Топ новини:

96 години по-късно: Ньой не е забравен!

29 Ноември 2015 коментара Илия Димитров;
96 години по-късно: Ньой не е забравен!

Преди 96 години, в едно парижко предградие, е начертана може би съдбата на цяла Европа след края на Първата световна война. Българската държава, въпреки неимоверните си победи, доблестните битки и ненадминатия героизъм на войниците си, се оказва от губещата страна в този първи световен конфликт. 
България, заедно с останалите държави от Централните сили, подписват известната Версайска система от договори, чиято несправедливост ще лежи в основата и за следващия огромен военен конфликт. Част от тези договори е и трагичния Ньойски договор.

Първата голяма национална катастрофа.  Престъпните клаузи на договора откъсват жива българска плът, териториите с неоспорим български етнически състав. Западните покрайнини падат под властта на сърбите. Изстрадалата Беломорска Тракия е в жестоките лапи на Гърция, а върху прекрасната Южна Добруджа ръка слага Румъния. Във всяка откъсната българска земя започва да се случва невиждан терор, репресии, унижения спрямо местното и осъзнато българско население. Целта е само една – асимилация. Агресивна и насилствена асимилация. Цялостно откъсване от рода и езика. 

Оттук нататък идеалът е ясен. Българите имат само една единствена идея в съзнанията си, в която ще вградят всичките си сили в следващите десетилетия… чак до днес. Национално Обединение. Достигнатият за кратко през 1941 година идеал – всички етнически българи под едни политически граници. Мизия, Тракия, Македония.

Но това не е всичко. Ньойският договор удря по сърцето на Българската държава. Диктатът удря по българската армия – армията, която впечатли целия свят през Първата световна война. Армията, която при пълна мобилизация достигаше милион. Армията, за да бъдат част от която българи се връщаха от чужбина, инвалиди криеха документите си, ученици преправяха паспортите си. Тази могъща армия бе покосена с клаузата: не повече от 33 000 души, включително полицията.

Българската държава е принудена да изплати според Ньойския диктат на съюзниците репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка, дори да компенсира съседките си с добитък. Унизително, отвратително, несправедливо, престъпно. 

Днес, 96 години след черната дата за българския народ, Ньой не е забравен. Още повече – днес нищо не се е променило. Българите в откъснатите все още територии отново са подложени на репресии и асимилация. Те все още копнеят да бъдат част от Родината си, но отказват да напуснат домовете на дедите си. Те са съхранили българското си самосъзнание въпреки всичко. Идеалът ни все още чака достигане и не се е променил изобщо. Висшата идея, с която всички българи живеят винаги ще бъде – Национално обединение.

Днес близо 300 млади българи шестват вече традиционно по улиците на Пловдив, напомняйки, че Ньой няма как да бъде забравен, нито ще бъде простен. Те все още вярват в големия български Идеал и пренасят вярата си и в все още поробените ни сънародници в Западните покрайнини, Добруджа и Беломорието. Пловдив изкрещя „Долу Ньой” и демонстрира, че младежта е не е разхайтена, апатична и безнравствена, а будна и отговорна.

Френският дипломат и публицист Анри Пози описва какво е видял след влизането в сила на Ньойския диктат в книгата си „Войната се завръща”:

„Аз видях следното: В Битоля на сто метра от участъка, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им:

„Мръсен българин! Македонска свиня! Аз ще те науча сръбски!... 

Аз видях гробища, разделени на две... нещо повече: гробове! Главата на мъртвеца е между телените мрежи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху ковчезите. Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат... 

Трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония, на което родителите - то е било тогава шестгодишно - са забягнали в България, бе оставен в продължение на четири дни на едно възвишение, на сто метра от телените мрежи, при една температура от 400 на сянка. То е било убито с картечница в момента, когато е изпращало с ръка целувки на своята майка, намираща се на съседния хълм в българска територия."

 

тагове: ньой, договор, европа, българия, шествие, младежи, версай, територии, история, факли, македония