Топ новини:

Ако спечеля съм американец, ако загубя съм негър

16 Октомври 2013 коментара Теодор Караколев;
Ако спечеля съм американец, ако загубя съм негър

Южните Щати все още не могат да се нагодят на системата, която уж работи вече 20-ина години да учат заедно с чернокожите си съседчета. Американците още се правят на шокирани от убийството на Мартин Лутър Кинг шест месеца по-рано. Въпреки че САЩ победи фашизма, расизмът срещу чернокожите все още тече във вените на американското общество. Датата е 16 октомври 1968-а година, в Мексико се провеждат летни олимпийски игри.

На американците не им пука от „сокър“, руснаците пък не схващат концепцията на бейзбола или американския футбол. Олимпийските игри са мястото където Студената война е най-студена и най-война. Тук обаче не става дума за великите мигове между САЩ и СССР на олимпиади, както баскетболния мач през 1972-а или „Чудото на леда“ от 1980-а. Тук войната е между морала и честността на самите американци със себе си. Че комунистите не харесват нищо чуждо и различно е ясно още от постулатите им, но демократичните американци лицемерничат дълги години с равните права, докато до 80-те, че дори и днес на много места расизмът е плъзнал дълбоко в обществото им и чернокожите не са равни хора, а някакви пришълци.

Гръмва стартовият пистолет за финала на 200 метра, спринтьорите тръгват по пистата в Мексико Сити. 24-годишният Томи Смит изостава на виража, но на правата прави страхотни стъпки и минава всички, като заковава хронометрите на 19,83 секунди. Велико постижение – за първи път 200 метра са изминати за под 20 секунди. Америка е горда, бронзовият медал е в друг техен спринтьор – Джон Карлос. Между тях е Питър Норман от Австралия. Трима спортисти.

Страхотният рекорд, който Смит постига, обаче не е това, с което се помни олимпиадата. По време на награждаването си, Смит и Карлос свалят обувките си и се качват на подиума боси. Те, заедно с австралиеца Норман, носят значки на Олимпийския проект за човешки права. Сребърният медалист подкрепя своите приятели-спортисти, а и не харесва австралийската политика, която избирателно дава права на поданици на различни европейски държави.

Американците Смит и Карлос, които междругото – важно е все пак за разказа – са чернокожи, изслушват химна на своята родина, където все още на места потъпкват правата на техните семейства, приятели и непознати със същия цвят на кожата. Двамата носят черни ръкавици, които вдигат в юмрук по време на химна. Знак, познат като “Black Power”- „Силата на черните“, но в този случай използван като „Искаме да сме равни“. Двамата страхотни спортисти искат да кажат на света – „Ние сме тук, не сме просто средство на пропаганда за американските спортни успехи. Ние сме равни с всички останали.“ Вербалният коментар на Томи Смит е „Когато печеля съм американец. Когато направя някаква грешка, обаче съм негър. Ние сме черни и се гордеем с това“.

Е, не са равни. Шефът на Международния олимпийски комитет тогава Ейвъри Бръндидж – който е част от организацията и по времето на игрите в хитлеристски Берлин и е против бойкотирането им заради режима, обаче не разбира жеста им. Всъщност разбира го. И принуждава американския отбор да изгони двамата спортисти, иначе ще изключи целия лекоатлетически отбор на САЩ. Същият този човек подкрепя отнемането на медалите на великия спортист Джим Торп, тъй като по време на спечелването им е бил професионалист и индианец(против тогавашните олимпийски принципи, поне що се отнася до професионализма), но подкрепя съветските спортисти, които практически са професионалисти. Не смята, че жените трябва да участват на олимпийски игри. Готин тип.

Снимката, жестът, посланието на Смит, Карлос и бледоликия им приятел Норман обикалят света. В този момент, тримата се превърнаха в олицетворение на олимпийския идеализъм, те имат лошия късмет да са далеч по-големи хора от тогавашния лидер на МОК, казва член на Канадския олимпийски комитет години по-късно в реч пред студенти. Университетът в Сан Хосе ги помни с паметник. Предградието на Сидни Нютаун ги помни с графит. Феновете на Rage Against The Machine – с обложката на сингъла Testify. Светът ги помни с това, че 45 години по-късно чернокожите американци могат да се нарекат също толкова хора, колкото и белите американци.

тагове: олимпийски игри, Томи Смит, расизъм