Топ новини:

Страхът от промяната в статуквото – Ньойски мирен договор

27 Ноември 2015 коментара Младежка медия;
Страхът от промяната в статуквото – Ньойски мирен договор

Първата световна война погазва всякакви до тогава установени правила и норми на международните отношения. Поради тази причина след края на войната се създава нова система на международни отношения, известна като Версайско-Вашингтонската система 1919-1939 год., от която е част и Ньойският мерен договор.

Причината за създаването на тази нова система е резултат от тежките последици, както за победени, така и за победителки. Това от своя страна води до Парижката мирна конференция, на която участват 27 държави-победителки. Държавите, загубили войната не се допускат до конференцията, а са извикани само да подпишат решенията, взети от победителките. Русия също не участва в конференцията, а поради минималните интереси на САЩ и Япония в Европа, Англия и Франция играят основна решаваща роля за съдбата на победените във войната.

На 27 ноември 1919г. Александър Стамболийски слага подписа си под Ньойския договор, а на 5 януари 1920г. мирният договор е приет от Народното събрание и окончателно влиза в сила. По неговата сила България препотвърждава териториалните клаузи на Букурещкия и Цариградския мирен договор от 1913г. и е принудена да отстъпи нови територии.

От територията на страната са откъснати 11 278 кв.км площ. С тези решения България е лишена от своята житница, от най-добрите си земи за отглеждане на тютюн, от полезни изкопаеми, морска сол и др. Затворена е южната търговска врата на България, а обещаният икономически излаз на Бяло море, така и не се реализира.

По силата на Ньойският мирен договор, България се задължава да изплати репарации на стойност 2 250 000 000 златни франка за срок от 37 години при 5% лихва.

Паричните репарации се допълват със задължението да се предадат на съседните на България страни определено количество въглища и добитък. В същото време България е лишена от вземанията си от чужбина, в т.ч. и от победена Германия, без тези суми да се приспаднат от репарациите.

Договорът ограничава също и  българската армия до 20 000 души заедно с офицерския корпус. Променя се и начинът на събирането й – от наборна се преминава към доброволческа система.

Последиците от войната и Ньойския договор са огромни и много тежки за победените страни. Първият основен проблем, който изпъква с пълна сила е недостигът на обработваеми площи. Загубата на Южна Добруджа, която и макар да е само 8% от територията на страната ни, представлява 13% от посевните площи на страната и 60% от едрите стопанства. Беломорска Тракия е основния регион за производство на тютюн, след нейната загуба се затруднява сериозно и тютюневата промишленост.

Националните катастрофи изменят облика на българското общество. От една страна, нараства чувството на безнадеждност и безперспективност, което се отразява върху демографския ръст и културните тенденции, а от друга – продължава европеизацията на бита и начина на живот на българите, особено в градовете.

тагове: Ньой, мирен, договор, българия, първа световна война