Топ новини:

Модерните палати на Мострения панаир в Пловдив

01 Май 2015 коментара Васил Макаринов;
Модерните палати на Мострения панаир в Пловдив

Пловдивският панаир е една от гордостите на града ни. За историята му обаче се знае учудващо малко - широко известен факт е, че първото изложение е през 1892-а година в построената за целта Цар Симеонова градина, от чиито автентичен вид е останал единствено част от фонтана "Деметра". За него е писано много. Какви са обаче следващите изложения (жокер - второто е чак през 1933-а) - в кои сгради са се провеждали те, и има ли някакъв спомен от красивите сгради, строени в края на 1930-тте - проучване направи изкуствоведът Васил Макаринов:

Пленен от формите на междувоенния модернизъм и изключително заинтересован от проявите му в България, силно се впечатлявам от всяка една снимка, рисунка, скица или идеен проект на модерна сграда от периода. Преди известно време, едно след друго, ми попаднаха две изображения. Едното беше снимка от Facebook страницата „Ретро Пловдивъ“, анотирана като „Новопостроена палата на Международния панаир в Пловдив, 1937“.

[Източник - фейсбук страница РЕТРО ПЛОВДИВ]

Сградата впечатлява с изчистените си и форми в духа на архитектурата на 30-те години и с елегантната колонада. Другото изображение беше реклама на панаира, поместена във вестник „Утро“ от 1939 г., която, освен с качествения си дизайн, впечатлява и с двете рисунки на сгради в духа на палатата от 1937 г.

Това пробуди интереса ми към изнамиране на повече информация за палатите преди установяването на Панаира на левия бряг на река Марица, където се провежда до днес.

Исторически погледнато, началото на панаира в Пловдив е поставено през 1892 г., когато се организира Първото българско земеделско-промишлено изложение. Мястото на проявата е добре познато – Цар Симеоновата градина, изградена специално за тази цел. Изложението не е предвиждано като ежегодно и изградените палати не са с масивен строеж.

Повторно изложение се организира едва 40 години по-късно - през 1933 г. Търговско-индустриалната камара открива Промишлена изложба на 3 март по случай завършването на новата сграда на Промишлено училище (бел.ред. сега – ПГ по дървообработване), в което панаирът се помещава. Тази нова сграда е ярък образец на модерната архитектура, дело на архитектите Светослав Грозев и Димитър Попов. Впечатлява с интересното остъкление на стълбището - вертикално издължени лентовидни прозорци, контрастиращи с хоризонтализма. Името на известния с доста модерни сгради от 30-те в Пловдив арх. Светослав Грозев (къщата на Стайнов на Таксим тепе, къщата на Цанков на ул. „Архимандрит Дамаскин“, къщата на Каишев на ул. „Антим I“ и др.) е „замесено“ и през следващата година, когато той е главен художествено-пространствен ръководител на изложението.

Неговото име не е единственото на известен творец, свързан с панаира. През 1936 г. художниците Златю Бояджиев и Цанко Лавренов се занимават с оформлението на панаирните палати и рекламата. Стремежът за постигане на добра естетическа визия продължава и в следващите години, когато в участват също и Владимир Рилски, Нягул Станчев, Александър Жендов, Дечко Узунов, Пенчо Георгиев, Иван Пенков, Александър Миленков и др. Всичко това е едно естествено продължение на участието на Иван Мърквичка като главен художник, и на Хайнрих Майер (бел. ред. разработва проекти за националните банки в София, Пловдив – на края на Малката Главна, Варна и Русе, както и царския дворец Евксиноград) като главен архитект на първото изложение от 1892 г. Трябва да отбележим, че и в други градове, в оформлението на панаирните палати, са участвали художници. Във Варна входът на централна изложбена палата „Княз Симеон Търновски“ от 1938 г. е декориран с картини на Джон Попов.

След тази вметка за художниците, продължаваме с историята на панаира и „търсенето“ на палатите. През 1934 г. е организирано второ изложение, което привлича много повече фирми. Новата концепцията е да бъдат излагани мостри (оттам – „мострен“ панаир), за да се подпомогнат сделките. Това налага разрастване и на изложбената площ. Павилионите, освен Промишленото училище, са Търговската гимназия и училище „Карнеги“ (дн. „Алеко Константинов“). През 1935 г. панаирът придобива статут на национален. Броят на изложителите продължава да расте. През 1936 г. в Париж Пловдивското изложение е прието единодушно за член на Съюза на международните мострени панаири, което е голяма стъпка напред. През 1937 г. е открит Първият международен мострен панаир и, бидейки вече с нов статут, придобива нови мащаби, което предполага по-големи изложбени площи. 1940 г. е най-силната за панаира преди Втората световна война. Логично е и да очакваме палатите да са строени в края на 30-те.

Картата в указателя на панаира от 1947 г. дава доста интересна информация за локациите. На нея са отбелязани палата „Иван Вазов“ – южно от Трудовата борса, дн. Болница „Св. Мина “ (доскоро известна като Първа градска болница, арх. Георги Овчаров, 1937 г.) и палатите „Христо Ботев“ и „Васил Левски“ до нея – в квартала на днешната автогара „Юг“. Изглежда изложбените палати са концентрирани в двата квартала, разделяни от ул. „Доктор Г. М. Димитров“, на североизток от приемното здание на гарата вече 10 години.

За визуално реконструиране на тези няколко палати се обръщаме към снимките в книгата на Методи Танев „Пловдивска панорама“ на една палата, различна от тази на снимката от 1937 г., – тя е с плосък покрив, лентовидно остъкляване, козирки и извита фасада.

Интересен акцент при нея са барбаканите, които задават ритъм. От едната става ясно, че тя е непосредствено до южния калкан на Трудовата борса и „продължава“ нейната извивка. Значи, според картата, това е палатата „Иван Вазов“. Интересни са и няколкото рисунки на палатите, публикувани в „Пловдивски общински вестник“ от 1937 г. – изключително модерни, с изчистени форми и ясни линии.

Едната (горе), категорично можем да разпознаем като същата палата „Иван Вазов“. Другата (долу) е онази с колонадата от 1937 г.

Още една от сградите също буди особен интерес с архитектурата си, пак решена в синхрон с разгледаните. Тя е идентична с едната от нарисуваните в рекламата от 1937 г. Анотирана е като първото участие на Съветския съюз на панаира през 1940 г..

Съветският съюз представя своите автомобили, камиони и омнибуси в палата с „лек“ строеж „Васил Априлов“, намираща се на едноименния булевард. В картата от указателя от 1947 г., обаче, палата с такова име не е указана – вероятно вече е била разрушена – а според Методи Танев, на нейното място е построена гимназия „Ленин“, където е днешното СОУ „Св. Климент Охридски“.

В указателя на панаира от 1948 г. откриваме кадър, на който се виждат 3 от палатите.

На преден план вляво разпознаваме локализираната вече „Иван Вазов“, а вдясно – друга, доста по-семпла, за която нямаме информация. На заден план, там, където днес се намира автогара „Юг“, виждаме тази с колонадата. Според картата, последните две са палатите „Христо Ботев“ и „Васил Левски“, но не може да се разбере коя коя е. Трите сгради до гарата са представлявали един своеобразен комплекс, при построяването на който са намерили приложение модерните архитектурни форми. А като се сетим за участието на редица големи художници в художественото оформление на изложението, разбираме, че естетическите стойности на цялостния продукт – Международният мострен панаир – са били не само нужни, но и високо оценявани.

Днес изложбените площи на панаира са разположени по левия бряг на р. Марица. И там повечето от построените през 1947 г. здания са подменени с нови, разрушени или видоизменени. Като акцент е останала кулата, също претърпяла намеси. През годините територията на панаира се е разраствала и са изградени голям брой нови палати. От впечатляващите със своята архитектура модерни палати от 30-те, обаче, не е останала дори следа. На мястото на палата „Иван Вазов“ е издигнат голям жилищен блок. Палати „Христо Ботев“ и „Васил Левски“ са отстъпили място на автогара „Юг“. На мястото на палата „Цар Освободител“ (на която не сме виждали снимки) са построени няколко жилищни блока.

Приблизително разположение на палатите:

Използвана литература:

  • Вестник „Утро“, бр. 8900, 1939 г.;

  • Елена Кесякова, Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова, Книга за Пловдив: История на Пловдив от древността до наши дни, 1999 г.;

  • Методи Танев, Пловдивска панорама, изд. София-прес, 1982 г.;

  • Каталог от изложба „110 години Международен панаир – Пловдив – Начало на панаирното дело в България“, 2002 г., изд. Главно управление на архивите при МС, Международен панаир – Пловдив;

  • VIII мострен панаир 29.IV.-12.V.1940 година: Упътвания за посетителите на панаира, 1940 г.;

  • Указател на XI Мострен панаир – Пловдив. 31.VIII.-14.IX.1947, 1947 г.;

  • XII мострен панаир - Пловдив, 29.VII - 12.IX. 1948.

Заб. Всеки, който има допълнителна или уточняваща информация, може да се свърже с екипа на mediacafe.mail@gmail.com

тагове: пловдив, панаир, история, култура, бизнес, промишленост, търговия