превзет, а крепостните стени остават в своята цялост незасегнати.

В цялата си до-османска история, Пловдив е град, който е преминавал в различни ръце десетки пъти в кратки периоди от време. Крепостни стени в Пловдив са вдигани много пъти от различни цивилизации и култури, много пъти са били и събаряни. Едно от тези събаряния на стени през Средновековието е от Българската държава. Т.е. "архитектурното наследство от античната...епоха" за което говори Димитров е унищожено (не напълно) далеч преди султан Осман да започне да събира племена в могъща държава през 13 век.

Еклектичните по дух крепостни стени (тъй като са разрушавани и преусторявани понякога с "каквото има"), които османците заварват, са разрушени далеч по-късно не от "нетърпимост към всичко чуждо", а поради "пенсиониране". Една крепостна стена не е просто купчина камъни, а е съоръжение, което се нуждае от поддръжка, т.е. разходи. През 15 век Пловдив вече е вътрешен град за Османската империя и не се нуждае от крепостни стени - стената се разрушава, тъй като е ненужна, градът вече се е разраснал на запад от Трихълмието - не поради "нетърпимост", а за да могат ненужните строителни материали да се използват за други градежи.

4. ...е естествено да се избере нашата българска крепостна стена на средновековния Пловдив.

Няма аргументация защо ще се избира точно "нашата българска крепостна стена". Неслучайно по-горе я нарекох "еклектична", тъй като е смес от много различни стилове и видове градеж - нещо, което лесно може да се види както от малкото останали части, така и от архивни снимки на разрушени вече фрагменти.

Нека все пак пренебрегнем факта, че до средата на 14 век българска държавност в Пловдив не се е задържала за повече от две поколения и до османското нашествие византийско, римско, тракийско, та дори рицарско наследство е кажи-речи, колкото българското. Ако наистина Димитров е прав, че стената е "унищожена до основи", както твърди по-горе - от къде знаем коя точно е "българската стена", която "избираме"(кой всъщност избира?)?

5. В статия на „Марица” пловдивска архитектка казва: Ще правим културен туризъм с основи, експонирани сред „ниска тревна растителност”. (...) А дали дамата се запитва какво ще стане след първия силен дъжд, когато тази растителност стане висока? Просто няма да се виждат основите. Ето защо не само ние, но всички по света са решили, че трябва крепостите да се вдигат догоре.

Тук на практика Димитров Ви казва, драги пловдивчани, че в новия проект а) няма да има растителност или б) ще има, но тя няма да се коси. Цитираните по-долу стени в Истанбул, например, също са експонирани сред "ниска тревна растителност".

Местата по света, където се издигат крепостите "догоре" са малко - например Бившата югославска република Македония. Дори където този спорен метод за експониране на история се прави - никъде не е защото основите ще се скрият от растителност. Това е малко като "купих си по-голяма шапка, защото като не си мия косата, няма да се вижда колко е мазна". Теорията за правене на нещо "за вечни времена", а вместо нещо, което се нуждае от постоянна поддръжка, е плод на Онзи режим, който Ние, Младите не помним и Не знаем.

6. Най-близките примери за тия, които не вярват ... (във възстановяването догоре) ... са Акропола, който се реставрира изцяло няма да говоря, както и за Колизеума.

Само слепец без интернет може да претендира, че Акропола или - бога ми – Колизеума (!) са реставрирани изцяло. Само едно мини-примерче: Ако се интересувате малко повече от история на изкуството, сте чували за "Мраморите на лорд Елгин" (Elgin Marbels). Става дума за множество скулптури, изнесени от Гърция през 19 век и в момента част от колекцията на Британския музей. Скулптурите са част от фризове по сгради на Акропола. Няма как Акропола да е "реставриран изцяло", след като най-ценните статуи от него са на няколко хиляди километра от Атина. Колизеума е във вида си, в който Ренесанса го е заварил и предполагам, бидейки една от най-популярните сгради в света, няма нужда да припомням, че е полуразрушен. Прилагаме снимки, за да видите колко "изцяло" са реставрирани Акропола и Колизеума и да си сметнете колко адекватен е проф. Димитров...

7. Безпочвен е и аргументът, че не се знаело как е изглеждала стената. Напротив, много добре се знае - крепостната стена е най-простият строеж, типов. При него няма никакви тайни, прави се по стандартни планове, описани още от древния архитект Витрувий, който на всичко отгоре е издаден и на български.

Не, крепостната стена на Небет тепе не е никакъв типов строеж - крепостната стена на Небет тепе е строена в минимум 4 варианта, всеки надстрояващ предходния. Първият - "циклопският" градеж с големи каменни блокове няма нищо общо с римската технология, която Витрувий описва. След разрушаването на римската стена, византийците строят по съвсем друга. Българите - по трета, също нямаща общо с теориите на Витрувий. (специално по тази тема очаквайте по-подробен материал през следващата седмица)

8. За крепостната стена на Небет тепе има цели три изображения, учудвам се, че архитектите на Пловдив не ги знаят. Освен дрезденската гравюра от 1533 г. съм намерил още две изображения, едното немско.

Тук не се лъже, но се краде история. "Дрезденската гравюра от 1533-а" от Питер ван Елст е известна открай време на историята. За нея пише още Васил Пеев в "Кратка история на Пловдив", издадена през 1941-а година. Преди Димитров да я "открие", хиляди пловдивчани са я "открили" в книгата на д-р Пеев.

Освен това е спорно дали гравюрата изобщо изобразява Пловдив. Ако приемем, че това е вярно, при най-малкото вглеждане е очевидно, че кулата, която се сочи като доказателство, всъщност се намира на южната част на Трихълмието - на Джамбаз тепе, а не на Небет тепе. Факт е, че има и други изображения, но няма сериозен реставратор, който да стъпва на такъв тип доказателства. Защо?

Бърз кратък урок по история на изкуството: Художниците (независимо дали правят кавалетни картини, гравюри или стенописи) никога не предават реалността такава, каквато е. "Документална" живопис почти не е имало в историята - абсолютно винаги един художник добавя нещо от себе си - акцентира на едно, преувеличава друго, спестява трето нещо от реалната сцена. Именно това се нарича и стил - когато двама художници седнат един до друг и нарисуват едно и също нещо, картините им ще бъдат различни, защото ще има различни акценти. Именно и затова не може художествени творби да се използват за доказателствен материал каква кула е имало, колко е била висока и т.н. Изображения на Пловдив има и върху географски карти. Тези изображения отново са чисто символични и нямат документална стойност.

Между другото, не ви ли е странно как възстановяваме българската средновековна крепост по гравюра от 1533-а година, която османците през 1360-а година уж разрушават (поне според проф. Димитров)?

9. Не крия, че съм родоначалник на идеята за Небет тепе.

Когато се е зараждала идеята да се проучи, консервира и реставрира крепостта на Небет тепе, Божидар Димитров не е бил роден. Коментари, че крепостта трябва да се поддържа има още в началото на миналия век от тогавашната пловдивска библиотека, от директора ѝ и археолог Борис Дякович, от споменатия вече Васил Пеев, брат му - Александър Пеев, изследователя възрожденските къщи арх. Христо Пеев (фамилията е съвпадение) и много други. С кражбата на идеята за възстановяване на Небет тепе Божидар Димитров се изплюва върху най-скорошната пловдивска история, върху проучватели и радетели на пловдивската история, като разкрилия Античния театър Лилия Ботушарова и Вера Коларова и много други хора, които нямат партийна принадлежност, сиреч - няма кой да ги защити. А вече не са и сред живите.

Толкова - 9 са нещата, които ни избодоха очите в статията. 10-ят мит може да бъде този, че Божидар Димитров отново се нарича „професор“, какъвто не е.

Най-голямата лъжа, която се разпространява сред обществеността всъщност е, че противниците на проекта „Фърков“ искат "ниска тревна растителност" и "нищо да не се прави" на тепето. Това, което пловдивската общественост, която не се крие иска е просто да не ставаме за смях. А това ще стане, ако правим проекти до зъбер с основна цел "за да привличаме туристи", вместо "автентичност и научност" - така се превръщаме в мини-Македония, която си прави замъци от стиропор.

Със сигурност от преди година има положително развитие, що се отнася до демократичния процес, тъй като кметът Иван Тотев обеща обществено обсъждане през месец март.

Безспорно, без коментар и без опозиция е мнението, че крепостта на Небет тепе трябва да бъде експонирана по по-добър от сегашния начин.

тагове: божидар димитров, професор, небет тепе, проект, реставрация, история, наука, пловдив, култура